Определение № 400 от 30.01.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400

Пазарджик, 30.01.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 96/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение - Пазарджик“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик [улица], представлявано от Изпълнителния директор - д-р К. Т., подадена срещу Решение №1012-12-662-1 от 16.01.2026 год. на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 56 от 11.12.2025 год., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО - старши инспектор по осигуряването М. А., с което злополуката станала на 25.11.2025 год. с А. Г. Д. е приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 1 от КСО.

В жалбата е инкорпорирано искане по чл. 166 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Решение №1012-12-662-1 от 16.01.2026 год. на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, съответно и на Разпореждане № 56 от 11.12.2025 год., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.

Особеното искане се мотивира с довода, че оспорващото дружество е лечебно заведение, осигуряващо непрекъсната болнична медицинска помощ и заплащането на обезщетение на трудова злополука, ще го лиши от средства и ще затрудни и забави дейността на дружеството, респективно ще затрудни осигуряване на средства за трудови възнаграждения и осигуровки, болнични, както и изпълнение на поети договорни задължения към пациенти. Като писмено доказателство е представено оспореното решение.

От ответната страна е представена административната преписка.

Административен съд - Пазарджик, като съобрази доводите в жалбата и представените доказателства, намира следното:

Съдът намира искането за допустимо, съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно която при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането е подадено от лице, което е адресат на оспорвания индивидуален административен акт, ведно с жалбата срещу същия.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Според чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Съгласно ал. 4 на чл. 166 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В случая, предварителното изпълнение на решението на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, издадено по жалба на лечебното заведение против Разпореждане № 56 от 11.12.2025 год., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО - старши инспектор по осигуряването М. А., по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, е предвидено с разпоредбата на чл. 118а, ал. 1 от КСО, че обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Това се отнася и за актовете, издадени по т. 2, б. „г“ от посочената правна норма - относно разпорежданията за признаване на трудова злополука.

Материалните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение са тези по чл. 60, ал. 1 от АПК и следва да бъдат посочени и доказани с предявяване на искането по чл. 166 от АПК.

Оспорващото дружество е направило искането си за спиране на предварителното изпълнение без да представи писмени доказателства, които да подкрепят твърденията му за наличието на значителна или трудно поправима вреда в резултат от допускането му. Доводът, че заплащането на обезщетение за трудова злополука би лишило жалбоподателя от средства, нужни му за дейността на дружеството, е неоснователно. Сочат се данни за бъдещо, несигурно събитие и не са представени данни, че лицето, прието за пострадало при трудова злополука с посоченото разпореждане е предявило съдебна или, извънсъдебна претенция за заплащане на определена сума към жалбоподателя. Твърденията за вреди без да се посочи техния цифров израз са необосновани и без да са представени писмени доказателства в подкрепата им не могат да се приемат за предпоставки за искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, допуснат по силата на закона. В тази връзка не може да се заключи, че действително за дружеството биха настъпили финансови затруднения, свързани с забава дейността на оспорващия – изплащане на трудови възнаграждения и осигуровки, болнични и изпълнение на поети договорни задължения към пациенти. Липсата на данни за каквито и да било предприети действия спрямо жалбоподателя във връзка с отправена претенция за изплащане на обезщетение е в противоречие с твърдението, че лечебното заведение ще претърпи посочените вреди, а още по-малко доказва тяхната значимост или характера им на трудно поправими. Настъпването на твърдените вреди е изразено само в при условията на евентуалност и е свързано с бъдещи хипотетични разходи, които не са посочени в цифров вид.

На следващо място следва да се отчете обстоятелството, че по делото не са налице данни пострадалото лице да е предявило парично обезщетение за изплащане на обезщетение. Отново се касае за бъдещо събитие, което само се предполага, без никъде да е заявено от осигуреното лице и това е за бъдещо събитие, което се предполага, без да е заявено от осигуреното лице и по какъв начин ще настъпи събитието. В този смисъл настъпването на значими и трудно поправими вреди не може да бъде обвързано с предварителното изпълнение на акта.

С оглед всичко изложено съдът счита, че не са налице основания да се приеме за обосновано настъпването на значими и трудно поправими вреди за оспорващия в резултат от предварителното изпълнение на посочения акт, така както следва от нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК. Ето защо, искането за спиране на изпълнението на акта е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед на всичко гореизложено, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Многопрофилна болница за активно лечение - Пазарджик“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик [улица], представлявано от Изпълнителния директор - д-р К. Т., на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, за спиране на предварителното изпълнение на Решение №1012-12-662-1 от 16.01.2026 год. на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 56 от 11.12.2025 год., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО - старши инспектор по осигуряването М. А., с което злополуката станала на 25.11.2025 год. с А. Г. Д. е приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 1 от КСО.

Определението подлежи на обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи незабавно на страните.

Съдия: