Определение № 156 от 20.03.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Враца, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500107 по описа за 2025 година Производство по чл.248, ал.3, вр. чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. М. от АК-Пловдив срещу Определение №1056/27.11.2024г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.№836/2024г., с което на основание чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото Решение №284/01.10.2024 г. в частта за разноските, като е намален размера на присъденото в полза на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца А. С. А., ЕГН ********** от 428.61лв. на 120лв. с включен ДДС.

В частната жалба се инвокира общо оплакване за неправилност на обжалваното определение с позоваване на задължителните разяснения, дадени в т.3 от ТР№6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за тяхното упражняване като израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие и на това, че следва да се отчита разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати за справедливо овъзмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената от адвоката работа, без за съда да е обвързан от минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ.

Частният жалбоподател сочи, че по делото е изготвил искова молба и 1 подробно писмено становище, като при преценката за адекватността на възнаграждението следва да отчетен и материалния размер по спора – 1 286.19лв., който според адв. М. не може да приет за нисък.

В частната жалба се настоява, че възнаграждение в размер на 480лв. би съответствало на фактическата и правна сложност на делото, на извършените действия, на квалифицираната подготовка, на разумността, на икономическите процеси и на пазарните условия. Цитира се практика на окръжни съдилища, на ВКС и на СЕС.

Допълнително в частната жалба се излагат подробни съображения за задължителното включване на ДДС в размера на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС.

Заявява се искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на адв. М. на адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

Чрез пълномощника си адв. Х. М. от САК въззиваемото "СИТИ КЕШ"ООД, ЕИК *** е подало отговор, с който оспорва частната жалба.

Според насрещната по частната жалба страна районният съд е постановил определението си, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и наличието на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от процесуалния представител на ищеца действия, изразяващи се в депозиране на писмени молби, както и приключването на делото в едно съдебно заседание. Цитират се решения на ВАС.

На следващо място адв. М. настоява, че в случая изобщо не е следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като от представения договор за правна помощ между ищеца и неговия пълномощник не се установяват предпоставките за присъждане на разноски по делото, предвид сключения между тях договор, в който те са декларирали, че се предоставя правна помощ по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА, като адв. М. оспорва наличието на такова обстоятелство в отношенията между страните и в частност – наличието на близки отношения.

Отделно от горното адв. М. сочи, че към представеното с исковата молба пълномощно липсват данни за това по кое дело се дължи защитата и за това, че тя се предоставя безплатно. Настоява, че противоречието за това на кое от 2 основанията по чл.38, ал.1 ЗА е оказаната безплатна правна помощ се обективира и в представения списък по чл.80 ГПК.

На следващо място в частната жалба се поддържа, че делото е заведено при условията на злоупотреба с право, тъй като не са налице предпоставките за присъждане на разноски за повече от едно производство, предвид образуването на две производства вместо едно, като визират разглежданото дело и гр.д.№835/2024г.

В отговора се цитират съдебни актове по дела на различни съдилища в случаи на превратно според въззиваемата страна упражняване на правото на иск от кредитополучатели срещу финансови институции.

Искането, заявено в отговора, е частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е процесуално допустима и редовна и за произнасянето си по нейната основателност съдът взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от адв. М.

М. в качеството на пълномощник на А. С. А. от с.***, общ. Козлодуй срещу "СИТИ КЕШ"ООД, ЕИК *** осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 1 286.19лв. като недължимо платена сума по недействителен договор за кредит №***/23.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С исковата молба е представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил адв. М. за предявяване на иска и за извършване на конкретно изброени процесуални действия по делото.

Адв. М. не се е явил в насроченото по делото открито съдебно заседание, като преди провеждането му е представил писмено становище. Представил е списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е включена сумата 515лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА за оказване на защита на близък, както и удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Делото е обявено за решаване в едно съдебно заседание.

С постановеното по делото Решение №284/01.10.2024г. районният съд е 3 уважил предявения иск, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 1 286.19лв. като платена при начална липса на основание – нищожен Договор за паричен заем №***/23.12.2020г. В полза на адв. М. е присъдена сумата 428.61лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ.

И двете страни са депозирали по делото молби по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

В молбата на адв. М. са изложени съображения и е цитираната съдебна практика на различни по степен съдилища в подкрепа на искането си за изменение на решението чрез присъждане на ДДС в размер на 85.72лв.

В молбата на адв.М. се прави искане за изменение на решението в частта за разноските чрез отхвърляне на искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като се оспорва молбата на адв. М. по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение районният съд се е произнесъл по молбите на страните по чл.248 ГПК и е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 120лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на ищеца А. А..

За да достигне до това разрешение, първоинстанционният съд е взел предвид, че договорената между ищеца и адв. М. безплатна правна помощ е по преценка на самия адвокат и неговия клиент, както и това, че във вътрешните отношения между тях важи свободата на договаряне, вкл. и по въпроса дали лицето е материално затруднено.

По въпроса за адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв.

М., в решението по делото съдът е пояснил, че размерът на същото е определен в условията на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ в минималния размер съобразно цената на иска. В мотивите на обжалваното определение районният съд се е позовал на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване на СРС, в което е прието, че чл.101, пар.1 ДФЕС във връзка с чл.4, пар.3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е 4 длъжен да откаже да я приложи, както и че ако националната уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. В мотивите е посочено приетото в решението на СЕС, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Както правилно е посочил районният съд, съобразно чл.633 ГПК решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което в случая следва да се направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща към Наредба №1/2004г. , е съответна на правото на ЕС.

Нататък в мотивите на районния съд се прави коментар и анализ на релевантните разпоредби на чл.36 и 38 ЗА, на чл.78, ал.5 ГПК, на ЗПП и в обобщение се сочи, че правната помощ, вкл. процесуално представителство по граждански дела се предоставя на социално слаби лица с акт на съда, докато представителството по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се осъществява само по силата на изявление, че лицата са материално затруднени, като възнагражденията по наредбата по ЗПП са в значително по-нисък размер, сравнено с тези по НМРАВ.

Районният съд е разсъждавал в мотивите си и по въпросите за наличието на непропорционалност при заплащането на оказана правна помощ на материално затруднени лица и на несъразмерност при възмездяването на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК, и това на адвокат по чл.38, ал.2 ЗА, в които хипотези възнаграждението не е договорено, а се определя от съда, който е обвързан от две различни наредби, независимо че услугата се осъществява винаги от правоспособни юристи. Съдът е коментирал правилото на чл.38, ал.2 ЗА, че 5 съдът присъжда възнаграждение в определение от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи без съдът да преценява вида, количеството и сложността на извършената работа, при което се създават изкуствени бариери при защитата на правата и интересите на страните в гражданския процес, като се стига и до конкуренция по смисъла на чл.101, пар. 1 от ДФЕС, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване на решението по дело С-438/22 на СЕС. Настоящият въззивен състав споделя описаните разсъждения и изводи на първата инстанция, както и крайният й извод, че нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към НМРАВ, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага.

В заключение и като е взел предвид, че в случая правната помощ, оказана на ищеца, се свежда само до подаване на бланкетна искова молба при цена на иска 1 286.19лв., при което присъденият с решението по делото минимален размер от 428.21лв. е прекомерен и непропорционален, още повече, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и адв. М. не се е явил в проведеното съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. По тези съображения дължимият на адв. М. размер на адвокатско възнаграждение е редуциран на сумата 120лв.

Настоящият въззивен състав приема, че при постановяването на обжалваното определение не са допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което като правилно, същото следва да бъде потвърдено в условията на чл.272 ГПК и съобразно чл.278, ал.4 ГПК, чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд.