Решение № 4942 от 13.08.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ … гр. София, 13.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2801 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 –

273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 29.11.2018 г. по гр.д. №18117/2018 г. на Софийския районен съд, 78 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д.С.Г. и А.С.А. установителни искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК за разликата над сумата от 1800,00 лв. до пълния претендиран размер от 1973,33 лв. - цена за ползвана топлоенергия, за разликата над сумата от 140,00 лв. до пълния претендиран размер от 166,21 лв. - лихва за забава, за разликата над сумата от 80,00 лв. до пълния претендиран размер от 85,35 лв. - стойността на услугата дялово разпределение и за разликата над сумата от 10,00 лв. до пълния претендиран размер от 15,64 лв. - лихва за забава, като ищецът е осъден да заплати на ответника Д.С.Г. разноски.

В жалбата се твърди, че решението на

СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията, станали изискуеми преди 19.12.2014 г., са погасени по давност. Поддържа, че сумите по общата фактура за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г., издадена през мес.07.2015 г., са станали изискуеми на 15.09.2014 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д.С.Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанцинното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна А.С.А., чрез назначения и особен представител, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанцинното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Третото лице-помагач „Н.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника Д.С.Г. срещу решение от 29.11.2018 г. по гр.д. №18117/2018 г. на Софийския районен съд, 78 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК за 1/2 от следните суми: 1800,00 лв. - стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода 19.12.2014 г. - април 2017 г., 140,00 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 08.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, 80,00 лв. - стойността на услугата дялово разпределение за периода 19.12.2014 г. - април 2017 г., и 10,00 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 08.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, като ответникът е осъден да заплати разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на

СРС е недопустимо, неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалното право. Сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум.

Поддържа, че приетото по делото заключение на СТЕ не е депозирано в едноседмичния срок по чл.199 ГПК, както и че вещото лице не е компетентно да изготви заключението, както и че са налице неточности в протокола от проведеното пред СРС о.с.з., а СРС в нарушение на процесуалните правила не е допуснал поисканите от него доказателства. Твърди също, че не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като не ползва процесния топлоснабден имот, а вещното му право на ползване е погасено, съгласно чл.59 ЗС. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.

Третото лице-помагач „Н.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по насрещната въззивна жалба.

Решението не е обжалвано от ответника А.С.А. в частта, в която исковете с правно основание чл.415 ал.1 ГПК са уважени до посочените по-горе размери, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на

ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г., както и реално потребена енергия, отразена в общи фактури №№65151699/31.07.2015 г.,75830485/31.07.2016 г. и 82066752/31.07.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. „********, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 16.09.2015 г. - 08.12.2017 г.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.

По въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД:

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

За период процесния период са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.

Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. - 19.12.2014 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на исковата молба /чл.422 ал.1 ГПК – 19.12.2017 г./ е изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура, издадена на 31.07.2015 г. и чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.

Поради изложеното, съдът намира, че вземанията за главница и за дялово разпределение за периода мес.05.2014 г. – 19.12.2014 г. са погасени по давност, както правилно е приел и СРС. За останалия период 19.12.2014 г. – мес.04.2017 г. искът за главница за топлинна енергия се явява основателен до размера на сумата от 1800,00 лв., а искът за дялово разпределение – до размера на сумата от 85,35 лв., определени от СРС по реда на чл.162 ГПК и съобразно приетите заключения на СТЕ и ССчЕ.

По въззивната жалба на Д.С.Г.:

Неоснователни са твърденията на въззивника, че е налице произнасяне на свърхпетитум от първоинстанционния съд по отношение на предявения установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК за главницата за топлинна енергия. Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск, което в случая е налице. Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №88322/2017 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, и на издадената по същото дело на 22.12.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е сумата от 1973,33 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г. С постановеното от СРС решение, предмет на настоящето въззивно производство, искът по чл.422 ал.1 ГПК за главницата за топлинна енергия е уважен до размера на сумата от 1800,00 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1973,33 лв., т.е. не е налице свръхпетитум.