Решение № 384 от 22.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000307 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 6.03.2026 г. на ищеца „КМК Билд“ ЕООД срещу решение № 20/7.02.2026 г. п о т. д. № 147/2022 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която: е отхвърлен предявеният срещу ответника „Сити Холидейс“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за разликата над присъдените 29 728,54 лв. /15 199,96 евро/ до пълния предявен размер от 350 000 лв., поради погасяване чрез съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника: 1) за сумата 311 152,96 лв. с ДДС, представляваща надплатена сума от ответника на ищеца по договор за строителство от 11.03.2021 г. за неизвършени СМР; и 2) за сумата 9 118,50 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от договора за строителство от 11.03.2021 г. за периода 25.01.2022 г. – 18.02.2022 г.; е отхвърлен предявеният срещу ответниците „Сити Холидейс“ ЕООД и „Нове Билдинг“ ЕООД иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 154/13.05.2022 г., том І, рег. № 835, нот. дело № 139/2022 г. на нотариус С. А., с рег. № *** на НК; ищецът е осъден да заплати на ответника „Сити Холидейс“ ЕООД сумата 26 990,76 лв.

/13 800,16 евро/, представляваща неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от договора за строителство от 11.03.2021 г. за периода 19.02.2022 г. – 3.05.2022 г.; ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 10 772,22 лв. /5 507,75 евро/ – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно и необосновано е уважил възражението за прихващане, признавайки насрещно вземане на ответника в размер на 311 152,96 лв. за 1 надплатени СМР и в размер на 9 118,50 лв. за неустойка за забава, необсъждайки в пълнота събраните по делото доказателства. Сочи се, че необосновано е прието за доказано, че изпълнените СМР от ищеца са на обща стойност само 663 887,44 лв., с което е допуснато и вътрешно противоречие, тъй като едновременно е прието, че описаните СМР в акт обр. 10 след корекциите на повторната СТЕ са в размер на 691 991,44 лв. с ДДС. Твърди се и, че в нарушение на диспозитивното начало съдът е излязъл извън обхвата на направеното възражение за прихващане, като се е произнесъл по различни от направените от ответника пера в отговора на исковата молба. Поддържа се, че неправилно не е кредитирано заключението на вещото лице М., а е кредитирано това на вещото лице А.. Твърди се, че съдът не е признал извършени от ищеца СМР, които ответникът е признал, с което е надхвърлил предмета на доказване. Не били съобразени всички представените актове по строителството, вкл. и такива представени от ответника. Твърди се и, че неправилно е прието, че процесният договор за строителство е бил прекратен по право на 6.06.2022 г. с подписването на акт обр. 11 със следващия изпълнител на строежа на осн. чл. 89 ЗЗД.

Поддържа се, че договорът е развален от ответника с изпратеното по електронен път на 28.04.2022 г. изявление, което било породило действие, независимо дали имало основание за разваляне, поради това неправилно била начислена неустойка за забава след 28.04.2022 г.

Игнориран бил и акт обр. 10 от 3.05.2022 г., съставен поради прекратяване на договора със строителя. Твърди се, че при наличието на развален договор неправилно е била приета за дължима неустойка за забава. Твърди се, че неправилно била приета допусната от ищеца забава, като не било отчетено, че част от същата не се дължи на негова вина, а на недадено от ответника съдействие, предвид късното съставяне на 21.05.2021 г. на акт обр. 11, от когато следва да тече срока от 222 дни за изпълнение. Неправилно било прието, че неподходящите климатични условия за работа на обекта били само през 11 дни, с които е продължен срока за изпълнение, вместо със 102 дни, през които минималната температура е била над 5 градуса, с оглед изискванията за изпълнение на тези видове СМР. Съдът не се бил произнесъл по направено от ищеца възражение за нищожност на неустоечната клауза, която определяла неустойката за забава в зависимост от неизвършените СМР, т.е. не определяла отнапред размера на вредите и нямала характер на неустойка. Неправилно бил отхвърлен и изцяло иска по чл. 135 ЗЗД, при положение, че възраженията на ответниците обхващали само частична неоснователност – само по отношение на част от продадените обекти. Твърди се, че при доказване на субективната предпоставка /знанието за увреждане/ не била отчетена свързаността между ответниците, произтичаща от близките отношения между техните управители, от общия адрес на двете фирми и от общия използван електронен адрес.

Неправилен бил и изводът, че вземането на ищеца било възникнало едва на 13.05.2022 г., а то било възникнало на 19.03.2021 г., когато е постигната договореност с първия ответник за покупката на ап. 17 и ап. 23 и на паркоместата към тях, която договореност била обективирана в издадена от ответника данъчна фактура № 39/19.03.2021 г., както и в последващото двустранно споразумение за прихващане от 22.07.2021 г.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението, да уважи първоначалните искове и да отхвърли насрещните искове, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемите „Сити Холидейс“ ЕООД и „Нове Билдинг“ ЕООД – ответници по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемият К. А. Д. – трето лице помагач на ответници по иска по чл. 135 ЗЗД – в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци 2 на атакувания съдебен акт и възраженията срещу нея, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „КМК Билд“ ЕООД с искова молба от 22.08.2022 г., уточнена с молби от 9.11.2022 г. и 16.05.2023 г., вписана на 27.09.2022 г., с която:

1) срещу „Сити Холидейс“ ЕООД са били предявени:

