Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 23.04.2021, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Административно наказателно дело 348/2020
Вид
Определение № 45
Подписан
23.04.2021
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Червен бряг , 23.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20204440200348 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя с която на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН се иска от съда да допълни постановеното по делото решение, в частта за разноските. Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.2 от ГПК и в дадения срок от същата е постъпило становище за основателност на искането и възражение по отношение на претендирания размер. Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е постъпила на 25.01.2021 г. – в срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 8 от 18.01.2021 г., поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява и основателна. Налице са основания за изменяне, респективно допълване на решението по делото по реда на чл. 248, ал.1, предл.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН по следните съображения. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната,в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки:

1./искане,2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът, съответно жалбата бъде отхвърлен или оставена без уважение. По делото е постановено решение по ЗАНН, с което е уважена жалбата на молителката. Видно от приложения договор за правна защита е, че тя е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и същите са претендирани още с жалбата.

Предвид изхода на делото и уважаването на жалбата молбата се явява основателна.

1

По отношение размера обаче, следва да се има предвид, че съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във вр. с чл.7, ал.2 от същата то възражението на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

Мотивиран от горното:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 8 от 18.01.2021 г. постановено по АНД № 348/2020 г. по описа на Районен съд Червен бряг в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –

ПЛЕВЕН да заплати на Е. М. Г., с ЕГН ********** от гр. Русе, ул. ”Измаил” № 11 сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от получаването му пред Плевенски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

2