Решение № 119 от 29.04.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2552/2022
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Тотка Калчева, Мадлена Желева, Вероника Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 620, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Търговски закон
- чл. 36, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 36, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 40 · Търговски закон
- чл. 40, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 40, ал. 3, т. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Вероника Николова
Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20228002902552 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 1277 от 16.05.2024 г. по т. д. № 2552/2022 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 427 от 22.06.2022 г. по в. т. д.
№ 23/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в обжалваната от „Хенди-тел“ ЕООД /н./ част, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 261389 от 11.10.2021 г. по т. д. № 1811/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав предявените от „Хенди-тел” ЕООД /н./ срещу „А1 България” ЕАД искове са отхвърлени, както следва: искът с правно основание чл. 40, ал. 1 вр. ал. 2 ТЗ за заплащане на обезщетение при прекратяване на сключения на 01.12.2005 г. между страните договор за търговско представителство - за разликата над 4 200 217 лв. до пълния предявен размер от 6 545 000 лв. и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 31.08.2018 г. за разликата над уважения размер от 220 931,98 лв. до пълния предявен размер от 336 340, 27 лв. Въззивното решение не е допуснато до касационно 1 обжалване по жалбата на „А1 България“ ЕАД в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 261389 от 11.10.2021 г. по т. д. № 1811/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав „А1 България” ЕАД е осъдено да заплати на „Хенди-тел” ЕООД /н./ на основание чл. 40, ал. 1 вр. ал.
2 ТЗ сумата от 4 200 217 лв., представляваща еднократно обезщетение при прекратяване на договор за търговско представителство от 01.12.2005 г. в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, ведно със законната лихва върху присъдената главница за периода от 31.08.2018 г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 220 931, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 28.02.2018 г. до 31.08.2018 г.
В касационната жалба на „Хенди-тел“ ЕООД /н./ се подд ържа, че въззивното решение в обжалваната от дружеството част е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че при формиране на базата за изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 40, ал. 1 вр. ал. 2 ТЗ следва да бъдат извадени „върнатите“ от ищеца на ответника суми за т. нар. „неизрядни абонати“. Твърди, че във въззивната жалба на ответника липсват такива доводи, поради което в обжалваното решение съставът на апелативния съд в противоречие с процесуалните правила е обсъждал този въпрос. В касационната жалба се излагат оплаквания, че при формиране на посочения извод въззивният съд не е съобразил приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че сумите за „неизрядни абонати“ не са включени в посочената от експерта обща сума на заплатените комисиони на ищеца. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд не е възприел заключението на вещото лице и дадените при приемането му обяснения и повторно е извадил от базата за изчисление на спорното обезщетение обсъжданите суми. Счита за противоречащо на материалния закон – чл. 40, ал. 1 вр. ал. 2 ТЗ заключението на решаващия състав на Софийски апелативен съд, че от общия размер на платените комисиони от значение за изчисляване на обезщетението при прекратяване на договора за търговско представителство следва да бъдат изключени тези, които не са същински комисиони, както и тези, които не са свързани с действия, водещи до създаване на нова клиентела или увеличаване на приходите на принципала. Оспорва становището на съда, че приходи, 2 отнасящи се до реклама, съвместни кампании, субсидии за крайни устройства и комисиони за събрани суми от клиенти следва да бъдат изключени от калкулациите на полученото възнаграждение. В жалбата се мотивира разбиране, че всички те имат характер на възнаграждение, тъй като така са дефинирани в клаузите на договора за търговско представителство или представляват получен приход от страна на ищеца, след като той вече е направил разход/инвестиция за тях. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба „А1 България“ ЕАД изразява становище за неоснователността й. Счита за правилен извода на Софийски апелативен съд, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи като се вземат предвид комисионите, получени от „Хенди-тел“ ЕООД за същинската му дейност като търговски представител и от които „А1 България“ ЕАД има икономическа полза. Излага съображения, че събирането на суми за принципала не представлява дейност, водеща до създаване на клиентела или до увеличаване на обема на сделките с нея, каквито са изискванията на чл. 40 ТЗ. В отговора на касационната жалба се поддържа, че въззивният съд правилно е изключил от базата за определяне на дължимото обезщетение заплатените от ответника на ищеца комисиони за нови магазини, стимулиращи кампании и съвместни промоции, доколкото не представляват същинско възнаграждение за сключени сделки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 01.12.2005 г. между „Мобилтел“ ЕАД /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ от една страна и „Хенди-тел“ ЕООД, в качеството му на партньор, от друга страна е сключен договор, по силата на който „Хенди-тел“ ЕООД се задължава да извършва от името и за сметка на “Мобилтел” ЕАД следните действия: 1. да сключва договори за услуги и 2. да приема заявки за услуги. Във въззивния акт са обсъдени множеството промени в уговорките на страните по договора на основание анекси, като е установено, че с анекс от 30.03.2015 г. страните са договорили продължаване срока на договора до 31.03.2018 г.
