Решение № 116 от 23.06.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500149 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 16/02.02.2025 год. по гр.д. № 146/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд е осъдено Н. Б. НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ

130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1000, ***, ет. 2, представлявано по делото от Адвокатско дружество „Х. Я. и Ц.“, БУЛСТАТ 177217448, чрез адв. Р. Ц., с адрес: гр. С., ул. „С.“ № *, ет. * да заплати на В. В. М., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Д. К. С.“ № * ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, офис *, чрез адв. П. Н., обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта на баща му – В. А.

М., настъпила в ПТП на **.**.**** г., по вина на О. Б. (O. B.), роден на **.**.**** г. в Р. М., като водач на товарна композиция, съставена от влекач Волво с peг. СЕ7442ВС и полуремарке Шмитц с peг. № СЕ4689ХТ, съгласно вляза в сила присъда по НОХД № 386/2020 г. по описа на Ямболски окръжен съд, в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.02.2023 г., като е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 09.10.2020 г. до 17.08.2023 г. като неоснователна.

Осъдено е

Н.

Б.

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2, представлявано по делото от Адвокатско дружество „Х. Я. и Ц.“, БУЛСТАТ 177217448, чрез адв.

Р. Ц., с адрес: гр. С., „С.“ № *, ет. * да заплати на основание чл. 38, ал. 2 1

ЗАДв адвокатско възнаграждение на адв. П. С. Н., АК – С., с адрес на кантора: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, сумата 10 380 лв. /десет хиляди, триста и осемдесет лева/ за осъщественото пред окръжния съд безплатно процесуално представителство на В. В. М., ЕГН **********. Осъдено е Н. Б. НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2, представлявано по делото от Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.“, БУЛСТАТ 177217448, чрез адв. Р. Ц., с адрес: гр. С., ул. „С.“ № *, ет. * да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета, по транзитна сметка на Сливенски окръжен съд, дължимата по делото държавна такса в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/.

В дадения срок е постъпила въззивна жалба от „Н.

Б. НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ***, ет.

2, чрез процесуален представител адв. Р. И. Ц. - *АК, срещу решението в частите, с които исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над 70 000 лв. до размера от 100 000 лв., ведно със законната лихва и в тежест на бюрото са възложени съответни съдебни разноски.

Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно. Сочи се, че съдът правилно е отчел 40% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на бащата на ищеца, но неправилно е определена базата на дължимото обезщетение от 170 000 лв. Твърди се, че справедливия базов размер на обезщетението не следва да е по-висок от 120 000 лв., поради което и при отчитане на 40 % съпричиняване, претенцията е основателна за сумата от 70 000 лв. Твърди се, че при отчитане на релевантните критерии за определяне на справедлив размер на обезщетение, окръжният съд неправилно е приел за установена от фактическа страна голяма близост и изключително тежкото преживяване от ищеца на смъртта на баща му. При анализа на свидетелските показания съдът се е задоволил да обсъди само тези, които подкрепят твърденията в исковата молба за изключително тежко преживяване на загубата, като е игнорирал други, които опровергават твърдяната близост, обема и интензитета на претърпените вреди. Не е обсъдено заявеното от свидетелката Е. по възражението на ответника за липса на характерната за тази степен на родство близост между ищеца и пострадалия, която да обоснове определения от съда размер на обезщетение от 170 000 лева. Твърди се, че съдът не е съобразил нито критериите за определяне на справедлив размер на обезщетение, нито конкретните факти, които са установени от доказателствата по делото. Посочените нарушения са в резултат от обсъждането на част от доказателствата, а не на всички поотделно и в съвкупност, както и от недостатъчната и незадълбочена оценка на тези доказателства, вследствие на което съдът не е установил правилно фактите по делото и не ги е ценил съобразно доказателствения материал. В противоречие с вмененото му задължение да установи фактите по делото съдът е игнорирал напълно доказателствата, установяващи по-скоро приятелска, а не бащиносиновна връзка, водения от ищеца живот далече от баща му, в друга държава и в собствена среда, каквато е семейството на самия ищец - жена и деца, а в детската му възраст до непълнолетните му години съвместен живот с майка му, която го е отглеждала и възпитавала. Отделно, съдът не е обсъдил 2 задълбочено вредите на ищеца и тяхното съдържание, вид, интензитет и продължителност. Не е отчетена установената по делото обичайна траурна реакция и отсъствието на количествено и качествено въздействие върху психиката на ищеца, и начина му на живот. Твърди се, че по делото не е доказано ищецът да е преживял такива по същността си негативни изживявания, а събитието да е оказало такова влияние върху него, което е съизмеримо с болката от загубата на родител, с който едно лице е имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка, независимо от етапа на живота му. Сочи се, че по делото не е доказано извънредно въздействие на смъртта на пострадалия върху ищеца, не са съобразени кратките периоди на съвместно живеене на ищеца и баща му, раздялата на родителите, която е довела до раздяла на ищеца с баща му, възрастта на ищеца към датата на смъртта на баща му, като определеният от съда размер в горната граница на присъжданите от съдилищата обезщетения е за случаи, при които е доказана по-голяма и трайна близост и по-високи по интензитет и продължителност душевни болки и страдания. Твърди се, че сочените пороци на решението са основание за частичната му отмяна. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за отхвърляне на ищцовата претенция за размера над 70 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата и съответните разноски, както и за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение с ДДС.

С въззивната жалба е представено нововъзникнало доказателство платежно нареждане за плащане на 19.02.2025 год. в полза на ищеца на сумата от 84 308,85 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и законна лихва върху сумата дължима към датата на плащане, с искане за приемане като доказателство по делото, за да бъде взето предвид при постановяване на въззивното решение. Доказателството е прието от въззивния съд.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. В. М., чрез процесуален представител адв.П. Н. - АК - С., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че с въззивната жалба е направена произволна интерпретация на установените по делото факти и обстоятелства, която е поскоро и по предположение, а не основана на обективните доказателства по делото, неглижирана е установената емоционална, духовна и фактическа връзка между ищеца и неговият баща. Сочи се, че независимо от факта, че бащата на ищеца се е разделил с неговата майка, това не само не е довело до отчуждаване между двамата, но тяхната връзка още повече се е обогатила, включително и поради силната привързаност на ищеца към неговия баща, а раздялата не е довела до никаква промяна в осъществяваните контакти.

Твърди се, че фактът, че ищецът не е пребивавал постоянно в гр. Сливен, а е работил в чужбина, не се е отразил на поддържаната връзка с неговия баща.

Двамата са провеждали често телефонни разговори, включително и чрез различни електронни приложения, позволяващи да бъде осъществявана видеовръзка между тях в реално време. При всяко едно завръщане в страната ищецът е прекарвал не малко време със своя баща. Тези отношения между тях са останали без никаква промяна до датата на настъпване на ПТП, вследствие 3 на което е починал В. А. М., което е установено от разпита на свидетелите.

Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението кореспондира с критериите за справедливост, като не са налице фактически или правни основания за изменение на определения от окръжния съд размер на обезщетението. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано за обжалване лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Сливенският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 513, ал. 2, вр. чл. 511, ал.1, т.1 от КЗ и по претенция за законна лихва.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която претенциите на ищеца са уважени за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва и съответните разноски, както и в частта с която претенцията за законна лихва върху главницата от 100 000 лв. е отхвърлена за периода от 09.10.2020 год. до 17.08.2023 год.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените становища, както и исканията за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Като постановено по допустима искова претенция, решението в обжалваната част е допустимо. Постановено е по иска на ищеца В. В. М. срещу ответника Н. бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди – изключителни болки и страдания, които ищецът твърди, че е претърпял от смъртта на неговия баща В. А. М. настъпила при ПТП на **.**.**** год. , в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.10.2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Пред въззивния съд претенцията за главница се поддържа в пълен размер, ведно с претенцията за законната лихва считано от 18.02.2023 год. до окончателното плащане на сумата. Изразено е съгласие с определения от окръжния съд базов размер на обезщетението от 170 000 лв., което при отчитане на съпричиняване от 40 % от страна на бащата на ищеца за вредоносния за него резултат, формира дължима главница от 100 000 лв. Пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал доказателства, направил е искане за уважаване на исковата претенция.

От наведените с отговора пред първоинстанционния съд възражения, пред настоящия съд ответникът поддържа възражението за прекомерност на размера на обезщетението за сумата над 70 000 лв., ведно със законната лихва.

4

Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния от страна на бащата на ищеца на вредоносния за него резултат в размер на 40 % и при базов размер на обезщетението не повече от 120 000 лв., се иска над сумата от 70 000 лв. претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, направено е искане за присъждане на разноски.

Ищецът е син на починалото при процесното ПТП лице В. А. М., което е установено от представеното по делото удостоверение за наследници.

По предявения иск по чл. 513, ал. 2, вр. чл. 511, ал.1, т.1 от КЗ н е се оспорват обстоятелствата, относно отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищеца по делото неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, настъпила при процесното ПТП. Не се оспорва виновното противоправно деяние на О. Б., роден на **.**.**** г. в Р. М., представляващо престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 2 - ро, във вр. с ал. 1 б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, а именно, че на 09.10.2020 г. в 05.36 часа, на път 1-7, км. 315+816 м., между град Елхово и ГКПП Лесово, област Ямбол при управление на МПС - товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № СЕ7442ВС, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № СЕ4689XT, нарушил правилата за движение, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение - чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вследствие на което предизвикал ПТП с движещо се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение МПС - автобус марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с рег. № СН0955АХ, управляван от В. А. М. и както и, че е причинил по непредпазливост смъртта на три лица, едно от които – бащата на ищеца – В. А.