Протоколно определение № 278 от 03.06.2025, Окръжен съд - Видин

ПРОТОКОЛ

№ 278 гр. Видин, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И

УБДХ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА М. ПЕТКОВА

Членове:

ВАЛЯ Й. МЛАДЕНОВА

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА и прокурора П. Б. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20251300600257 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВИДИН се явява прокурорът Ч.

Обвиняемият Б. В. В. – се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана” Видин.

В залата се намира адв.Р. К., определен за служебен защитник на обвиняемия по ДП.

Обвиняемият Б. В. В.: – Желая да бъда защитаван от определения служебен защитник адв.Р. К. от Адвокатска колегия – Видин.

Съдът намира, че следва да се назначи адв.К. като служебен защитник на обвиняемия за нуждите на съдебното производството, за което ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв.Р. К. от АК-Видин , като процесуален представител на обвиняемия Б. В. В. в настоящото производство.

На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

Прокурорът Ч.: – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

Адв.К.: – Моля, да дадете ход на делото. Също нямам искания за отводи от НПК.

Съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Делото се докладва от младши съдията Генов.

Прокурорът Ч.: – Оспорвам частната жалба, няма да соча доказателства. Представям справка за повдигнати обвинения по досъдебни производства – има три висящи към момента.

Адв.К.: – Поддържам подадената жалба. Няма да соча други доказателства.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА справка от ОП-Видин за висящи досъдебни производства на лицето Б. В. В..

Обявява съдебното следствие за приключено

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът Ч.: – Моля, да не уважите жалбата за изменение на по-лека МНО. Считам, че определението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Налице са всички предпоставки за вземане на МНО по отношение на обвиняемия В.. Същия е непълнолетен и е изключителен случай и считам, че той се обосновава на фактите, че само в рамките на година лицето е многократно осъждано – видно от справката за съдимост. От представената в днешното съдебно заседание справка е видно, че има образувани три висящи ДП, има и постановена присъда за още един грабеж и смятам че наложените наказания не действат възпиращо и това обосновава необходимостта да извърши друго престъпление ако се взема друга МНО, различна от „Задържане под стража“, в подкрепа на което са и събраните в хода на ДП свидетелски показания и справката за съдимост, с оглед което моля, да постановите определение, с което потвърдите първоинстанционното определение, като оставите в сила мярката за неотклонение „Задържане под стража.

2

Адв.К.: – Моля, да отмените определението на първоинстанционния съд и постановите друго, с което вземете по-лека мярка за неотклонение, а именно както сме поискали „Домашен арест“. Подробни мотиви сме изложили в жалбата, цитирана е и съдебна практика. Първо считам, че случая не е изключителен по смисъла на чл.386, ал.2 от НПК. Обвиняемият е осъждан 1 път условно, а висящите досъдебни производства независимо че са налице, по-голяма тежест има неговата възраст. Самото деяние, за което е обвиняем по настоящото дело, предмета на деянието не е с висока обществена опасност.

Освен това според мен съда следва да вземе предвид разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК, а именно тежкото семейно положение на моя подзащитен. В предишното с.з. представихме доказателства в тази насока. Съгласно тази разпоредба при вземане на МНО следва да бъдат взети предвид освен предпоставките на чл.63 и тези по чл.386, ал.2, и тези по чл.56, ал.3. майка му е в инвалидна количка, тежко болна, периодично трябва да бъде карана на хемодиализа като в тази насока Б. и баща му придружават майката. Тя е тежка и един човек е невъзможно да я прекара до инвалидната количка и след това до болнично заведение. Поради това, че е непълнолетен, поради това случая не е изключителен, съвсем резонно е да не се взема МНО „Задържане под стража“. Считам, че една мярка за неотклонение „Домашен арест“, би изпълнила целите за процесуална принуда също, така че моля, за съдебен акт в този смисъл.

Обвиняемият Б. В. В. в лична защита: – Моля, за „Домашен арест“.

Няма да мръдна от дом. Ще помагам на майка си за водичка, за това-онова когато баща ми е на работа.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Дава последна дума на обвиняемия.

