Решение № 431 от 20.02.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3823/2025
- Вид
- Решение № 431
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 2 и 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 2 и 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10-чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10-чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 8 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 431 гр. Бургас, 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120103823 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. София, с която моли да бъде прието за установено, че ответникът М. К. Я., с настоящ адрес в гр. Бургас, му дължи сума в размер от 800 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ........... год., както и законната лихва за забава, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателно й изплащане, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1229/11.04.2025 год., изд. по ч. гр. д. № 2631/2025 год. на БсРС.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 08.04.2020 год. М. Я. е сключила Договор за потребителски кредит № ......със „Сити Кеш“ ООД, получила е сумата от 800 лева, която следва да върне на 12 вноски по 174 лева, в срок до 08.04.2021 год.; уговорени са фиксирана договорна лихва от 40.05 % и ГПР от 47.91 %; ответната страна не е изпълнила задълженията си в срок и съобразно условията на договора; процесният договор е действителен, сключен е според повелителните норми на чл. 10-чл. 11 и чл. 22, ЗПК; в чл. 33, ал. 2 от Общите условия е уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или 1 други документи, които ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит; договорът е сключен по електронен път, на основание ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя; страните са използвали средства за комуникация от разстояние; на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон; ако съдът приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът е реален и е сключен от датата на получаване на паричната сума; ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит; с договор за цесия от 13.01.2022 год. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД; връчването на уведомлението за цесия няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно да бъде извършено и от пълномощник на цедента – това е направено от ищеца по настоящото дело.
За заплащане на претендираните парични вземания ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, уважено с издаване на Заповед № 1229/11.04.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2631/2025 год. на БсРС. Правният интерес от предявяване на установителния иск по настоящото дело е обоснован с оглед указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгласно Разпореждане № 5596/13.05.2025 год.
Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, моли за уважаване на иска и за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производства.
Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84, ал. 1, чл. 86, чл. 99, ЗЗД и чл. 9 и сл., ЗПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска; изложил е следните насрещни възражения и твърдения: ищецът не е легитимиран като кредитор на ответника, тъй като М. Я. не е депозирала искане за предоставяне на кредит и не е сключила процесния договор; ответникът не е получила заемна сума; от представената разписка за извършено плащане от ePay.bg не става ясно по коя сметка е преведена сумата, кой е титуляр на сметката, няма подпис на лицето, получило сумата; в процесния договор има неравноправни (нищожни) клаузи за неустойки; договорът е недействителен поради неспазване разпоредбите на 2
ЗПК; уговорената неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение; по същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение; непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора; уговорената неустойка излиза извън основните й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения; кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди, а така се достига до значително оскъпяване на ползвания заем; размерът на неустойката е необосновано завишен спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
3, ЗЗП; с вземането за неустойка към погасителните вноски се добавя сума, която е печалба за дружеството-ищец, а това е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР; кредиторът, преди сключване на договора за кредит, следва сам да оцени кредитоспособността на потребителя, и то без да начислява допълнителни суми за това; на длъжника не следва да се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен; потребителят е в неравностойно положение спрямо кредитора, тъй не разполага с действителна информация колко точно е оскъпяването по кредита – това е противоречие с чл. 3, пap. 1, и чл. 4 от Директива 93/13 ЕО; бланкетното посочване на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира той, и дали са в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК; договорната неустойка е по-голяма от заемната сума, което води до увеличаване на ГПР; налице е противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора, на основание чл. 22, ЗПК, а кредитополучателят дължи връщане единствено чистата стойност на кредита; договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден; изпълнението на чл. 11, 3 ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК е особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл. 22, ЗПК – недействителност на договора; в процесния договор от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит е предвидено правото на отказ от същия в срок до 14 календарни дни, но не са предвидени условията за надлежното упражняване на това право; договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 10, 11, 12 и 20, ЗПК; фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента – настъпване на фактическите обстоятелства, водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем, и уведомяване на длъжника за това; по делото не са представени доказателства относно уведомяването на заемателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, включително и от цесионера; не е възможно предсрочната изискуемост да настъпи в хода на настоящото производство, въпреки че исковата молба по чл.
422, ал. 1, ГПК има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника; това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на установителния иск по смисъла на чл. 235, ал. 3, ГПК, тъй като не може с обратна сила да се промени моментът на изискуемост на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение.
Ответникът е направил доказателствени искания; моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Бургаският районен съд, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен неподписан ръкописно от контрахентите Договор за паричен заем Кредирект № ................ год., сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и М. К. Я., в качеството на заемател; посочени са съществените реквизити на договора: главница от 800 лева, разсрочено връщане на кредита на 12 погасителни вноски през периода 08.05.2020-28.04.2021 год., договорна лихва – 40.05 %, годишен процент на разходите – 47.91 %, и общ размер на всички плащания – 1019,43 лева. Към договора са приложени общи условия на заемодателя, съгласно които предлаганите договори се сключват по реда на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ.
По делото е представена разписка за извършено плащане от 08.04.2020 год., за сумата от 800 лева, с наредител „Сити Кеш“ ООД и получател на 4 сумата – М. К. Я., чрез системата за електронни плащания ePay.bg. Разписката не е подписана саморъчно или с КЕП от получателя на сумата.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляния на вземания, сключен на 13.01.2022 год., с приложение към него, по силата на който цедентът „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил на ищеца-цесионер „АПС БЕТА България“ ЕООД вземанията си към ответника М. Я. по процесния договор за паричен заем.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за неоснователен. Съгласно изготвения от съда доклад по чл. 146, ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване за установяване сключения валиден договор за потребителски кредит между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. Я., отговарящ на императивите на ЗПФУР, ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и реалното предаване на заемната сума на ответника. В тежест на ищеца е доказване и на факта, че по отношение договора, за който твърди, че е сключен от разстояние, е спазено изискването на чл. 18, ЗПФУР – за предоставяне на контрахента на преддоговорна информация, както и извършените електронни изявления, чрез които е получил съгласието на потребителя за сключване на договора при твърдените условия. Съдът счита, че такова доказване по делото не е проведено, тъй като липсват данни за начина и формата, с които М. Я. е изразил съгласието си за сключване на договора за паричен заем при посочените от ищеца условия.
По делото липсват и доказателства, че главницата от 800 лева по заема е била предадена на длъжника М. Я., поради което не може да се приеме, че кредиторът е изпълнил задължението си за предаване на сумата на контрахента. Представената разписка за извършено плащане не носи подписа на получателя, поради което не може да се приеме, че сумата е предадена на ответника. Липсата на доказателства за така твърдяното от ищеца обстоятелство мотивира съда да приеме, че не е налице и валидно сключен реален договор за паричен заем.
Ищецът не е ангажирал и доказателства за установяване на направените от страните по договора за кредит електронни изявления.
Съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на насрещната страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Предвид липсата на признание на ответника за тези обстоятелства, ищецът следва да докаже изпращането на електронно съобщение до електронната поща на ответника, приемането на условията по договора от контрахента и получаването на сумата 800 лева от ответника на посоченото договорно основание.
Разпоредбата на чл. 6, ЗПФУР сочи, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и 5 потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР определя като „средство за комуникация от разстояние … всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя“. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8, ЗПК, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора; за това доказване се прилага чл. 293, ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, ЗЕДЕУУ (в редакцията му към 2016 год.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, а електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1, ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1, ЗЕДЕУУ, като за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Разпечатката съдържа 25 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e838a49a-0af0-4a33-9ca8-b36573fc8753