Решение № 87 от 19.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Русе, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500034 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по в.жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Решение № 1725/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 4091/2021г. на Районен съд - Русе, с което е уважен предявеният от А. П. Г. срещу в.жалбоподател иск с правно основание чл. 439 от ГПК, като е признато за установено, че ищцата не дължи чрез принудително изпълнение по изп. дело № 20238320400605 по описа на ЧСИ И. Х., поради погасяване чрез давност, сумата 5 356,86 лева, от които 4958,52 лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното плащане, по изпълнителен лист № 260024/16.02.2023 г., издаден от Районен съд – Русе по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на РРС, сумата от 199,17 лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6474/2017 г. и 199,17 лв. – деловодни разноски по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на РРС, по изпълнителен лист № 829/07.03.2019 г., издаден от Районен съд – Русе по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на РРС, които суми са част от предмета на, поради погасяване на вземанията по давност.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявената искова претенция, като се сочат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Претендират се разноски за производството.

Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ответницата по в.жалба.

А. П. Г., чрез процесуалния си представител адв.Б. С., взема 1 становище в отговор на в.жалба, че същата е неоснователна, и първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендира адв.възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същите следва да бъдат потвърдени по изложените в тях съображения.

От ангажираните по делото в производство пред районния съд писмените доказателства, вкл. приложеното копие от изпълнителното дело, се установява следната фактическа обстановка :

Ответникът в първоинстанционното производство

„ПРОФИ

КРЕДИТ България“ ЕООД се снабдил с изпълнителен лист от 16.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на РРС, издаден въз основа на Заповед за изпълнение, влязла в сила на 16.02.2018 г., срещу Д. С. М. за сумата от 4958,62 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът се снабдил и с изпълнителен лист от 07.03.2019 г. по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на РРС, издаден въз основа на влязло в сила на 12.11.2018 г. съдебно решение, срещу същия длъжник за сумата от 199,17 лв. – деловодни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на РРС, и 199,17 лв. – деловодни разноски по исковото производство.

На 12.05.2023 г. по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с приложен изпълнителен лист от 16.02.2023 г., било образувано изпълнително дело № 20238320400605 по описа на ЧСИ И. Х.. С молбата за образуване на изп. дело не било отправено искане до ЧСИ за прилагане на конкретен изпълнителен способ или за предприемане от съдебния изпълнител на действия по чл.18 от ЗЧСИ.

Впоследствие по същото изп. дело взискателят представил и изпълнителния лист от 07.03.2019 г.

След като длъжникът Д. С. М. починал на 20.01.2021 г., оставил един законен наследник – дъщеря си В. Д. М., която се отказала от наследството на своя наследодател и отказът й бил вписан под № 234/05.07.2021 г. в особената книга по чл.49 от ЗН в Районен съд – Русе.

Така наследството на Д. С. М., като съвкупност от права и задължения, преминало към наследник от следващия ред на наследяване сестра му М. С. Д..

Взискателят с молба от 05.12.2024 г. поискал ЧСИ по изпълнителното дело да извърши опис на движими вещи на длъжника.

На 15.04.2025 г. М. С. Д. с договор за продажба на наследство / рег.

№ 913 и рег. № 914 том I, акт 66 по описа на нотариус Р. Л. / , продала на А. П.

Г. цялото си наследство, като съвкупност от права и задължения, останали от наследодателя й Д. С. М..

Първото изпълнително действие по изп.дело било извършено от 2

ЧСИ на 30.06. 2025 г., чрез насочване на изпълнението, чрез налагане на възбрана, срещу недвижим имот, собственост на М. Д.. На 02.07.2025г. бил постановен отказ от съдия по вписванията при СВп-Русе да се впише възбраната.

По искане на взискателя от 11.07.2025г. А. Г. била конституирана в изпълнителното производство като длъжник.

По искане на последната на 18.07.2025г. по ч.гр.д. № 409182025г. на РРС било допуснато обезпечение на предявения от А. Г. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД иск по чл. 439 от ГПК, чрез спиране на изпълнителното дело.

При тези безспорно установени факти районния съд е извел извод за основателност и доказаност на предявения отрицателен установителен иск.

