Решение № 81 от 07.11.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Омуртаг, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоня П. Георгиева при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно наказателно дело № 20233510200166 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Е. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Р.

Е. Р., против Наказателно постановление № 23-0308-000598/01.08.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.

103 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл.

150 ЗДвП, за това, че на 07.07.2023 г. в 17:30 ч. в общ. Омуртаг, на път първи клас № 4, като водач на лек автомобил Фолксваген Поло, рег. № ***, при обстоятелства: на ПП 1-4 км, 207 + 193, общ. Омуртаг, с посока на движение от гр. Варна към гр. София, управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, собственост на Е. Ж. И., с ЕГН **********, като при подаден ясен сигнал за спиране, водачът не спира и продължава движението си към гр.

София. След извършена проверка в АНД се установи, че водачът не притежава СУМПС (неправоспособен). Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх. № 363000-22177/13.07.2023 г. По случая е извършена проверка, като се установи, че възражението е неоснователно. Посочено е, че водачът е извършил следното: не спира плавно на посоченото място или в 1 най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 ЗДвП и управлява ППС, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.

Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно, жалбоподателят Е. Б. Б. моли същото да бъде отменено. Твърди, че автомобилът е обявен за продажба и се е управлявал от различни лица, които имали интерес да го закупят. Сочи, че видно от амбулаторен лист, издаден в 16:45 ч. в гр. Варна на 07.07.2023 г., е обективно невъзможно жалбоподателят да е бил на преглед в гр. Варна и в 17:30 ч. да се е придвижил до мястото, посочено в АУАН. По изложените съображения счита и второто нарушение за неосъществено. Претендира присъждане на разноски съобразно приоложен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. Р., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения, че към датата на нарушението жалбоподателят е бил в гр.

Варна, както и че в НП не е записано за каква неправоспособност става въпрос. Претендира присъждане на разноски съобразно приоложен списък.

Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган Началник РУ в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, редовно призован, не изпраща представител по делото. Изразява становище, с което моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.07.2023 г. е съставен Акт серия GA № 842018 за установяване на административно нарушение от П. Е. Е. на длъжност полицай при ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, в присъствието на свидетелите по акта М. М. М. и С. С. Е., против Е. Б. Б., ЕГН **********, като водач на л.а. Фолксваген Поло, рег. № ***, за това, че на 07.07.2023 г. в 17:30 ч. в общ. Омуртаг, при обстоятелства: на ПП 1-4 км, 207 + 193, общ. Омуртаг, с посока на движение от гр. Варна към гр. София, управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, собственост на Е. Ж. И., с ЕГН **********, като при подаден ясен сигнал за спиране, водачът не спира и продължава движението си към гр.

София. Посочено е в АУАН, че след извършена проверка в АНД се установило, че водачът не притежава СУМПС (неправоспособен). Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел, като в полето за подпис на нарушителя е отбелязано „отказва“, удостоверено с подпис на свидетел.

2

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-0308-000598/01.08.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства заверени копия на АУАН серия GА, № 842018 от 11.07.2023 г., Наказателно постановление № 22-0308-000598/01.08.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, Докладна записка рег. № 308р-10045/10.07.2023 г. на РУ – Омуртаг, Докладна записка рег. № 308р-10562/17.07.2023 г. на РУ – Омуртаг, Писмо рег. № 363р18770/17.07.2023 г. на ОДМВР – Търговище, Възражение рег. № 36300022177/13.07.2023 г. на ОДМВР – Търговище, Амбулаторен лист № 23118В007F6В от 07.07.2023 г., изд. от д-р А. К., Писмо рег. № 3080006193/01.08.2023 г. на РУ – Омуртаг, Докладна записка рег. № 308р11178/01.08.2023 г. на РУ– Омуртаг.

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителят – П. Е. Е. и свидетелите по акта – М. М. М. и С. С. Е..

В показанията си свидетелят П. Е. потвърждава констатациите по акта, като посочва всички обстоятелства, свързани с проверката на процесния автомобил, както и действията му по спиране на автомобила. Посочва, че на 07.07.2023 г. около 17:30 ч. на главния път София-Варна, ПП 1-4, на отбивката за с. Беломорци, в посока от Варна към София, свидетелят подал ясен сигнал със стоп палка на описания автомобил „Фолксваген Поло“, като същият не се подчинил на подадения от Е. знак, който разпознал жалбоподателя като водач, т.к. според свидетеля е известен на полицията.

