Определение № 50075 от 05.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50075 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110117905 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу „Креди Йес“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства. Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи документи, свързани с договора за кредит, ведно с погасителния план, като това искане не следва да бъде уважено, доколкото документи вече са представени и налични към исковата молба. По отношение на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, то с взетото от ответника становище, настоящият състав намира, че същата не е необходима и искането следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.02.2026 г. от 09:35 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, представените с исковата молба, документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, обективирани в исковата молба.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между В. И. К., и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 907509 от 28.03.2023 г., с твърдените в исковата молба клаузи, по който е усвоена сумата от 500 лева; 2./ че кредитополучателят В. И. К. е заплатил в полза на ответника сума в общ 1 размер на 623,15 лв. за погасяване на вземания по процесния договор за кредит.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД от В. И. К. срещу „Креди Йес“ ООД, за признаването за нищожен като противоречащ на закона и противоречащ на добрите нрави, както и като съдържащ неравноправни клаузи - договор за потребителски кредит № 907509 от 28.03.2023 г., сключен между него и „Креди Йес“ ООД, както и евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.8 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение по договора; както и клаузата на чл.6 от договора, установяваща изисквания и срок за предоставяне на обезпечение, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 123, 15 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 907509 от 28.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между него и „Креди Йес“ ООД на 28.03.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № 907509, за сумата от 500 лв., като според чл. 6 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение в тридневен срок– поръчителство на две физически лица и банкова гаранция. В чл. 8 от договора е уговорено, че ако не се предостави такова, то се дължи неустойка в размер на 362,21 лв. Ищецът сочи, че неустойката цели заобикаляне на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал.4 ЗПК, като макар формално да представлява обезщетение, то следва да се включи в ГПР.

Сочи, че срокът за предоставяне на обезпечение е твърде кратък и реално неустойката представлява разход по кредита и цели увеличение на възнаграждението за ответника.

Поддържа, че неустойката излиза извън присъщите й функции, накърнява добрите нрави и е насочена към обогатяване на ответника. Освен това, размерът й не е точно определен при сключването на договора, а едва с погасителния план. В исковата молба е посочено, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, като се предвижда още едно допълнително обезщетение, както и че е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Твърди допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, както и на чл. 71 ЗЗД. Оспорва клаузата като неравноправна и сочи, че не е индивидуално уговорена. Навежда доводи за нелоялна търговска практика от страна на ответника с посочване на по-нисък от действителния ГПР. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. Поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна, както и оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК. Навежда доводи за правилно изчисление на ГПР и липса на нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че клауза за неустойка е предвидена с оглед нейните обезпечителна и обезщетителна функция предвид характера на заема като високорисков и не налице нарушение и заобикаляне на закона или накърняване на добрите нрави. Сочи, че клаузата е индивидуално уговорена, както и че не е допуснато нарушение на чл. 33 ЗПК с нейното уговаряне. Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил по процесния 2 договор сумата в общ размер на 623,15 лв., но поддържа, че същата е заплатена на валидно правно основание, поради което връщане не се дължи. Моли, съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между В. И. К., и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 907509 от 28.03.2023 г., с твърдените в исковата молба клаузи, по който е усвоена сумата от 500 лева; 2./ че кредитополучателят В. И. К. е заплатил в полза на ответника сума в общ размер на 623,15 лв. за погасяване на вземания по процесния договор за кредит.

Предвид отделеното за безспорно между страните, в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е да установи твърдените основания за нищожност на процесния договор, респ. на посочените отделни негови клаузи, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, сторени с отговора на исковата молба.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ответникът следва да установи, че е налице валидно правно основание за получаване/ задържане в неговия патримониум на сумите, платени му от ищеца по процесния договор за потребителски кредит.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3