Въззивният съд изцяло споделя доводите на първата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, основаващ се само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът има интерес да иска установяване, че вземането на кредитора не съществува и той не дължи сумата, за която в полза на кредитора – ответник в производството, е издаден този изпълнителен лист, при наличие на висящо изпълнително производство и предприети действия по принудително изпълнение, насочени към имуществото му.

В случая се твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, като целта на позоваването на погасителната давност е на кредитора/ взискател в изп.дело, да се отнеме възможността да иска принудително осъществяване на своето право.

Поради характера на разглеждания иск - отрицателен установителен, тежестта за доказване на обстоятелствата, релевирани като основания за несъществуване на отричаното вземане, се носи от ищеца – длъжник в изпълнителното производство. Настоящия съдебен състав споделя изцяло извода на районния съд, че при условията на пълно и главно доказване ищецът в първоинстнационното производство е доказал, че по отношение на него не съществуват основания за принудително събиране на вземанията, предмет на изп.дело, тъй като вземанията по изпълнителен лист от 16.02.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на РРС и по изпълнителен лист от 07.03.2019 г., издаден по гр. д. № 1099/2018 г. по описа на РРС, са погасени по давност с изтичане на 5-годишен давностен срок, в рамките на който не са предприети действия по принудително изпълнение.

По отношение на вземането по изпълнителен лист от 16.02.2023 г., издаден въз основа на влязла в сила и подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, давностният срок е 5 години и давността тече от влизането на заповедта в сила / 16.02.2018г./. На същото правно основание за вземането по изпълнителния лист от 07.03.2019 г. 5 – годишната погасителна давност е започнала да тече от влизане в сила на съдебното решение / 12.11.2018г./, въз основа на което е издаден изп.лист.

3

Правилно районният съд е отхвърлил възражението на ответника, че с молбата за издаване на изпълнителен лист давността била прекъсната.

Молбата за издаване на изпълнителен лист не е основание, съгласно чл.116 от ЗЗД, за прекъсване на давността, а Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито е изпълнително действие.

Принципно давността в изпълнителния процес може да бъде прекъсвана многократно, с предприемането на всяко отделно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В конкретния случай давността в изп.производство не е прекъсвана от образуването му, тъй като в молбата за образуване на изп.дело взискателят не е поискал прилагане на определен изпълнителен способ и не е възложил на съдебния изпълнител изп. действия по чл.18 от ЗЧСИ. Не са и предприети от ЧСИ изпълнителни действия, прекъсващи давността / съгласно ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС / насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

Така вземането по изпълнителния лист от 16.02.2023г. е погасено с 5годишна давност, започнала да тече, считано от датата на влизане в сила на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на РРС – 16.02.2018г., и изтекла на 27.04.2023 г., като се съобрази периодът на спиране на давността съгласно §13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. Т.е. към датата на образуване на изпълнителното производство – 12.05.2023г., вземането по този изпълнителен лист е било погасено по давност.

Вземането по изпълнителния лист от 07.03.2019 г. също е погасено с 5 - годишна давност, започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на РРС – 12.11.2018 г., и изтекла през м. февруари 2024 г. / като се отчете спирането й съгласно §13 от ЗМДВИП/, т.е. преди по изп.дело от ЧСИ да са предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД, водещи до прекъсване на давността.

За първи път извършване на такива действия взискателят е поискал с молба от 05.12.2024г. - за налагане на възбрана върху недвижим имот, извършено от съдебния изпълнител на 30.06. 2025 г., т.е. след изтичане срока на погасителната давност за вземанията по двата изпълнителни листа.

Изложено обуславя извода, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд уважил предявената претенция да се признае за установено, че вземането на кредитора е погасено по давност и не подлежи на изпълнение, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, в тежест на в.жалбоподател са направените от ответника по в.жалба разноски, като следва да бъде осъден да плати на адв.Б. С. адв.възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за процесуалното представителство във в.производство / изготвяне на отговор на в.жалба и 4 участие в о.с.з. /. Възражението на процесуалния представител на в.жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото съдът не е обвързан с Наредба №1/2004г.на ВАдвС, но следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените фактически и правни действия по делото, посочени по-горе.

Поради което на процесуалния представител на ответника по в.жалба се дължи адв.възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 евро.

По изложените съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1725/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 4091г. на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр.София,бул.“България“ № 49,бл.53 Е, вх.В ДА ПЛАТИ на адв.Б. С. от АКРусе, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата от 400 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5