Последна дума на обвиняемия Б. В. В.: - Съжалявам за постъпката си, моля за по-лека МНО.

Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна, след което се оттегли на тайно съвещание.

3

След проведеното тайно съвещание, Съдът обяви определението си в присъствие на страните в 15:20ч., както следва:

С оглед становищата на страните, събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Образувано е по частна жалба от адв. Р. К. от АК-Видин, защитник на обвиняемия Б. В. срещу Протоколно определение по ЧНД №641/2025г. по описа на РС-Видин, с което взета на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия В.. С подадената жалба се иска да се постанови определение, с което се измени мярката за неотклонение с по-лека, като се излагат подробни съображения за това.

Посочва се, че не са налице предпоставките на чл.63 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Посочва се, че обвиняемият е непълнолетен и не съществува опасност от укриване или извършване на ново престъпление, както и че не са налице изключителни случаи, визирани в нормата на чл.386, ал.2 от НПК.

Твърди се, че майка му е тежко болна и той, и баща му я придружават до лечебното заведение, като лишаване от семейството му се явява реална заплаха за здравето на неговата майка. Цитира се практика на Европейския съюз и съдебна практика.

В съдебно заседание представителят на ОП оспорва жалбата.

В съдебно заседание, защитникът подържа подадената частна жалба.

За да се произнесе ВОС взе предвид следното:

С протоколно определение от съдебно заседание №641/2025г. по описа на РС-Видин, спрямо жалбоподателя Б. В. В., роден на 19.12.2007г. в гр.Видин, област Видин, ЕГН:**********, българин, българско гражданство, неженен, постоянен адрес: гр. В., общ. В., обл. В, ул. Д. №**,ет.**,ап.** осъждан, съдът е взел най-тежката мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ като е приел, че е налице хипотезата на чл.63, ал.1 от НПК.

С постановление към наказателна отговорност е привлечено лицето за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че за времето от 22.05.2025г. до 18:00 часа на 27.05.2025г. в с. Новоселци, общ. Видин, обл.Видин, от частен имот, находяща се на ул. В. №* и представляващ дворно 4 място с изградени в същото жилищни постройки, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с А.З.Й. и П. К. Г. - и двамата от с. Н, общ. В., обл.

В като извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - премахване на стъкло от прозорец на къща, избиване на входна врата на допълнителна постройка (лятна кухня) и поваляне на оградна мрежа, е отнел чуждо движимо имущество - 1 бр. мотор за помпа за поливане „Вида 4“;

1 бр. бензинова резачка за дърва, неустановена марка; 1 бр. кафемашина, марка „Делонги“; 1 бр. телевизор, малък, марка „Санг“; 1 бр. лаптоп, марка „ПР“; 1 бр. пералня; 1 бр. бойлер марка „Теси“; 1 бр. тример за косене на трева; 1 бр. смесител за душ; 1 бр. смесител за мивка; 1 бр. гребло; 1 бр. мотика; 1 бр. лост за набиване на колци; 1 бр. ръчна желязна количка с корито и едно колело и 1 бр. количка за товари с две колела, всичко на обща стойност около 2 220.00 /две хиляди двеста и двадесет/ лв., от владението и собственост на А.П.М. от с. Н., обл. В. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

За да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва да е налице обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, което се наказва с „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко престъпление и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

За посоченото престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една до 10 /десет/ години.

За да постанови обжалваното определение ВРС е приел, че в материалите по ДП се съдържат достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Съдът се е позовал на събраните по делото гласни и писмени доказателства, началният етап на разследването.

Първоинстанционният съд е взел предвид гласните доказателствени средства, писмените доказателствени средства, в които се съдържат данни за съпричастност на обвиняемия В. към деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Настоящият съдебен състав намира, че от материалите на досъдебното 5 производство действително може да бъде направено обосновано предположение, че обвиняемият Асенов е извършил престъплението, за което е обвинен, какъвто правилен извод в това отношение е направил първоинстанционният съд.