Решение № 6021 от 12.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 12.08.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна

Воденичарова при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10668 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №399031 от 03.05.2018год., постановено по гр.дело №64807/2017год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу Ц.И.Н. искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3248,54 лева главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот- апартамент №70 в гр.София, ж.к*********Г за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. ведно със законната лихва от 14.09.2017г. до окончателното изплащане и сумата от 754,01 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2014г. до 04.08.2017г.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че правото на собственост на ответника е установено. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Ц.И.Н. моли решението на СРС да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало да е собственик на имота. Претендира разноски.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С постановеното в първата инстанция определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да установи фактите, на които основава наличието на облигационна връзка между него и ответника по доставка на топлинна енергия, включително правото на собственост или ограничено вещно право на ползване на ответника върху процесния топлоснабден имот.

Въззивникът- ищец нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба е представил доказателства относно правото на собственост на ответника върху процесния имот. Напротив- в представените с исковата молба писмени доказателства се сочи трето за спора лице като ползвател на топлинна енергия в процесния имот. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено от представените по делото доказателства, че именно ответникът е потребил топлоенергията, чиято цена се претендира, в процесния имот и за процесния период.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 550 лева. Възражение за прекомерност в тази връзка не е направено от въззивника.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение

№399031 от 03.05.2018год., постановено по гр.дело №64807/2017год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в.

ОСЪЖДА „Т.-С.“ЕАД с ЕИК:********* да заплати на Ц.И.Н. с ЕГН:********** сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева- разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/