Сочи, че жалбоподателят живее на 200 м. от РУ на полицията, но свидетелят не знае с какво се занимава и дали се занимава с продажба на коли. Сочи, че при направена справка в системата било установено, че жалбоподателят е неправоспособен, като по спомени на свидетеля според системата СУМПС е отнето в началото на годината в Котел.

Свидетелят С. Е. допълнително в своите показания сочи, че при посочения от П. Е. ясен сигнал за спиране със стоп палка автомобилът дори не намалил скоростта си на движение, а продължил в посока гр. Омуртаг.

Сочи, че успял да види водача, като го разпознал, т.к. същият живеел в блока зад полицията в гр. Омуртаг.

Свидетелят М. М. не излага относими към делото обстоятелства.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. Е. и С. Е., тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз 3 основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна, но не поради изложените в нея съображенията, а поради следните:

От приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министерството на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и наказващия орган, която не се оспорва от страните.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както АУАН, така и НП са връчени на и подписани от жалбоподателя. Съдът счита за недоказани изложените в жалбата възражения.

Въпреки това съдът счита, че наказателното постановление в частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по чл. 150 ЗДвП, за незаконосъобразно, а в останалта част, с която на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по чл. 103 ЗДвП, съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената глоба бъде намален. Съображенията за това са следните:

Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП:

Основната защитна теза на жалбоподателя срещу така издаденото наказателно постановеление е, че не той е управлявал автомобила по време на извършване на нарушението, т.к. тогава е бил на преглед в гр. Варна, за което в преписката се съдържа амбулаторен лист № 23118В007 F6В от 07.07.2023 г., 16:45 ч. (л. 17 по делото), както и че автомобилът бил обявен за продажба и се управлявал от различни лица, които имали интерес да го закупят.

Изложеното от жалбоподателя обаче не намира опора в доказателствата по делото. От посочения амбулаторен лист не става ясно кое е издалото го лечебно заведение – никъде в същия не е посочен гр. Варна, а поставеният на него печат е нечетлив. В тази връзка съдът споделя аргументите, съдържащи се в докладна записка № 308р-11178/01.08.2023 г. По делото се съдържат данни (л. 19 по делото), че жалбоподателят разполага с оригинала на посочения амбулаторен лист, но същият не го представя, въпреки че е бил наясно, че именно поради нечетливостта на печата органът е приел възражението му за неоснователно. Нещо повече, при поискване на оригинала на процесния амбулаторен лист, жалбоподателят не го е представил на органа, а при изискване на допълнителни сведения във връзка с местоположението му по време на процесното нарушение, жалбоподателят е отказал да даде информация, заявявайки, че „това е вмешателство в личния му живот“. Изложеното поставя под съмнение твърдението на жалбоподателя, че по време на извършване на нарушението същият в действителност е бил в 4 гр. Варна.

По делото не бяха представени доказателства и в подкрепа на това, че жалбоподателят се занимава с продажба на автомобили, както и че процесният автомобил е бил обявен за продажба и в деня на нарушението се е управлявал от друго лице. В случай че това е било така, жалбоподателят е следвало по реда на чл. 188 ЗДвП да посочи лицето, което е управлявало автомобила. В допълнение, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е познат на полицията, същият живее в близост до районното управление, но въпреки това всички разпитани по делото свидетели сочат, че не им е известно жалбоподателят да се занимава с продажба на автомобили.

По изложените причини съдът намира, че по делото не са ангажирани неоспорими и несъмнени доказателства в подкрепа на възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал автомобила. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че са налице положителните предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 103 ЗДвП, респективно че липсват основания за отпадане на отговорността му за това нарушение.

Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според трайната съдебна практика, за да е осъществен състава на чл. 103 ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един от изброените в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със сигнали, които не се нормативно уредени, водачите не са длъжни да се съобразяват. В процесния случай се установи, че сигналът за спиране е подаден от контролния орган по ясен и недвусмислен начин със стоп-палка, който начин е изрично посочен в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП. От представената към административнонаказателната преписка докладна записка с рег. № 308р-10045/10.07.2023 г., приета по делото като писмено доказателство, се установява, че полицейските служители са се опитали да спрат управлявания от жалбоподателя автомобил със стоп-палка, като е указано да спре пред патрулния автомобил, но същият не се е подчинил, а е продължил движението си към гр. София. Това поведение може да се обясни единствено с намерението на водача да избегне проверката на полицейските служители.