Решение № 194 от 02.12.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. В, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГПЙ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20241300100301 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на ЗК “ЛИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК ***, представлявано от ВИ и ВМ изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. СЛ против Г. И. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. К, ***

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2020 г. около 5.00 ч., в гр.В по бул. *** с посока на движение от надлеза над ж.п. линия В - С към кръстовището с ул. ***, срещу сградата на РЗОК- В Г. И. Г., управлявайки лек автомобил марка „А“, модел „**“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма /1.04 промила/, в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта в км/ч за населено място“, движейки се с около 111 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч, загубил управление на автомобила и се ударил в метален стълб за улично осветление и по непредпазливост причинил смъртта на М К Н.

По случая било образувано НОХД № 101/ 2021 г. по описа на ОС - В, по което била постановена влязла в сила присъда, с която Г. И. Г. бил признат за виновен за събитието, настъпило на 21.08.2020 г., при което по непредпазливост бил причинил смъртта на Н.

1

По аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд обвързвала гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Сочи се, че със Застрахователна компания “ЛИ” АД бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица

№

В6/22/120002054859 с дата на валидност: 24.07.2020г. - 24.07.2021г., по отношение вредите, които водачът на лек автомобил „А“, модел „**“, с рег.№ *** би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското законодателство.

НЕП, ЕГН ********** - майка на починалия

М Н чрез адв. ЛИИ била предявила претенция пред ЗК „ЛИ“ АД за изплащане на обезщетение. Образувана била преписка по щета № 0000-1000-61-21-7192, по която след консултация с лекар-съветник, ЗЕК е определила обезщетение в размер на 100 000 лева за репариране на претърпените от П вреди.

Сключено било споразумение № 639 от 21.10.2021 г., с което ищецът ЗК „ЛИ“ АД се задължавал да изплати обезщетение в размер на 100 000 лева на НЕП за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от настъпилата на 21.08.2020 г. смърт на сина и М К Н.

Сумите по споразумението били преведени по сметка на НЕП, както следва: на 16.12.2021 г. -50000 лева и на 22.12.2021г. - 50 000 лева.

След изплащане на обезщетението с писмо с изх. № 2669 от 17.03.2023 г. от името на ЗК „ЛИ“ АД била отправена регресна покана до Г. Г. ,която била приета без възражение, но до този момент претендираната от застрахователя сума не била възстановена.

На основание чл. 500, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането във вр. чл.

49, вр. чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ищецът ЗК “ЛИ“ АД придобивал право на регрес срещу виновния водач Г. И. Г. до размера на изплатеното от ЗК „ЛИ“ АД застрахователно обезщетение на стойност 100 000 лева.

2

На основание чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „ЛИ” АД възниквало правото да претендира и лихва за забава в размер на 19 829.39 лева изчислена върху изплатеното обезщетение по щета№00001000-6121-7192 в размер на 100 000 лева, за периода от 15.04.2023 г. до датата на завеждане на настоящия иск.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника Г.

И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. ***, да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ***, сума в размер на 119 829.39 лева /сто и деветнадесет хиляди осемстотин двадесет и девет лева и тридесет и девет стотинки /, представляваща главница в настоящето производство, явяваща се сбор от изплатено обезщетение на НЕП по щета № 0000-1000-61-21-7192 за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие процесното ПТП , ведно с начислените лихви и разноски.

Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски по водене на делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба доказателствени искания. ищецът представя доказателства и прави

В срока за отговор е представен писмен отговор вх.№2975/02.10.2024 г. от адв. К. А. Г. - пълномощник на ответника Г. И. Г. със съдебен адрес : гр.В, ***

Ответникът оспорва предявения иск от ЗК „ ЛИ” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С 1700, Община Столична, *** за сумата от 119 829, 39 лева, като се поддържа,че искът е неоснователен и недоказан и се иска същият да бъде отхвърлен по следните съображения :

Твърди ,че искът бил предявен на основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45 от ЗЗД. От фактическа страна в исковата молба се твърдяло, че на 21.08.2022 г., около 5,00 часа в гр.В, бул.“***“ с посока на движение от надлеза над ж.п. линия В - С към кръстовището с ул.”***”, срещу сградата на РЗОК -В ответникът, управлявайки лек автомобил „А" модел „А4” с рег. №*** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон /1,04 промила и в нарушение на правилата за движение 3 по пътищата, движейки се с около 111 км. в час, се ударил в метален стълб за улично осветление и по непредпазливост причинил смъртта на М К Н. Тъй като лекия автомобил имал валидна застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, то майката на починалото лице - НЕП, чрез адв. ЛИ била предявила застрахователна претенция, по която била образувана застрахователна преписка и било сключено споразумение №639 от 21.10.2021 г., по което застрахователят заплатил на майката на пострадалото лице общо сумата в размер на 100 000 лева. платени на два транша по 50 000 лева през месец декември 2021 година.