1.1) главен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 350 000 лв., представляваща платена сума на неосъществено основание от ищеца на ответника във връзка с бъдещ предварителен договор за покупко-продажба на апартаменти № 17 и № 23, ведно с паркоместа 17 и 23, находящи се в ***, за което е издадена данъчна фактура № 39/19.03.2021 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

1.2) евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 350 000 лв., представляваща платена сума на отпаднало основание от ищеца на ответника за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на апартаменти № 17 и № 23, ведно с паркоместа 17 и 23, находящи се в ***, за което е издадена данъчна фактура № 39/19.03.2021 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

1.3) втори евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 350 000 лв., платена без основание – платена за придобиване на описаните по-горе недвижими имоти без сключен предварителен договор, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

1.4) трети евентуален иск по чл. 12, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 350 000 лв., представляваща причинени на ищеца вреди от недобросъвестно поведение на ответника при водене на преговори с оглед сключване на предварителен и окончателен договор за прехвърляне на горните имоти, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

1.5) четвърти евентуален иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 350 000 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

2) срещу ответницата Г. Ф. С. са предявени пети, шести, седми и осми евентуални искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 175 000 лв., като платена без основание, евентуално платена на неосъществено основание, евентуално платена на отпаднало основание, евентуално сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

3) срещу ответниците „Сити Холидейс“ ЕООД и „Нове Билдинг“ ЕООД е предявен втори главен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 154/13.05.2022 г., том 1, рег. № 835, нот. дело 139/2022 г. на нотариус С. А., рег. № *** от НК, с който „Сити Холидейс“ ЕООД е прехвърлил на „Нове Билдинг“ ЕООД недвижими имоти /подробно описани/, изградени в груб строеж, находящи се в ***, в новопостроена сграда със застроена площ от 368,70 кв.м., построена в УПИ ХVII27 в кв. 75, с площ по скица от 1190 кв. м.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Сити Холидейс“ ЕООД, чийто едноличен собственик била ответницата Г. Ф., на 19.03.2021 г. се договорили ответникът да продаде на ищеца апартаменти № 17 и № 23, ведно с паркоместа 17 и 23, находящи се новостроящата се сграда в ***. Ищецът подписал предварителен договор, предоставен му от нотариус, и го предал за подпис на продавача, но не получил от него двустранно подписан договор. Уговорената цена за двата имота била 350 000 лв. с ДДС, която ищецът заплатил с 3 две преводни нареждания за 40 000 лв. и 135 000 лв. по сметка на ответницата Г. Ф., както и чрез прихващане, извършено със споразумение от 22.07.2021 г. за сумата от 175 000 лв. За продажната цена на двата имота ответникът издал фактура № 39/19.03.2021 г. на стойност 350 000 лв. с ДДС с основание „авансово плащане по предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 19.03.2021 г.“. С електронно писмо от 3.05.2022 г. ищецът поканил на 19.05.2022 г. ответника за сключване на окончателен договор пред нотариус, но той не се отзовал. Твърди се, че на 13.05.2022 г. по нотариален ред ответникът „Сити Холидейс“ ЕООД прехвърлил на ответника „Нове Билдинг“ ЕООД недвижими имоти, изградени в груб строеж в същата сграда, вкл. и гореописаните имоти, уговорени за ищеца, за обща цена от 250 000 лв. без ДДС или 300 000 лв. с ДДС, което било под данъчната оценка от 276 738,70 лв. Сделката увреждала ищеца като кредитор, а представителите на двете дружества по сделката били свързани лица /живеели на семейни начала и имали общо дете/, като ответникът „Нове Билдинг“ ЕООД бил регистриран няколко месеца преди сделката /на 15.02.2022 г./, нямал служители и не извършвал дейност. Твърди се, че тъй като обещаните имоти на ищеца били вече прехвърлени с договора на 13.05.2022 г. на втория ответник, то заплатените от него 350 000 лв. подлежали на възстановяване – като дадени при неосъществени основание, евентуални при отпаднало основание или без основание, а евентуално – и като вреди за нарешаване на преддоговорните задължения по чл. 12 ЗЗД за добросъвестност при водене на преговорите.

Ако се приеме, че е бил сключен предварителен договор, то с исковата молба се отправя изявление за развалянето му.

В подадения на 20.10.2022 г. общ отговор на исковата молба ответниците са заявили, че не оспорват възникването на вземане на ищеца по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за процесната сума от 350 000 лв. спрямо първия ответник „Сити Холидейс“ ЕООД. От същия е направено възражение за съдебно прихващане със следните насрещни вземания: 1) за сумата 332 879,56 лв., представляваща разликата между авансово заплатените суми в общ размер на 975 039,60 лв., вкл. чрез прихващане по споразумение от 22.07.2021 г., по сключения между страните договор за строителство от 11.03.2021 г. и реално изпълнените СМР от ищеца на стойност 642 160,04 лв. с ДДС, описани в приложение № 1 към отговора на исковата молба /л. 149 – 153 от делото на СОС/; и 2) за сумата 17 293,50 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от същия договор за строителство, за периода 14.01.2022 г. – 18.02.2022 г. Ответникът „Сити Холидейс“ ЕООД е предявил и насрещен иск за заплащане на сумата 36 563,40 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от същия договор за строителство, за периода 19.02.2022 г. – 3.05.2022 г.