Решение № 224 от 26.09.2023, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224 гр. Русе, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, ІІ-ри касационен състав, на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА

БАСАРБОЛИЕВА

ДИАНА

КАЛОЯНОВА

При секретаря ГАЛИНА

КУНЧЕВА и с участието на прокурор ГЕОРГИ

МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАНД №

253 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русе против Решение № 445/19.06.2023г. по АНД № 477/2023 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-002013/27.07.2022 год. на директора на ДИТ-Русе. С наказателното постановление на „Рея Кейр България” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.

"б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. В жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение и съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата. Иска се отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба, като поддържа същото и в съдебно заседание. Не се претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жалбата е неоснователна и счита оспорваното съдебно решение на РРС за правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

За да постанови оспореното решение, предмет на касационната проверка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е установил действителната фактическа обстановка, а именно, че от служители на ДИТ на

24.06.2022 г., по документи е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от „Рея Кеър България” ЕООД. В хода на проверката се установило, че дружеството, в качеството му на работодател, е командировал работничката В. М.

М. за периода от 19.02.2022 г. до 19.08.2022 г. в Германия, с допълнително споразумение от 09.02.2022 г. към трудов договор № 01/17.07.2019 г., на основание чл.121а КТ, вр. чл.

2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В предвидения тридневен срок от изменение на трудовия договор дружеството – работодател не подало в ТД на НАП уведомление за изменението на трудовия договор. Това деяние е прието за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, за което е съставен АУАН от 08.07.2022 г. Впоследствие въз основа на този акт на 27.07.2022 г. АНО издал оспореното пред РРС Наказателно постановление № 18-002013/27.07.2022 год. С НП на дружеството на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. АНО - директорът на ДИТ-Русе не приложил привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, определяща случая като маловажен, като преценил, че не са налице двете кумулативно дадени предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са настъпили вредни последици за работника или служителя.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е достигнал до извода, че не били налице допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, но бил нарушен материалния закон. След анализ на деянието и приложимите за случая правни норми е стигнал до извода, че нарушението не е на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г., а е на чл. 62, ал. 3 от КТ. Съответно, според РРС, санкционната разпоредба за това административно нарушение следвало да бъде не чл. 414, ал. 1 вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, а чл. 414, ал. 3 от КТ. С такива мотиви е отменил наказателното постановление.

Решението на въззивния съд е неправилно.

Основателно е възражението на касатора за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон от гледна точка на възприетите като приложими за случая позитивна - чл.

62, ал. 3 от КТ, и саннкционна норма - чл.

414, ал. 3 от КТ, вместо приложените от АНО в наказателното постановление чл.

3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., и саннкционна норма - чл.

414, ал. 1 от КТ.

Текстът на чл. 414, ал. 3 от КТ, на който се позовава РРС, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Нормата на чл. 62, ал. 3, изр. първо от КТ гласи, че в тридневен срок от изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. В наказателното постановление правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., а не тази на чл. 62, ал. 3 от КТ. Последната цитирана норма е допълнена с ДВ, бр. 108 от 2008 г., т.е. тя не е съобразена с допълненията, направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г., в разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 5, т. 4, б. „в“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Независимо, че командироването на работници и служители, в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, е форма на изменение на трудовото правоотношение, с оглед систематичното място на разпоредбата в Раздел X “Изменение на трудовото правоотношение“ на КТ, при изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН контролните органи са длъжни, съобразно принципа, въплътен и в чл. 11, ал. 2 от ЗНА, че специалният закон изключва приложението на общия такъв (lex specialis derogat legi generali), да посочат конкретната нарушена законна разпоредба, която най-специфично описва дължимото, но неосъществено поведение от страна на санкционираното лице. Както вече беше посочено, това е именно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., уреждаща, с оглед направеното с ДВ, бр. 17 от 2021 г. допълнение в нея, задължението за изпращане на уведомление до НАП „… и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ“. Регламентираното в чл. 62, ал. 3 от КТ задължение е по – общо, доколкото урежда изпращането на уведомление до НАП без оглед на конкретната форма на изменение на трудовото правоотношение и е неприложимото за случая. Така, щом чл. 62, ал. 3 от КТ не се явява нарушената позитивна норма, то липсва основание за подвеждане на санкционираното поведение под хипотезата на чл. 414, ал. 3 от КТ, противно на приетото от РРС. Посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ обхваща всички нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е предвидено по-тежко наказание. Нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. не е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което то се субсумира под последната разпоредба.