3
В обжалваното решение е посочено, че с процесния договор за търговско представителство ответникът е възложил на ищеца да сключва от негово име и за негова сметка договори на вътрешния пазар, без да му е предоставил изключително право за това; отношенията по договора са продължили близо 13 години, като ищецът е извършвал дейността си като търговски представител чрез изградената от него самостоятелна магазинна мрежа.
Съставът на Софийски апелативен съд е счел, че по делото е установено съществувалото правоотношение между страните в качеството им на търговец и търговски представител, отправянето от ищеца по първоначалните искове към ответника в рамките на едногодишния срок по чл. 40, ал. 3, т. 1 ТЗ на покана за плащане на обезщетението по чл. 40, ал. 1 вр. ал. 2 ТЗ в размер на 6 788 460 лв., както и липсата на клаузи, ограничаващи правото на търговския представител да получи обезщетението.
Въззивният съд е направил извод за осъществяване и на останалите елементи от фактическия състав, пораждащ спорното материално право по главния иск на „Хенди-тел“ ЕООД. Отчел е спецификата на осъществяваната търговска дейност, свързана както с многобройните абонати и многобройните предлагани услуги на абонатите, и е приел, че сключването на договори с абонати и сключването на договори за допълнителни услуги със съществуващи вече абонати са форми на увеличаване на дейността на принципала по договора за търговско представителство. Изтъкнал е следните релевантни установени по делото факти и обстоятелства: в периода 2013 – 2017 г. „Хенди-тел” ЕООД е сключило над 575 000 бр. договори с абонати за услугите на „Мобилтел“ ЕАД; според заключението на съдебноикономическата експертиза осъществените от „Хенди-тел“ ЕООД активации за услуги, предлагани от ответника, са 349 440 бр. за периода 2015 г.- 2017 г.; при намаляване на броя на активните услуги с броя на неизрядните абонати към 09.10.2018 г. и към 02.03.2019 г. останалите активни абонати по постпейд услуга са общо 140 758, а останалите активни абонати на „BOB“ услуга са 35 658; за периода 02.03.2018 г. - 02.03.2019 г. процентът на прекратените услуги, които са били активирани в магазинната мрежа на „Хенди-тел” ЕООД е 25,77 % и следователно остават активни услуги в размер 74, 23 %. С оглед изложеното въззивният съд е намерил, че в периода на действие на договора ищецът в качеството му на търговски представител на ответника е създал 4 клиентела и е допринесъл за увеличаване на обема на сключваните от търговеца сделки, вследствие на което са останали активни абонати и в периода след прекратяване на договорната връзка. Подчертал е, че намаляването на активните услуги, предоставени чрез ищеца в периода 02.03.2018 г .- 09.10.2018 г. се дължи преди всичко на обстоятелството, че сключваните договори за услуги са срочни и с кратък срок, както и на възможността на абонатите да избират нови по-удобни за тях абонаментни планове.
