Решение № 60 от 04.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство „Мастерлийз“ ЕООД срещу Решение № 137 от 09.09.2022 г. по гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС – Сливница, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск за осъждането на А. П. П. да му заплати сумата в размер на 1 721,49 лв., представляваща неплатени главници по Договор за финансов лизинг № 163042020 от 09.04.2020 г., както и сумата в размер на 826,94 лв. представляваща неплатени възнаградителни лихви по същия договор.

От ищеца е подадена и въззивна жалба срещу Решение № 95 от 23.05.2023 г. по същото дело, с което е допълнено обжалваното решение и е отхвърлен иска на жалбоподателя за присъждане на законна лихва върху сумата от 1721,49 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.04.2021 г.

От „Мастерлийз“ ЕООД е подадена и частна жалба срещу Определение № 590 от 18.12.2023 г., постановено по същото дело, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ответната страна.

Във въззивните жалби се твърди неправилност на постановените съдебни решения, тъй като се счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на предявените искове. По същество се моли обжалваните съдебни решения да бъдат отменени.

1

В сроковете по чл. 263, ал. 1 и чл. 248, ал. 2 ГПК въззиваемият А. П. П. не е подал отговор както на въззивната жалба, така и на частната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.

Разгледани по същество същите са основателни по следните съображения:

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за финансов лизинг № 163042020 от 09.04.2020 г. с Общи условия и Тарифа към него, който не се е изпълнявал, поради което на 11.10.2020 г., ищцовото дружество, прекратява сключеният с ответника договор за лизинг на автомобил с рег. № СВ 1278 РХ, за което ответникът е уведомен на 19.10.2020 г., видно от обратната разписка, приложена по делото.

Спорно е дали претендираните от ищцовото дружество суми са доказани по основание и размер.

С уточнителна молба по делото (стр.85) ищецът е посочил, че претендираните главници са както следва:

1. 200,75 лв. – данък за МПС-то, предмет на дотовора за лизинг за 2020 г.;

2. 61,20 лв. – втора вноска от четири дължими такива за застраховка каско;

3. 75,00 лв. – втора вноска от четири дължими за застраховка гражданска отговорност;

4. 9,63 лв. – частично неплатена главница по погасителна вноска 2 с падеж на 05.06.2020 г., част от цената на автомобила;

5. 79,09 лв. – частично неплатена главница по погасителна вноска 3 с падеж на 05.07.2020 г., част от цената на автомобила;

6. 81,72 – частично неплатена главница по погасителна вноска 4 с падеж на 05.08.2020 г., част от цената на автомобила;

7. 84,45 лв. – частично неплатена главница по погасителна вноска 5 с падеж на 05.09.2020 г., част от цената на автомобила;

8. 1 072,20 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя;

9. 60,00 лв. – представляваща неустойка и такси.

Посочено е, че общият сбор на главниците е в размер на 1 724,09 лв., от които се претендират 1 721,49 лв., както и законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба.

По т. 1

Съгласно т. 8.7.4 от ОУ към договора за лизинг лизингополучателят дължи пълният размер на заплатените от лизингодателя данъци и такси. От представеното по делото платежно нареждане на стр. 70 се установява, че лизингодателят е заплатил сумата от 200,75 лв. дължим за 2020 г. данък за МПС рег. № СВ 1278 РХ. За посочената сума от дружеството на 15.05.2020 г. е издадена и Фактура № 0000000281, като същата е осчетоводена, видно от приложената по делото счетоводна справка на дружеството (стр. 69), поради 2 което съдът намира претендираната сума по т. 1 за доказана.

По т. 2 и т. 3

Съгласно т. 8.17 вр. т. 8.7.5 от ОУ лизингополучателят се задължава да заплаща разходите по застраховането на лизингодателя за лизинговия актив.

По отношение на претендираните суми за дължими втори вноски за сключени застраховки гражданска отговорност и каско по делото са представени застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с застрахователна полица № 4704200200005848

(ср. 66) и застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с застрахователна полица № BG/03/120000972614, видно от които същите се дължат разсрочено на четири вноски, втората от които в размер съответно на 61,20 лв. и 71,74 лв. Следователно доказана е и дължимостта на тези суми по делото.

По т. 4-7

Настоящата съдебна инстанция намира за неправилен изводът на пъвроинстанцинния съд за недоказаност на претенцията за частично неплатени главници по погасителни вноски 2,3,4 и 5 от погасителния план.

От договора за финансов лизинг от 09.04.2020 е видно, че лизинговата цена на актива е 11 500 лв., за която е издадена Фактура № 0000000173 от 09.04.2020 г., платима 3 000 лв. при подписване на договора и 8 500 лв. – разсрочена главница, включена в 48 бр. лизингови вноски, видно от приложения на стр. 23 погасителен план.

По делото е представено банково извлечение от 09.04.2020 г. (стр. 90), видно от което ответникът е внесъл по сметка на ищеца 3 430 лв., като тази сума включва дължимата от лизингополучателя сума в размер на 3 000 лв. при подписване на договора, както и първоначалните разходи по договора – такса ангажимент в размер на 127,50 лв., регистрация в КАТ на актива в размер на 150 лв., първа вноска по застраховки гражданска отговорност и каско.

От приложения по делото отчет по сметка (стр. 84) се установява, че длъжникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 357,40 лв., която видно от счетоводната справка на дружеството е отнесена към дължимата първа вноска по погасителния план, която не е предмет на делото, поради което съдът счита, че в конкретния случай не се претендират погасени с извършените от длъжника плащания суми.

Претендираните от ищецът суми, част от цената на лизинговия автомобил, съответстват по размер на дължимите и неплатени от ответника вноски от 2 до 5, съгласно погасителния план и са осчетоводени, видно от счетоводната справка на дружеството (стр. 92), поради което съдът ги намира за дължими.

По т. 8 и 9

По делото не е спорно, че през месец октомври 2020 г. договорът за лизинг е бил прекратен едностранно от ищцовото дружество по вина на лизингополучателя, които доброволно е върнал автомобила, предмет на договора.

Съгласно т. 16.5 от ОУ при прекратяване на договора по вина на 3 лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски, която се изчислява в размер на последните три вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора. Видно от погасителния план това са вноски с настъпили падежи на 05.07.2020 г., 05.08.2020 г. и 05.09.2020 г., всяка от които в размер на 3 57,40 лв.. Следователно сумата от 1 072,20 лв., за която е издадена Фактура № 0000000961 от 01.10.2020 г. е дължима от ответника по делото, като неустойка за предсрочно прекратяване на договора по негова вина.

Основателна се явява и претенцията на дружеството в размер на 60 лв. – дължима наустойка за администриране на застраховките, ведно с дължимите такси по т. 9.1.4, т. 18, т. 20 от Тарифата към договора, за която е издадена Фактура № 0000000962 от 01.10.2020 г.

Следователно предявеният от ищеца иск за заплащане на неплатените главници по сключения договор за финансов лизинг следва да бъде уважен до претендирания размер, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 721,49 лв.

С оглед основателността на предявения от ищеца иск основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху тази сума, представляваща сбор от главниците по т. 1-9, считано от 13.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В посочената по-горе уточнителна молба подробно и в табличен вид са описани и претендираните суми за неплатени лихви, както следва:

1. 278,31 лв. – лихва за периода от 05.06.2020г. до 05.07.2020 г., представляваща вноска 3 с падеж по погасителния план на 05.07.2020 г.;

2. 275,68 лв. – лихва за периода от 05.07.2020г. до 05.08.2020 г., представляваща вноска 4 с падеж по погасителния план на 05.08.2020 г.;

3. 272,95 лв. – лихва за периода от 05.08.2020г. до 05.09.2020 г., представляваща вноска 5 с падеж по погасителния план на 05.09.2020 г.;

Посочено е, че общият им сбор е в размер на 826,94 лв.

По изложените по-горе съображения по отношение на дължимите главници за вноски 3, 4 и 5 съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на сумата в размер на 826,94 лв. представляваща сбор от неплатени възнаградителни лихви за посочените вноски. Същите съответстват по размер на дължимата лихва, част от вноска 3, 4 и 5, съгласно погасителния план, осчетоводени са, видно от счетоводната справка на дружеството и за тях са включени във фактури, както следва: Фактура № 0000000475 от 01.07.2020 г., Фактура № ********** от 03.08.2020 г. и Фактура № 0000000960 от 01.10.2020 г.

С оглед гореизложеното постановеното Решение № 137 от 09.09.2022 г., допълнено с Решение № 95 от 23.05.2023 г., по гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС – Сливница следва да бъде отменено изцяло, включително в частта относно присъдените разноски, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 721,49 лв., представляваща неплатени главници по Договор за финансов лизинг № 163042020 от 09.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2021 г. – датата на подаване на исковата 4 молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 826,94 лв., представляваща неплатени възнаградителни лихви по същия договор.

Поради основателността на въззивната жалба и отмяната на постановеното съдебно решение, съдът не дължи произнасяне по подадената частна жалба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, а именно: 522 лв. за първоинстанционното производство, от които 102 лв. за заплатена държавна такса и 420 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 66 лв. за заплатени държавни такси във въззивното производство.

Воден от горното Софийският окръжен съд