Решение № 653 от 17.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Бургас, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501113 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС“ ООД, ЕИК 831280490, със седалище и адрес на управление с.Церковски, Община Карнобат, чрез адв.Ст.С. (вх.№ 262150/18.05.2021 г. на КРС), против Решение № 260054/05.05.2021 г. по гр.д.901/2020 г.по описа на Районен съд Карнобат, в частта му, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. К. К., извършено със заповед № 14 от 01.09.2020 г., издадена от Управителя на въззивното дружество (чл.344, ал.1, т.1 КТ); ищцата е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „лаборант“ в „Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и спиртни напитки“ във „ВИН.С ИНДУСТРИЙС“ ООД; и е осъдено въззивното дружество да заплати на ищцата сумата от 2024,36 лв, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; и по въззивна жалба (вх.№ 262157/18.05.2021 г. на КРС) и Допълнение към въззивна жалба (вх. № 262286/04.06.2021 г. на КРС), подадени от Т. К. К. от ***, представлявана от адв.Костадинов, против същото решение на КРС, в частта му, с която „е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2024.36 лв, а в останалата му част отхвърлен, и отхвърлени исковете по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 182.59 лв и чл.222 от КТ също в размер на 182.59 лв като неоснователни.

След заявено от въззивницата-ищец Т.К. оттегляне на въззивната й жалба, с влязло в сила Определение № 896/10.08.2021 г. производството по тази жалба е прекратено.

Въззивникът-ответник „ВИН.С ИНДУСТРИЙС“ ООД обжалва решението на КРС В ЧАСТТА, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. К. К., извършено със заповед № 14 от 01.09.2020 г., издадена от Управителя на въззивното 1 дружество (чл.344, ал.1, т.1 КТ); ищцата е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „лаборант“ в „Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и спиртни напитки“ във „ВИН.С ИНДУСТРИЙС“ ООД; и е осъдено въззивното дружество да заплати на ищцата сумата от 2024,36 лв, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че са неправилни изводите на съда за липсата на доказване на намаляването на обема на работа в дружеството, както и за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради липса на мотиви поради посочване в нея само на члена от КТ, на който се прекратява трудовото правоотношение. По повод намаляването на обема на работа се твърди, че е ноторно известно обстоятелството, че през периода от 2018 г. до образуване на делото, в ответното дружество и в контрагентите му и основни потребители на спирт и продукти, са проведени множество операции - прокурорски и полицейски проверки, данъчни проверки и др., които са създали пречки за нормалната работа на дружеството. От друга страна се посочва, че пандемията от коронавирус и затварянето на курорти, хотели, заведения за обществено хранене и питейни заведения, също са довели до чувствително намаляване на потреблението на продукцията на въззивното дружество поради невъзможност за реализацията на тази продукция. Твърди се, че първоинстанционният съд не е разгледал и не е обсъдил тези твърдения на ответника, въведени още с отговора на исковата молба, както и представените от ответника писмени доказателства за двойно спадане на приходите от дейността на лабораторията, в която е работила ищцата. По отношение на липсата на мотиви в заповедта се твърди, че в нея е посочен законовият текст - чл.328, ал.1, т.3 КТ, което е достатъчно, за да се установи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че на първо място законът не изисква в заповедта да се посочват и номерът на нормата, и текстовото й възпроизвеждане. На второ място се твърди, че при така оформената заповед, ищцата е възприела точно основанието, на което е прекратен трудовият й договор, което се установява от оплакванията й в исковата молба. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд вместо да обсъди конкретните възражения на ответника и представените от него доказателства, е изложил бланкетни мотиви. На последно място се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е постановил решението си преди да приключи процедурата по чл.151, ал.4 ГПК. Претендира се отмяна на решението на КРС в обжалваната от ответника част и вместо това - постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят изцяло. Претендира се отмяна на решението на КРС в обжалваната от ответника част и постановяване на решение, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ се отхвърлят. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Не са заявени искания по доказателствата.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивното дружество.

Въззиваемата-ищец Т.К. оспорва като неоснователна въззивната жалба на ответника, като в законовия срок е депозиран писмен отговор. Изложени са твърдения, че при уволнението на ищцата подбор на основание чл.329, ал.1 от КТ изобщо не е извършван, и е неправилен и необоснован обратният извод на съда. На второ място се твърди, че управителят на ответното дружество не е издавал заповед за назначаване на комисия за извършване на подбор по чл.329 от КТ, която да състави и подпише протокол, който след това да му бъде връчен в определен от него срок, което също сочи на извода за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на процедурата на чл.329 от КТ. По отношение на представения протокол от 24.08.2020 г. на комисията за подбор по чл.329 от КТ, се твърди, че той е съставен „пост фактум” (след уволнението на ищцата); не съдържа мотиви на комисията за всеки лаборант поотделно, на база на които работодателят да може да извърши законосъобразен подбор; в комисията участват две лица, длъжностите на които 2 не са в организационни връзки и взаимодействие с длъжността на ищцата, поради което нямат преки впечатления за нивото на изпълнение на възложената й работа; няма яснота дали членовете на комисията са членове на Комитета по чл.130в и чл.130г от КТ, ако изобщо съществува такъв. Изложени са твърдения, че ищцата е с по-продължителен трудов стаж от част от останалите лаборанти в лабораторията. Изразява се становище, че част от критериите за подбор, приложени от работодателя, са създадени единствено с цел да бъдат повишени изкуствено оценките на на някои от лаборантите. Твърди се, че са неправилни и в противоречие с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, изводите на първоинстанционния съд, че не подлежи на съдебен контрол конкретната оценка на работата, професионалните качества и умения на работника или служителя, дадени от работодателя при извършването на подбора, а само дали е извършен по критерии, по които могат да се оценят по-добрата работа и квалификация, поради което не подлежал на съдебен контрол въпросът дали правилно са били оценени работниците.

