Решение № 829 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330110268 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 02.07.2024г., подадени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу А. И. Н., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1201, 31 лева- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ...................................................; 149, 32 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.11.2023г. до 27.03.2024г.; 44, 94 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 05.11.2023г.- 11.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда- 24.04.2024г. до окончателото й погашение (с Разпореждане № 12722/ 26.04.2024г. по ч.гр.д. № 7170/ 2024г., по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в, за горепосочените суми е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, във връзка с което е образувано и настоящото исково производство).

Ищецът поддържа, че на 22.05.2023г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и А. И. Н. е сключен Договор за потребителски кредит № ........................., по силата на който длъжникът е усвоил сума в размер от 1360 лв., която била преведена по сметка на ответника, открита при ищцовото дружество. Сочи се, че договорът за кредит бил сключен от разстояние като самоличността на длъжника като насрещно договаряща страна била потвърдена чрез изпращане копие на личната му карта, профилна снимка на ответника и чрез въвеждане на уникален 6- цифрен код, който е изпратен на потребителя, на посочен от него имейл. Било договорено главницата да бъде изплатена от длъжника на кредитора на 20 месечни вноски до 05.02.2025г., ведно с договорената възнаградителна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията си по кредитното правоотношение, предвид което всички вземания по договора са обявени за предсрочно изискуеми считано от 22.03.2024г. (за което се твърди, че длъжникът е получил нарочно уведомление ). В случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди подаването на исковата молба, то се моли същата да се 1 счита обявена с входирането на исковата претенция в съда. Доколкото паричното задължение не е изпълнено своевременно от длъжника, то за периода 05.11.2023г.11.04.2024г. се претендира и мораторна лихва в горепосочения размер. Изтъква се, че кредиторът е подал заявление по чл. 417 ГПК за процесните суми, но заповедният съд е отхвърлил същото. Дадени са указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, като в предвидения месечен срок кредиторът- ищец е предявил осъдителни искове за вземанията, предмет на заповедното производство. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника (съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е редовно връчено лично на ответника А. И. Н. на дата 16.07.2024 г. – л. 37 от делото).

С исковата молба, ищецът изрично е поискал постановяване неприсъствено решение срещу ответната страна (стр. 4 от делото). на

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът с исковата молба отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени лично на ответника на дата 16.07.2024г., когато е и уведомен за последиците по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК (съобщение на л. 37 от делото). При връчване на съобщението на дата 16.07.2024г., ответникът е заявил, че може да бъде открит на адрес- .......................................................................................

(което е неговият регистриран настоящ адрес). С цел призоваване за датата и часа на откритото съдебно заседание от 13.02.2025г., ответникът е търсен на посочения лично от него адрес на дати 17.12.2024г., 07.01.2025г. и 31.01.2025г., като длъжностното лице по призоваване е събрал информация, че ответникът не пребивава на адреса. Предвид гореизложеното, то съдът е приложил фикцията разписана в чл. 41, ал. 2 ГПК доколкото са налице предпоставките за това- ответникът е съобщил по делото горепосочения адрес (при получаване на препис от исковата молба) и със същото съобщение е уведомен за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. След като в рамките на горепосочените посещения (които са в период от повече от един месец) ответникът не е открит на адреса и не е съобщил по делото друг адрес, то на дата 03.02.2025 г. призовката е докладвана на съдията- докладчик и съдът приема, че на основание чл.

2

41, ал. 2 ГПК същата следва да се счита за редовно връчена от тази дата (л. 54).

Поради това съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание със следващите се от това процесуални последици.

Макар и редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (с доклада по делото, връчен ведно със съобщението, с което се уведомява за първото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквато и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер от 55, 82 лева. В исковото производство, ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. за исковото производство. Съдът счита, че за заповедното производство не се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото заявлението по чл. 417 ГПК е отхвърлено. В тази връзка, единствената привилегия, от която може да се ползва ищецът по отношение на разноските (в хипотеза на отхвърлено заявление по чл. 417 ГПК), е да бъде възмезден за държавната такса, която е заплатил в рамките на заповедното производство.

3

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сума в общ размер от 155, 82 лева- сторени разноски в рамките на процеса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. И. Н., ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1201, 31 лева /хиляда двеста и един лева и тридесет и една стотинки/- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ...................................................; 149, 32 лева /сто четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/- възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.11.2023г. до 27.03.2024г.; 44, 94 лева /четиридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 05.11.2023г.- 11.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда- 24.04.2024г. до окончателото й погашение (с Разпореждане № 12722/ 26.04.2024г. по ч.гр.д. № 7170/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в, за горепосочените суми е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, във връзка с което е образувано и настоящото исково производство).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Н., ЕГН ********** да заплати н а „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 сума в размер от 155, 82 лева, представляваща сторени разноски в рамките на процеса.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4