Решение № 522 от 12.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. С*****, 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110101843 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по подадена от П. Н. Ч. искова молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „********.“ чрез КЧТ „********. – *****“, са предявени искове по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата 400,00 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за закъснение на полет ***** от ***** г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 120 лева - разноски за изпращане на покана за доброволно плащане, за която сума по ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за посочения полет по направление *****-*****, който трябвало да бъде осъществен на ***** г. в 08:55 ч., но ищецът достигнал крайната дестинация на ***** г. в 12:40 ч., т.е. със закъснение от 3 часа и 45 минути. На 27.06.203 г. на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която бил предоставен 14-дневен срок за изплащане на обезщетението съгласно регламента, но плащане не постъпило. Счита, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията по същата. Претендира разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „********.“, с който предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва между страните да е бил сключен договор за въздушен превоз за процесния полет, но твърди, че същият е бил осъществен със закъснение поради наличието на тежки метеорологични условия на ***** на ***** г. Твърди, че самолет с рег. № НА – LXF е 1 имал назначени няколко полета за същия ден, като изпълнявайки полет ***** (***** *****), самолетът бил пренасочен към летище *****, поради влошените метеорологични условия *****. Сочи, че полет от летище ***** до ***** бил изпълнен при първа възможност, но следващият полет /процесният – *****/ е изпълнен със закъснение от 3 часа и 47 минути. Твърди, че решението за отклонение на предхождащия процесния полет, е било взето с цел осигуряване безопасността на пътниците, както и предвид правилата на ответника за изпълнение на полетите при наличие на лоши метеорологични условия. Счита, че не дължи обезщетение съгласно регламента, тъй като в случая е налице обстоятелство, изключващо отговорността на въздушния превозвач. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация в уговореното време, размера на обезщетението, дължимо от превозвача, както и че е сторил разноски поради неизпълнението на конкретното договорно задължение на ответника, техния размер и наличието на причинна връзка между имуществената вреда и неизпълнението.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи: точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета; че неизпълнението му съобразно уговореното във времево отношение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респ. погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.

Безспорно е между страните, че между тях е бил сключен договор за въздушен превоз за полет ***** по маршрут ***** -*****, предвиден за осъществяване на ***** г. в 08:55 ч., който е бил изпълнен със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието между началната и крайната дестинация е над 1 500 км., с оглед което и размерът на обезщетението, ако са налице основания за възникване на това вземане, би възлизал на сумата 400 евро.

Следователно и съдът намира, че ищецът е изпълнил доказателствената тежест и е установил в производството правнорелевантните факти, обусляващи възникването на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите от отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, доколкото между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.

Ето защо и съдът приема, че спорният между страните въпрос е налице ли са изключващи отговорността на ответника обстоятелства и установено ли са такива при условията на пълно и главно доказване от страната, която носи тежестта да установи същите в производството.

По възраженията срещу основателността на иска, съдът приема следното:

Установява се от приетите като писмени доказателства по делото документи, че процесният полет ***** е следвало да излети от ***** на ***** г. в 06:50 ч, а същият е излетял в 11:15 ч.

В първоинстанционното производство е прието без възражения от страните заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. З. П., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно дадено с оглед притежаваните от експерта специални знания и въз основа на анализ на представените от ответника документи и 2 информация. Съгласно експертизата в периода от 00:30 UTC до 05:30 UTC (03:30 до 08:30 местно *****) в *****е имало мъгла. Самолетът, изпълнявал полет ***** от *****за *****е успял да кацне на ***** в 07:17 UTC (10:17 местно *****време) на ***** г. Според предоставените от ***** данни, самолетът, изпълнявал полет ***** от Ба********** за С********** се е отклонил и се е приземил на летище ***** (гр.

*****, *****) поради метеорологичните условия и неизправната система за инструментално кацане на *****. Въпреки това, въз основа на информацията, предоставена от „*****“, обслужващ *****, вещто лице е направило предположение, че планираното време на кацане на полет ***** от ***** за *****е 22:00 UTC 25.05.2023 г. (01:00 ч. Местно ***** време на ***** г.), когато метеорологичната обстановка е предполагала безопасно кацане на *****, въпреки неработещата система за инструментално кацане към планираното време на кацане на полет ***** от *****за *****, защото по време на планираното кацане не е имало мъгла на *****. На вещото лице не е предоставена информация за причините полет ***** да не е излетял по разписание от *****на***** г. Поради липсата на информация за движението на самолета, изпълняващ полет ***** не може със сигурност да се заключи дали е било безопасно кацането на *****, но вещото лице е направило следните предположения: В периода на планираното кацане на полет ***** на ***** в 22:00 UTC (01:00 местно *****време) обстановката на ***** е предполагала безопасно кацане. В периода между 22:30 UTC и 02:55 UTC (01:30 до 05:55 местно време) ***** е било затворено за търговски въздушен трафик и не предполага кацане. Това е видно по излъчен NOTAM – съобщение за предварително обявени ремонтни дейности на летището. (Въпросният документ е набавен от архивите на ГД ГВА и не е предоставен от оператора.) В периода между 02:55 и 05:30 UTC (05:55 и 08:30 местно време) метеорологичните условия и липсата на работеща система за инструментално кацане не са предполагали безопасно кацане, но са предполагали безопасно излитане, ако самолетът се е намирал на *****. Назначеното въздухоплавателно средство е кацнало на ***** в 07:17 UTC (10:17 часа местно време) на ***** г. и е излетяло с полетен номер ***** в 08:15 UTC (11:15 ч местно време) като каца в *****в 10:42 UTC (12:42 местно *****време).

В откритото съдебно заседание на 11.12.2024 г. пред съда са предоставени разяснения от вещото лице П., съгласно които когато каца самолетът трябва да има повече видимост, а когато излита – е допустимо видимостта да е по-малка, т.е. въздухоплавателното средство може да излети и в по-гъста мъгла. Ако самолетът е бил на ***** съгласно първоначалното разписание, то условията тогава са били благоприятни и същият би могъл да кацне на летището, съответно и да излети навреме.

Въз основа на приобщените по делото доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че в производството ответникът не е установил, че причините, довели до забавеното изпълнение на договорното му задължение, се дължат на обективни обстоятелства, изключващи отговорността му. От представената информация за полетния план на конкретния полет съдът установява, че непосредтсвено преди предварително обявения час, в който е следвало да кацне самолетът, е постъпила информация за промяна на маршрута на полета и на разчетните времена за влитане в районите на полетна информация по маршрута. Не са ясни причините, които са наложили тези промени, като не се установява това, както твърди ответникът, да са лоши метеорологични условия в гр. *****, по това време. Както се посочи, от заключението на СТЕ е установено, че по това време метеорологичната обстановка е била благоприятна за кацане на *****. От друга страна, операторът е бил запознат с предварително обявеното „затваряне“ на летището за ремонтни дейности и невъзможността самолетът да кацне във времето след 01:30 часа.

От друга страна, ответникът не установява каква е причината за излитане на 3 самолета от Ба***** със закъснение и че същата е извън възможностите на оператора, респ. се дължи на извънредни обстоятелства.

Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU:

C: 2011: 303, т. 25).

Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за отменения полет.