Оспорва се твърдението на ответника, че е налице и намаляване обема на работата в лабораторията (ИЛАВС), в която ищцата е работила преди уволнението, като се твърди, че след като ищцата е освободена от работа, считано от 01.09.2020 г., на 14.09.2020 г. в същата лаборатория е назначено друго лице - М. С. Г.. На следващо място се твърди, че месеците септември и октомври са кампанийни, тъй като тогава се прибира гроздовата реколта, което води до увеличаване обема на работа в лабораторията. Сочи се също, че наличието на финансова загуба на дружеството не дава основание да се приема, че е налице намаляване обема на работата по КТ. Твърди се също, че решението за намаляване на общия обем на работата трябва да бъде прието от компетентния за това орган, каквото решение на практика няма. Оспорват се доводите на ответната страна, че поради провежданите от м.септември 2018 г. в ответното дружество, при контрахентите му и при основните потребители на спирт и продукти на множество операции (полицейски, прокурорски), данъчни проверки и др., които са създали пречка пред нормалната работа на дружеството, както и във връзка с пандемията, възникнала поради коронавирусната инфекция, производството и продажбата на продукти от дружеството намаляло, което от своя страна е наложило да се прекратят договорите на част от работещите. Твърди се, че обемът на работата в лабораторията през посочения период изобщо не е намалявал, нещо повече, във връзка с наложените ограничителни мерки по повод на пандемията са се увеличили в значителна степен както производството на спирт, така и реализацията на същия във връзка с използването му като дезинфектант. Сочи се, че от м.септември 2018 г. до м.август 2020 г. в лабораторията не само не са извършвани съкращения, но и през м.август 2019 г. са назначени нови четири лаборантки. Излагат се съображения във връзка с допълнително представените от ответната страна писмени доказателства - извлечение на „ВИН.С.Индустрийс“ ООД относно приходи от лабораторни анализи за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. на „Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и спиртни напитки“; справка за персонала на лаборатория за изпитване („Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и спиртни напитки“- „ВИН.С.Индустрийс“ ООД); длъжностна характеристика и допълнително споразумение № 95 от 02.01.2020 г. към трудов договор № 10 от 08.03.2016 г. Твърди се, че в крайна сметка не е доказано уволнението на ищцата да е обусловено от настъпило намаляване обема на работа. Твърди се, че доводите на ищцата в тази насока са останали недоказани, поради отказите на първата инстанция да уважи всички нейните (на ищцата) допустими, относими и необходими доказателствени искания. Заявени са доказателствени искания, допуснати от въззивния съд на основание чл.266, ал.3 ГПК.

Въззивната жалба на ответника е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което жалбата е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът 3 приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния РС Карнобат е образувано по исковата молба на въззиваемата Т.К., против „ВИН.С ИНДУСТРИИС” ООД със седалище и адрес на управление с.Церковски, Община Карнобат, с предявени искове за отмяна като незаконосъобразно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 14/01.09.2020 г. на управителя на ответното дружество (подписана от изп.длъжността „Личен състав“ в дружеството); за възстановяване на ищцата на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност, както и за присъждан на обезщетения по чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.1 КТ, мораторна и законна лихва върху претендираните обезщетения. Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество по безсрочен трудов договор като лаборант в Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и спиртни напитки (ИЛАВС), като на 01.09.2020 г. с посочената по-горе заповед, трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1 т.3 от КТ - поради намаляване обема на работа.

Твърди, че уволнението й е заповедта е незаконосъобразно, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е подписана от неоправомощено за това лице, доколкото подписът не на изпълняващия длъжността „Личен състав“, а не на управителя на дружеството. На второ място се твърди, че работодателят не е извършил подбор по чл.329 КТ, задължителен в случая, доколкото ищцата не е била единствената, заемаща тази длъжност. В тази връзка се твърди, че работодателят не е издавал заповед за назначаване на комисия за извършване на подбор, както и, че такъв подбор изобщо не е извършван. На следващо място се твърди, че не е налице намаляване на обема на работа в лабораторията, в която ищцата е работила (ИЛАВС). Излагат се твърдения, че: след уволнението на ищцата, в ИЛАВС е назначено друго лице със същите трудови функции като на ищцата; евентуалното наличие на финансови загуби за ответното дружество не е равносилно на намаляване обема на работа; както и, че не е налице взето решение от компетентния за това орган, за намаляване обема на работа, още по-малко, което да касае конкретно трудовите функции на длъжността на ищцата. Претендирана е отмяна на уволнението, възстановяване на ищцата на заеманата от нея работа, и присъждане на обезщетения по чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и 222, ал.1 КТ, мораторна и законна лихва върху обезщетенията.