По следващия спорен въпрос относно компонентите на възнаграждението на търговския представител, които следва да бъдат взети предвид при определянето на размера на процесното обезщетение, съдът е посочил, че в т. 16 от договора на страните са определени елементите на общата комисиона, която ответникът дължи на ищеца по договора, както следва: 1/ 16.1 комисиона за сключени от партньора договори за услуги през календарния месец: 16.1.1 - комисиона за първоначална активация на нова SIM карта; 16.1.2 - комисиона за количество първоначално активирани нови SIM карти; 16.1.3 - комисиона за дългосрочност; 16.1.4 – комисиона за реклама; 16.1.5 - друг вид комисиони по приложение № 7, съгласно т. 17; 2/ комисиона за следните действия, извършени през съответния календарен месец от партньора по отношение на абонати: 16.2.1 - комисиона за продължаване на срока на действие на съществуващ договор между “Мобилтел” ЕАД и абонат и 16.2.2 - комисиона за заместване на съществуващ договор между “Мобилтел” ЕАД и абоната за предоставяна услуга.
Констатирано е, че в договора е закрепено съгласие на страните в случай, че абонат, с който партньорът е сключил от името и за сметка на „Мобилтел“ ЕАД договор за услуги, се окаже неизряден, комисионите по т. 16 да се преизчисляват по такъв начин, че техният размер да се определи, без да се вземат предвид всички SIM карти на неизрядните абонати, като ищецът се задължава да върне незабавно сумите, надвишаващи този размер /с изключение на комисионите по т. 16.1.2. и по т. 16.1.4./. Съдът е установил, че страните са уговорили преизчисляване на комисионите и в случай, че в срок от шест месеца, считано от активиране на дадена нова SIM карта по договор за услуги, сключен от партньора от името и за сметка на „Мобилтел“ ЕАД, абонатът замени първоначалния абонаментен план с нов такъв с по-ниска месечна такса.
5
Според решаващия състав на въззивния съд размерът на обезщетението по чл. 40 ТЗ следва да се определи, като се вземат предвид комисионите за дейностите, извършени от ищеца в качеството му на търговски представител, които представляват същинска дейност на представителя и от които ответникът има икономическа полза, а именно: комисиони активации, комисиони преподписване на договори и комисиони „BOB“. Изложени са съображения, че комисионата, заплатена за събрани вземания на „Мобилтел“ ЕАД, не следва да бъде включена в общия размер на релевантното възнаграждение, тъй като събирането на вземанията на търговеца не представлява дейност, водеща до създаване на клиентела или до увеличаване на обема на сделките с нея, и от тази дейност търговецът принципал няма и не може да има продължаваща след прекратяването на договора облага. За основателно е намерено възражението на ответника, че от общата сума на комисионите за последните пет години от договора следва да бъде изключена сумата за предплатени услуги – за продажбата на предплатени пакети „Прима“, доколкото с анекс от 15.02.2010 г. към договора на „Хенди-тел” ЕООД е предоставено правото да продава предплатени пакети и ваучери за презареждането им, наречени „стоки“ при изрична уговорка, че при продажбата на стоките дружеството няма да действа като търговски представител на “Мобилтел” ЕАД. След анализ на уговорките на страните, съставът на Софийски апелативен съд е заключил, че при тези продажби ищецът действа от свое име и за своя сметка, след като е купил стоките от ответника, ползвайки отстъпка от цената им, поради което се касае до дистрибуторски характер на правоотношението в посочената му част, като не е налице договор с индивидуализиран потребител /абонат/. В решението е отречено комисионите за нови магазини, стимулиращи кампании, съвместни промоции да представляват същински комисиони по смисъла на чл. 36, ал. 1 ТЗ с аргумента, че те не се явяват възнаграждение за сключени сделки.