Определение № 1673 от 11.09.2019, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер

IV-1673 Година

2019, 11 септември гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на единадесети септември година две хиляди и деветнадесета, в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА секретар ………………. като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 1214 описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „СТРОЙКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. Проф. Стоянов № 28, против решение № 101 от 17.05.2019 г. по гр.д.698/2019 г. по описа на Поморийски районен съд, изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта на разноските с определение № 403 от 08.07.2019 г., В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на И.А.Л., гражданин на Руска Федерация, родена на *** ***, сумата от 6 190 евро - платена на отпаднало основание по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.10.2013 г. развален със споразумение от 02.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 190 евро считано от датата на предявяване на иска - 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1 814 евро, представляваща лихва за забава върху сумата от 6 190 евро за периода от 02.05.2015 г. до 19.03.2018 г., както и разноски по делото съобразно уважената част от иска, в размер на 4 205 лв, а след изменението на решението – в размер на 3 541,74 лв.

Твърди се, че решението на ПРС е недопустимо, а по същество – неправилно и необосновано. По отношение на недопустимостта на решение се твърди, че тя е резултат от това, че между страните е било постигнатото споразумение (№ 3/02.08.2014 г.), с което действието на договора им е било преустановено и са били договорени икономически последици от това. Сочи се, че споразумението има силата на закон между страните и следва да бъде съблюдавано и от съда. Твърди се, че сумата от 6 190 евро е извън договореното със споразумението, поради което съдът не е имал право да се занимава с нея, което води до недопустимост на решението. По същество се твърди, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че след прекратяване на договора (а не разваляне, както е приел първоинстанционният съд), въззивното дружество е следвало да върне цялата заплатена на основание на този договор сума (30 900 евро), а не само доброволно възстановените от ответника 24 700 евро. По-конкретно се твърди, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че със споразумението от 02.08.2014 г. договорът е развален, а не прекратен. Сочи се, че дори да се приеме, че със споразумението договорът е бил развален, а не прекратен, последиците от това би следвало да са уговорените в споразумението, а не да се прилага разпоредбата на чл.88 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения.

Претендира се обезсилване на решението на ПРС като недопустимо и прекратяване на производството по делото, евентуално - отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

Въззиваемата И.А.Л. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. Направено е подробно изложение на фактическата обстановка, така, както е възприета от въззиваемата-ищец. Оспорва се твърдението на въззивника, че със сключеното споразумение страните са прекратили, а не развалили договора си, от което е направен извод за липсата на основание за задържане от ответното дружество на исковата сума. Оспорено е възражението на ответника, че е имал правото да задържи като неустойка сумата от 3 100 евро. Изложени са подробни съображения и е цитирана съдебна практика в подкрепа на твърденията в отговора на въззивната жалба. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и претендиране на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

Съдът констатира, че по повод изразеното във възизвната жалба несъгласие с присъдените с решението на ищцата разноски от разноски 4 205 лв, въззиваемата Л. е депозирала нарочно възражение против искането на въззивника за изменение на решението в частта на разноските. С определение

№ 403 от 08.07.2019 г., първоинстанционният съд е изменил на чл.248 от ГПК решението си в частта на разноските, като е определил, че на ищцата са дължими разноски в размер на 3 541,74 лв съобразно уважената част от исковете, а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, са дължими разноски в размер на 177,60 лв. Никоя от страните не е подала частна жалба против определението на ПРС по чл.248 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОКЛАДВА въззивната жалба на „СТРОЙКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. Проф. Стоянов № 28, против решение № 101 от 17.05.2019 г. по гр.д.698/2019 г. по описа на Поморийски районен съд, изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта на разноските с определение № 403 от 08.07.2019 г., В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на И.А.Л., гражданин на Руска Федерация, родена на *** ***, сумата от 6 190 евро - платена на отпаднало основание по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.10.2013 г. развален със споразумение от 02.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 190 евро считано от датата на предявяване на иска - 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1 814 евро, представляваща лихва за забава върху сумата от 6 190 евро за периода от 02.05.2015 г. до 19.03.2018 г., както и разноски по делото съобразно уважената част от иска, в размер на 3 541,74 лв.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.