По тези съображения и на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят бил предявил регресен иск срещу ответника за тази сума от 100 000 лева, а наред с нея претендирал и лихва за забава в размер на 19 829, 39 лева. за периода от 14.04.2023 г. до датата на завеждане на иска.

При така изложената фактическа обстановка ответникът заявява, че оспорва предявения регресен иск и прави следните възражения :

1.На първо място, в приложените към исковата молба като доказателства документи липсвала методика, по която е определено обезщетението, предмет на споразумението, между страните. За това как, кой и по какви критерии е определил, че обезщетението за настъпилото застрахователно събитие следва да е именно и точно 100 000 /сто хиляди/ лева данни нямало.От това следвало, че обезщетението не е определено въз основа на въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, а е определено по друг начин, за който обаче данни по делото няма.

Това компрометирало изготвеното споразумение в частта на размера на уговореното обезщетение, тъй като било извършено безпринципно и без да бъде уведомен за това ответникът , който безспорно бил пряко заинтересован и чийто права и задължения биха били засегнати от това.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания било необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния 4 етап от развитие на обществото в държавата. Към споразумението и в застрахователната преписка нямало писмени доказателства, от които да е видно как се е отразила смъртта на момчето на неговата майка, нямало медицинска документация, от която да е видно какво е било здравословното и състояние и как се е отразило всичко това на нейната психика. Липсвали прегледи при психиатър или психолог, липсвала назначена терапия или съответно лечение.

Сочи ,че в споразумението, както и в документите по застрахователната претенция нямало данни за съпричиняване от страна на пострадалото лице, каквито данни се съдържали в наказателното дело. От доказателствата по наказателното дело безспорно било установено наличие на съпричиняване от страна на увреденото лице, доколкото същият е бил заедно на една маса с дееца, употребявал е алкохол заедно с него, вдигали са наздравици, след което се е качил в лекия автомобил при него да се вози. Съпричиняването от пострадалия за настъпилото увреждане е основание за намаляване на размера на претендираното обезщетение и присъждането му в по-нисък размер, но данни в тази насока не се съдържали в застрахователната преписка, нито пък в другата документация, за да се прецени дали при определяне на размера на обезщетението тези обстоятелства са взети предвид.

2.

На следващо място ответникът не бил уведомен по никакъв начин за постигнатото споразумение, нито за параметрите на същото. За споразумението той бил узнал едва с получаването на исковата молба. В тази връзка се поддържа, че с оглед реализиране на имуществената отговорност срещу ответника застрахователят е следвало да го уведоми за предявената застрахователна претенция, както и за размера на изплатеното по нея обезщетение.

3.По отношение на предявената претенция за мораторна лихва в размер на 19 829, 39 лева същата се оспорва като неоснователна и в тази връзка се иска да се има предвид следното :

Правото на застрахователя да предяви регресната си претенция срещу причинителя на вредите възниквало от момента на изплащане на застрахователното обезщетение и тъй като вземането му произтичало от закона, т. е. нямало определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора (арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В 5 конкретния случай от представените доказателства нямало данни до завеждане на иска застрахователят да е отправял такава покана до деликвента за заплатената от него, в обезщетение на майката на пострадалото лице ,сума от 100 000,00 лв. Едва с получаване на преписа от предявения срещу него обратен иск, на 18.09.2024 г. на ответника му било станало известно, че дължи процесната сума, поради което същият бил в забава от същата дата , респ. дължал лихва за забава. В тази връзка се поддържа,че е недоказан и неоснователен предявеният обратен иск за мораторна лихва в размер на 19829,39 лв.

С оглед на горното се иска да бъде постановено решение ,с което да се остави без уважение исковата молба от ЗК „ЛИ АД срещу ответника като неоснователна и недоказана, с произтичащите от това последици и да се присъдят направените в производството разноски, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Вският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

От представената по делото Присъда №63/23.06.2021 г. по НОХД №101/2021 г. по описа на ОС-В, влязла в сила на 21.12.2022 г., се установява, че подсъдимият Г. И. Г. и ответник по настоящото дело е признат за виновен в това, че на 21.08.2020 г. около 5.00 часа при управление на л.а. марка „А“, модел „**“, с рег.№ *** в гр.В по бул. *** и с посока на движение от надлеза над ж.п. линия В-С към кръстовището с ул. ***, срещу сградата на РЗОК-В, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП „при избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта в км/ч за населено място“, движейки се с около 111 км/ч. при максимално разрешената 50 км/ч, загубил управлението на автомобила и се ударил в метален стълб за улично осветление и по непредпазливост причинил: смъртта на М К Н от гр.К, обл.В, средни телесни повреди на ЯЛ Г.а от гр.В и ДВФ от гр.В, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.03 6 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта №306К/2020г. на СХЛ към ЦСМП-гр.Плевен.