В производството пред РРС безспорно е установено, че служителят на „Рея Кейр България” ЕООД – Венета Маринова е бил командирована, по смисъла на чл.

121а от КТ, на територията на друга държава членка – Германия за периода 19.02.2022 г. – 19.08.2022 г.

Условията и редът за командироване по смисъла на чл.

121а от КТ се уреждат с наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги ( НУРКИРСРПУ). Съгласно чл.

2, ал. 1 от същата наредба при командироване на работници или служители в случаите по чл.

121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Това допълнително писмено споразумение задължително се регистрира в НАП, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, б. "б" от Наредба № 5/2002 г., а именно чрез подаване на уведомление в тридневен срок от сключването на допълнителното споразумение, но при вече регистриран сключен трудов договор. В уведомлението в случая се променя само т. 8 – основание на договора, като се изписва код 18 - за допълнително споразумение в случаите на чл.

121а, ал. 1, т. 1 от КТ.

В случая допълнителното споразумение е сключено на 09.02.2022 г. Тридневният срок за подаване на уведомлението до НАП, по правилото на чл.60, ал.5 ГПК, започва да се брои от следващия ден – от 10.02.2022 г. Последният ден от срока – 12.02.2022 г., събота, е неприсъствен, поради което срокът изтича в първия следващ присъствен ден т.е на 14.02.2022 г., понеделник /чл.60, ал.6 ГПК/. Деянията, които се осъществяват с бездействие, какъвто е казусът, се считат довършени от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на задължението. В настоящата хипотеза нарушението следва да се счита осъществено на 15.02.2022 г.

Датата е задължителен реквизит както на АУАН, съгласно нормата на чл.

42, т. 3 от ЗАНН, така и на НП, съгласно нормата на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Актосъставителят и наказващият орган са я определили коректно – 15.02.2022 г.

Несподелими са доводите на ответника по касацията, че датата на нарушението е грешна, тъй като три дневният срок за уведомлението до НАП следва да се брои не от датата на сключване на споразумението (09.02.2022 г.), а от началната дата на командироването, респ. от датата на реалното изменение на трудовото правоотношение (19.02.2022 г.). Тук отново следва да се напомни, че посочената като нарушена норма на чл.

3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изрично изисква уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено съгласно Приложение № 1. В т. 10 от образеца на уведомление, представляващ Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от същата наредба, изрично е указано, че в същото следва да бъде посочена "Дата на сключване на допълнителното споразумение". В т. 10 от Указанията за попълване на уведомление за сключен, изменен или прекратен трудов договор, включени в Приложение № 1, е посочено следното: "Дата на сключване на допълнителното споразумение – попълва се датата на сключване на допълнителното споразумение във формат (ддммгггг)". В указанията за попълване на съответния код в т. 2 "Тип на документа" е записано, че се попълва код 2 и в случаите на командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл.

121а, ал. 1, т. 1 КТ като в тези случаи се попълват всички точки от уведомлението без т. 16 и 17. В т. 8 "Основание на договора" от образеца на уведомлението се попълва код 18, съответстващ на допълнително споразумение в случаите на чл.

121а, ал. 1, т. 1 КТ.

Следователно, от поставеното в чл.

3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изискване уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено съгласно образеца по Приложение № 1 и указанията за неговото попълване по т. 2, т. 8 и т. 10 следва, че това уведомление трябва да бъде изпратено до НАП в тридневен срок от сключване на допълнителното споразумение за командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл.