Определение № 477 от 01.04.2026, Административен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477

Видин, 01.04.2026 г.

Административният съд - Видин - II състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

НЕЛИ ДОНЧЕВА

Членове:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

БОРИС БОРИСОВ

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ ДОНЧЕВА административно дело № 20267070700141 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.73, ал. 2 от Изборния кодекс ИК/.

Образувано е по жалба на С. С. М., член на Църковното настоятелство при Църква „Св.Н.“ с. Връв, председател на секционна избирателна комисия № ********* – с.Връв, обл.Видин срещу Решение № 47-НС от 23.03.2026 г. на Районна избирателна комисия - Видин, потвърдено с Решение № 4646-НС от 27.03.2026 г.на Централна избирателна комисия, с което на основание чл.72, ал.1, т.20 от ИК не са установени нарушения на изборното законодателство по подадената от С. М. жалба, с вх.№ 2/22.03.2026 г., 10:38 ч. от регистъра на жалбите и сигналите, до РИК-Видин и жалбата е оставена без уважение като неоснователна.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и при явно несъответствие с целта на закона. В тази насока излага подробни съображения в жалбата и в проведеното съдебно заседание.

Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови съдебен акт, с който да се задължи РИК-Видин да извърши предявените пред него искания за предприемане на действия за установяване и налагане на административни наказания срещу организаторите и извършителите на нарушенията на ИК и да се дадат съответни указания за задължително заличаване на агитационните материали в социалните мрежи, съдържащи нарушение на нормите на предизборната агитация в църковния храм и пред него.

Ответникът - Районна избирателна комисия - Видин, представлявана от председателя П. П., с писмено становище и в съдебно заседание, чрез надлежно упълномощените представители – адв.Д. и адв.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения относно спазването на административно производствените правила и материалния закон при постановяване на оспореното решение на РИК.

Иска решението като законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът, след като се запозна с постъпилата жалба и административната преписка в цялост, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по „съобщение за извършени престъпления“ от 22.03.2026 г. на С. С. М., адресирано до Районна прокуратура – Видин, Н. С. Д. – Патриарх Български и Софийски Митрополит и Районна избирателна комисия – Видин, във връзка със състоял се на 21.03.2026 г. от 08:30 ч. водосвет за здраве и благополучие на кандидатите за народни представители от ПП ГЕРБ в местната листа, в църковен храм на Църква „Св.Н.“ в с.Връв.

В съобщението е посочело, че са извършени нарушения на чл.182, ал.5 от ИК и чл.183, ал.4 от ИК, като водосветът е извършен от Видинския митрополит Пахомий, а религиозни изображения /снимки, видео клипове и други медийни продукти/ от вътрешността на храма и отвън него са използвани като предизборна агитация. Поискано е от РИК-Видин съобщението да се входи като жалба за нарушение на предизборната агитация и нарушение на агитационните материали и да се произнесе в законноустановения срок.

На 23.03.2026 г. е проведено заседание на РИК-Видин, обективирано в протокол № 9, на което са присъствали всички 13 членове на комисията и на което е разгледана жалбата на Св.М.. Председателят на комисията е предложил проект на решение, подложено на гласуване. С 11 на 2 гласа е прието оспореното в настоящото производство решение № 47-НС от 23.03.2026 г., обявено на 23.03.2026 г. в 18:35 ч. РИК е приела, че в случая няма данни, установяващи извършване на предизборна агитация от служители на вероизповеданията. Проведен е „водосвет, като религиозен обред“, който съгласно чл.182, ал.5, изр.2 от ИК, не е предизборна агитация. Счела е също така, че от информацията, снимковия материал и посочените в жалбата линкове не са установени агитационни материали по смисъла на чл.183, ал.1 и ал.2 от ИК в или около Църквата „Св.Н.“ с.Връв по време на религиозния ритуал „водосвет“, нито наличието или използването на агитационни материали, съдържащи религиозни изображения.

Решението е оспорено по административен ред пред ЦИК, като с жалбата Св.М. е поискал да се отмени решението на РИК-Видин и да се задължи комисията да изпълни задълженията си за оформяне и издаване на актове за установяване на административни нарушение, както на служителите на Видинска митрополия, участвали в предизборната агитация в храма на Църква „Св.Н.“ с.Връв и нарушили забраната по чл.182, ал.5 от ИК, така и на лицата Р. К. – водач на листата на Коалиция ГЕРБ-СДС и фотографа В. Д., извършили нарушение на чл.183, ал.4 от ИК и на лицата спомогнали за извършване на нарушенията.

Жалбата е разгледана от ЦИК в законноустановените срокове и с Решение № 4646-НС от 27.03.2026 г. е отхвърлена като неоснователна и е потвърдено решение № 47-НС от 23.03.2026 г. на РИК-Видин.

При така установеното от фактическа страна Съдът намира жалбата, инициирала настоящото производство, за процесуално недопустима по следните съображения:

По силата на специалната норма на чл. 73, ал. 1 от ИК, решенията на Районната избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Съобразно релевантното за спора изречение второ, решението на Районната избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал.2 от АПК пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната районна избирателна комисия. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.2 от АПК при обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган, ако жалбата е отхвърлена, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.

В този смисъл е и нормата на чл. 145, ал.2, т.2 от АПК, според която на оспорване по съдебен ред подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен или отменен първоначалния индивидуален административен акт и въпросът е решен по същество. По аргумент на противното, когато първоначалният административен акт не е нито отменен, нито изменен от по-горестоящия административен орган, на обжалване подлежи първоначалният индивидуален административен акт, като оспорването се осъществява пред съответния административен съд.

В конкретната хипотеза ЦИК е била сезирана с жалба, подадена срещу решение на РИК-Видин, което решение има характер на първоначален административен акт и което не е отменено и не е изменено от по-горестоящия административен орган. С решението на ЦИК е отхвърлена жалбата против решението на РИК-Видин и същото е потвърдено.

Предвид изложеното, на обжалване по съдебен ред подлежи първоначалния административен акт, който в случая е Решение № 47-НС от 23.03.2026 г. на Районна избирателна комисия – Видин.

С оглед инициираното производство, при постановяване на оспореното решение РИК-Видин е упражнила своите правомощия по чл.72, ал.1, т.20 от ИК и поради неустановяване на нарушения на изборното законодателство е оставила без уважение жалбата „съобщение за извършено престъпление“ на Св.М..

Упражняването на правомощията по чл.72, ал.1 от ИК от страна на РИК, не е поставено в зависимост от наличието на сигнал, включително и от други органи. По аргумент от това други лица, включително и такива подали сигнал, нямат качеството на страна в образуваното административно производство и не са активно легитимирани на това основание да оспорват формирания акт на РИК.

Съгласно изричната препращаща разпоредба на чл. 498 ИК, правоотношенията по реализиране на административно-наказателната отговорност са предмет на общата регулация, регламентирана в ЗАНН. В Изборния кодекс само са уредени материалните състави на административните нарушения, предвидените за тях наказания и органите, конкретизирани в чл. 496 и чл. 497, компетентни да ги установят и да издадат наказателните постановления.

Постановявайки оспореното решение, РИК по същество е отказала да започне въз основа на подадения сигнал административно-наказателно производство по част трета от кодекса. В това производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, тъй като целият административно-наказателен процес е властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Реализирането на държавната репресия не е поставено в зависимост от изразената воля на лица, извън субектите, изрично овластени от позитивното право да определят и да налагат конкретизирана юридическа санкция. Целта на административните наказания, ясно прогласена в чл.12 ЗАНН, е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица. Именно поради това, законодателят с последното изречение на чл. 496, ал.1 ИК е овластил съответната комисия да съставя акт за установяване на нарушение и по собствена инициатива.

В случая подаденото „съобщение за извършено престъпление“, като сигнал или жалба има само уведомителен ефект, без да поражда право на заявителя на участие в административно-наказателното производство, включващо и право да обжалва отказ да се започне такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от нарушението, то законодателят е ограничил правата им с нормата на чл. 45, ал.1 ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинени вреди.

Ето защо подадената жалба (с характер на сигнал) не прави оспорващия заинтересована страна в производството пред РИК, съответно ЦИК, образувано по негова инициатива, респективно същият не е адресат на постановения в това производство акт.

Гореизложеното обуславя извод за процесуална недопустимост на оспорването по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК.

В този смисъл е и трайната съдебна практика: Определение № 11471/02.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 12502/2015 г., ІV о., Решение № 3597/23.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3272/2017г., ІV о.; Определение № 3482 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2021 г., IV о., Определение № 10681 от 07.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2023 г., IV о. и др.

Предвид изложените съображения жалбата, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без уважение, а съдебното производство - прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. С. М., член на Църковното настоятелство при Църква „Св.Н.“ с. Връв, председател на секционна избирателна комисия № ********* – с.Връв, обл.Видин срещу Решение № 47-НС от 23.03.2026 г. на Районна избирателна комисия - Видин, потвърдено с Решение № 4646-НС от 27.03.2026 г. на Централна избирателна комисия и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 141/2026 г. по описа на Административен съд-Видин.

Съобразно чл. 58, ал. 4 вр. ал.3 от Изборния кодекс, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 3-дневен срок, от съобщението до страните.

Председател:

Членове: