Решение № 585 от 05.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330201645 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5667998, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. А. Ч. е наложена глоба в размер на 1200.00 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:

-в ЕФ липсвало надлежно описание на фактическите признаци на извършеното нарушение;

-липсвало точно посочване на мястото на извършване на нарушението;

-в ЕФ не били посочени дата на издаване, срок на обжалване и пред кой орган подлежи на обжалване санкционния акт;

-към ЕФ не била приложена снимка, доказваща извършване на нарушението;

-неправилно била ангажирана отговорността именно на жалбоподателя, в който смисъл се иска разпит на свидетели и ангажиране на допълнителни писмени доказателства за установяване на действителния водач на МПС.

Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.

1

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 19.07.2021г., в 14:18 часа, в област Пловдив, община ХИСАРЯ, село КРЪСТЕВИЧ, улица 2-ра № 15, при въведено ограничение 40 км/ч. с пътен знак В-26 и при отчетен толеранс от минус 3 км/час в полза на водача, МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 85 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 45 км/час.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка не е оспорена по същество с жалбата, а и противно на твърдяното от жалбоподателя, по преписката е надлежно приложено статично изображение към клип №21956, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Все във връзка с възраженията в жалбата следва да се посочи, че нито в ЗДвП, нито в ЗАНН, нито в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. не е предвидено задължение статичното изображение да се връчва като приложение към ЕФ, като напълно достатъчно е то да се съдържа сред материалите по преписката, точно какъвто е настоящия случай.

Така Решение № 820/9.5.2022г., Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав, КАНД № 604, по описа на съда за 2022.

2

Наличието на валидно поставен знак В26, въвеждащ специално ограничение-40 км/час в населено място, не е оспорено от жалбоподателя, а и се доказва от приложения по преписката Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.

Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка следва да се посочи, че първоначално по преписката е бил приложен неотносим Протокол по чл. 10 от Наредбата, касаещ използването на АТСС на различно място, по различно време.

По служебна инициатива на съда, обаче с разпореждането за насрочване на делото от въззиваемата страна е изискан релевантния протокол, като същият е надлежно представен с писмо вх. № 29419/28.02.2023г.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

3

ПО ПАСИВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯ СУБЕКТ.

Законосъобразно е определен и наказаният субект. В тази връзка следва да се съобрази, че електронният фиш представлява специфичен санкционен акт, който разкрива редица особености в сравнение с общия ред за ангажиране на административно-наказателната отговорност.

Такава особеност е предвиденото по нарочен законодателен ред отклонение от общия принцип за „лична отговорност“ на извършителя на противоправното деяние. В този смисъл в чл. 189, ал.4 и чл. 188 ЗДвП е уредена своеобразна презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта.

Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г.

В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г.

4

Разбира се отговорността на собственика не е абсолютна, като той разполага с възможността да я снеме от себе си, като реализира императивния фактически състав, уреден в чл. 189, ал.5 ЗДвП, насочен към установяване на действителния водач на МПС, който включва два кумулативни елемента:

-представяне на декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП, в която се посочва действителния водач;

-представяне към нея на копие от СУМПС на действителния водач.

Други способи за установяване на действителния водач, освен предвидения в закона императивен ред, са недопустими, доколкото този ред съдържа гаранцията, че даден субект все пак ще понесе отговорност за извършеното нарушение на режима на скоростта. Това е особено видно при съобразяване на правомощията на контролния орган, който в този случай е длъжен да анулира първоначално издадения на собственика ЕФ и на негово място да издаде нов на посоченото в декларацията лице.

Посоченият императивен ред за установяване на действителния водач не представлява отклонение от общия принцип на наказателния процес за установяване на обективната истина /чл. 13 НПК/, доколкото гаранция за верността на декларирането от собственика се съдържа в предвидената наказателна отговорност по чл. 313 НК, като текста на тази норма изрично е възпроизведена в бланката на декларацията.

Допълнителна гаранция за правата на посоченото в декларацията като действителен водач лице е кумулативното изискване да се представи и копие от неговото СУМПС, като предаването му на собственика за изпълнение на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП се приема като съгласие с фактическия извод, че именно това лице е било действителния водач.

Гореизброените правила, важими когато собственик на МПС е физическо лице, намират съответно приложение и в случаите, когато МПС е собственост на ЮЛ, като на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП първоначалният ЕФ се издава на управителя, като именно той е легитимиран да подаде декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП за установяване на действителния нарушител.

Така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2036 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – 5

Пловдив, Решение № 290/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3317/2021 год., Решение № 2072 от 04.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Точно по посочения начин е процедирано в процесния случай. От приложената по преписката справка за регистрация на МПС е видно, че същото е собственост на ЮЛ- АХГ ЕООД.

При извършена служебна справка в ТР се установява, че считано от 2009г. до настоящия момент А. Х. Г. е едноличен собственик на капитала и едноличен управител на АХГ ЕООД.

Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради изложеното за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управител на ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на служебна справка в ТР, но не и прилагане на хартиени документи.

Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХIV касационен състав,КАНД № 1748 /2021 г.,Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

От постъпилите с писмо вх.№ 29419/ 28.03.2023г. материали се установява, че изцяло законосъобразно, в изпълнение на императива на чл.

188, ал.2 ЗДвП, за процесното нарушение на режима на скоростта първоначално ЕФ е бил издаден А. Х. Г. в качеството му на представляващ на фирма АХГ ЕООД.

Същият обаче е спазил императивния ред за снемане на отговорността от себе си, като:

-под страх от наказателна отговорност е подал декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП, в която е посочил именно жалбоподателя Н. Ч. като действителен водач;

-съпроводил е декларацията с копие от СУМПС на жалбоподателя.

С оглед гореизложеното изцяло законосъобразно наказващият орган е 6 анулирал първоначално издадения ЕФ № 5151799 и е издал нов, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Ако същият е възразявал срещу авторството на деянието:

-на първо място не е следвало да предоставя копие от своето СУМПС на А. Г. за реализиране на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП;