Решение № 388 от 29.06.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Враца, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420103153 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като с определение № 427/08.03.2023 г. на основание чл. 228, ал. 3 ГПК е допусната замяна на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, с ответника „Електрохолд България“ ЕООД, ЕИК 206772943. В дадения му едноседмичен срок от съобщението дружеството не е заявило съгласие да замести първоначалния ответник в делото, с оглед на което искът срещу него следва да се смята предявен, считано от 30.01.2023 г., на която дата е постъпила исковата молба срещу него в съда.

Производството е образувано по искова молба от Н. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. Ц. С., против „Електрохолд България“ ЕООД, ЕИК 206772943.

В исковата си молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди, доставяна от ответното дружество в обект, находящ се на адрес:

************, с клиентски № ********* и аб. № **********, като между страните има сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.

Сочи се, че на 27.02.2022 г. в отсъствие на ищеца била извършена проверка на СТИ фабричен № 3158376, като резултатите били отразени в Констативен протокол № *********** г. Заявява, че с писмо изх. № NTZ17831/28.02.2022 г. бил информиран за извършената проверка и съставения констативен протокол, както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана електрическа енергия.

Навеждат се доводи, че при проверката СТИ не е демонтирано и не е заявено за 1 метрологична експертиза, в КП не е посочено кой е извършил нарушението, не е отбелязано дали има консумация по проводника в момента на проверката, кой е монтирал процесния проводник, нито колко квадрата е кабелът. Твърди, че след проверката не е бил уведомен за дължими суми, а директно е било преустановено електрозахранването в имота.

Твърди, че на 29.03.2022 г. ищецът платил в полза на ответното дружество на каса на „Изи пей“ в гр. Враца сумата от общо 1 594,26 лева, от които 1 566,78 лева сума по Констативен протокол № *********** г. и 27,48 лева – такса за възстановяване на ел. захранване. Заявява, че плащането не е признание на задължението, а е извършено само за да бъде възстановено ел. захранването в имота.

Счита, че сумата е недължимо платена, тъй като едностранната корекция на сумата е незаконосъобразно действие от страна на дружеството, а към момента на спиране на ел. захранването в имота не са били налице основания за корекция на сметката за минал период. СТИ е било изрядно, не е демонтирано, нито изпратено за метрологична проверка. Счита, че ответното дружество се е обогатило без основание с платената от ищеца сума в размер на 1 594,26 лева, поради което се иска постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 594,26 лева, представляваща платена без основание сума, от които 1 566,78 лева сума по Констативен протокол № *********** г. и 27,48 лева – такса за възстановяване на ел. захранване, за имот, находящ се на адрес: ************, с клиентски № ********* и аб. № **********, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Електрохолд България“ ЕООД е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита, както и поради липса на пасивна материалноправна легитимация за ответното дружество.

Заявява, че „Електрохолд България“ ЕООД не е надлежна страна по спора, а констативният протокол и фактурата са издадени от друго дружество, различно от ответното, а именно „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. Твърди, че ответното дружество не притежава лицензия за посочените в чл. 39, ал. 1 ЗЕ дейности – не е нито енергийно дружество, нито оператор на разпределителна мрежа, нито доставчик на електрическа енергия. С оглед изложеното счита, че „Електрохолд България“ ЕООД не е материално легитимирано да отговаря по предявения иск, поради което производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска, а в случай че се приеме за допустим, следва да се отхвърли като неоснователен.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа 2 следното:

Между страните не се спори и с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е признал за безспорно обстоятелството, че ищецът има качеството на потребител /клиент/ на електрическа енергия за партида, открита на адрес: **********, с клиентски № 530001935620, аб. № **********.

От представения по делото констативен протокол № *********** г., съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /сега „Електроразпределителни мрежи Запад“/, се установява, че на 27.02.2022 г., в 06:10 часа, е извършена проверка на абонат, с абонатен № ********** и електромер с фабричен № 3158376, на адрес в **********, с титуляр Н. К. Н.. Констатациите на проверяващите са обективирани в протокола.

Не е спорно, че с писмо изх. № NTZ171831/28.02.2022 г. от Ръководител отдел „Нетехнически загуби“ при „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /сега „Електроразпределителни мрежи Запад“/ ищецът е уведомен за извършената на 27.02.2022 г. проверка на СТИ с фабричен № 3158376, при която е констатирана промяна в схемата на свързване и е съставен констативен протокол № *********** г., както и че ще бъде извършено преизчисляване на количеството ел. енергия на основание ПИКЕЕ.

Видно от фактура № 0003405325/01.03.2022 г., на ищеца е начислена корекция на количеството потребена ел. енергия в размер на 1 566,78 лева с ДДС. Издател на фактурата е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /със сегашно наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/.

Видно от копие от разписки № 0400015298371869/29.03.2022 г. и № 0400015298371877/29.03.2023 г., ищецът е заплатил чрез „Изи Пей“ за клиентски номер 5300001935620 следните суми: 1 566,78 лева с основание за плащането „Сума по констативен протокол от 28.11.2021 г. до 27.02.2022 г.; Сума по фактура № 3405325/01.03.2022, дължима до 14.03.2022“, както и сумата от 27,48 лева с основание за плащане „Възст. на ел. захранването от електромер или предпазител на прекъснат потребител“.

В двете разписки като организация – получател е посочено „ЧЕЗ Разпределение България/ЧЕЗ България ЕООД, ЕИК 206772943“.

В писмо изх. № 2023020917006132/20.02.2023 г. от „Изипей“ АД е посочено, че плащането по процесните две разписки е наредено в полза на търговец „Електрохолд България“

ЕООД,

ЕИК

206772943, с търговско наименование

„Електроразпределенителни мрежи Запад“ /услуги/.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от 3 правна страна:

От ищеца Н. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. Ц. С., против „Електрохолд България“ ЕООД, ЕИК 206772943, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 594,26 лева, представляваща платена без основание сума, от които 1 566,78 лева сума по констативния протокол и 27,48 лева – такса за възстановяване на ел. захранване, за имот, находящ се на адрес: ************, с клиентски № ********* и аб. № **********, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 1 594,26 лева в полза на ответника, а в тежест на ответника е да докаже основанието за получаване, респ. за задържане на сумата, ако твърди такова.

По възраженията за недопустимост на иска, заявени от ответника в отговора на исковата молба, съдът се е произнесъл в определението си по чл. 140 ГПК, като не намира основание да ревизира становището си. Възражението за недопустимост на иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника е неоснователно, тъй като това е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.

Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, а материалноправната легитимация се предпоставя от титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.

Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба, т.е. от твърденията на ищеца.

Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не неговата допустимост /в този смисъл е и трайната съдебна практика, например Определение № 408/15.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4633/2014 г., ВКС, II гр. о., Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК и много други/.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на иска предвижда, че когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на основание, ответникът следва да го върне, като ищецът следва да докаже само плащането на съответната парична сума на 4 ответника. Когато ищецът е установил плащането, ответникът следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т.е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

В настоящия случай, в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно и пълно доказване, заплащане в полза на ответника „Електрохолд България“ ЕООД на претендираната с исковата молба сума. При доказване на този факт, в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаването на тази сума, ако твърди наличието на такова.

Установено е по делото и не е спорно, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в ************, и е потребител на електрическа енергия с клиентски № ********* и аб. № **********, по сключен с „Електрохолд Продажби“ ЕАД договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България”/.

Установено е също, че след извършена проверка и констатирана промяна в схемата на свързване, на основание Правилата за измерване на количеството електрическа енергия е извършено преизчисление на количество електрическа енергия.

С фактура № 0003405325/01.03.2022 г. с доставчик „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), на Н. К. Н. е начислена сумата 1 566,78 лева по констативния протокол, съгласно приложението към нея.

Видно от представената по делото разписка № 0400015298371869/29.03.2022 г., издадена от „Изи Пей“, ищецът Н. К. Н. е заплатил в брой на „ЧЕЗ Разпределение България/ЧЕЗ България“ ЕООД със сегашни наименования на дружествата „Електроразпределителни мрежи Запад/Електрохолд България” ЕООД сумата 1 566,78 лева. Като основание за плащането на сумата в разписката е посочено: „Сума по констативен протокол от 28.11.2021 г. до 27.02.2022 г.; Сума по фактура № 3405325/01.03.2022, дължима до 14.03.2022“.