Решение № 1218 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1218 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501778 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, чрез юрисконсулт Х. Г. срещу решение № 1440/29.03.2024г. по гр.д. № 9350/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е осъдена А. И., ЛНЧ: **********, гражданка на В., родена на ***г., да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, на основание чл.420 ал.1 Търговски закон, вр. чл.5 ал.1 т.1 Закон за кредитиране на студенти и докторанти, сума в размер от 7 823, 32 лева, представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г. и Допълнително споразумение към него от 13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (27.06.2022 г.), до окончателното изплащане на вземането.

С решението се отхвърля иска за главница с правно основание чл.420 ал.1 Търговски закон, вр. чл.5 ал.1 т.1 Закон за кредитиране на студенти и 1 докторанти, за разликата от 7 823, 32 лева до пълния претендиран размер от 12 409, 60 лева; иска с правно основание чл. 420, ал. 2 Търговски закон за сумата от 641, 80 лева –възнаградителна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 23.06.2022 г. и иска с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 21, 12 лева – наказателна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 23.06.2022 г.

Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи се, че не е допуснато нарушение на чл.17 ал.4 от ЗКСД, като кредитополучателят е изразил съгласие с погасителния план и договора за кредит, ведно с общите условия към него, което не противоречи на чл.17 ал.2 от ЗКСД. Сочи се, че не е налице и нарушение на чл.18 ал.3 от ЗКСД, като е допуснато процесуално нарушение - не е указано на ищеца да докаже, че са спазени изискванията на тази норма, поради което Банката не е ангажирала доказателства в тази връзка. Иска се да се даде възможност за представяне на доказателства за предоставена преддоговорна информация на кредитополучателя. Сочи се, че няма нарушение на чл.20 от ЗКСД, като се сочи, че капитализацията на лихва и анатоцизъмът не са тъждествени понятия, като в конкретния случай следва да се има предвид, че и лихвата по договор за кредит съставлява цена /възнаграждение/, което се заплаща на банката, което възнаграждение има различен характер от лихвата за забава според ЗЗД. Ето защо уговорката за начисляване на лихва по време на гратисен период, която се капитализира годишно, не противоречи на чл.24, ал.1 от ЗКСД, като общите клаузи на чл.10 ал. 3 от ЗЗД не се прилагат с оглед специалния режим за капитализиране на лихви за банки, отпускащи кредити по ЗКСД. В случая възнаградителната лихва договорена в чл.7 от процесния договор е и законодателно уредена в чл.20 ал.1 от ЗКСД. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на всички предявени искове.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на страната - адв. Ш., с който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

2

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е установил следните факти по правния спор. Сключен е договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 04.12.2014 г. Страни по него са ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника А. И., като кредитополучател. По силата на посочения договор на ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233, 20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. От представеното по делото Допълнително споразумение от 13.02.2015г. към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване размера на кредита от 78 233,20 лева на 7 823, 32 лева при запазен срок за издължаване. Представен е и приложимият към кредитното правоотношение погасителен план, видно от който, първата вноска по кредита е дължима от ответника на 28.10.2021г., като възнаградителната лихва се начислява не върху сумата от 7823, 32 лв. ( която е реално усвоената стойност по кредита ), а върху сумата от 12 409, 60 лв. ( величина, при която към усвоената главница са включени и изтеклите лихви в гратисния период ).

В ССЕ се установява, че по сключения договор за кредит, от ответника е усвоена сума в размер на 7 823, 32 лева. Посочено е, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на задълженията си по договора. Отразено е, размерът на възнаградителната лихва за периода 28.10.2021г.- 23.06.2022г., в случай, че към главницата не са капитализирани изтеклите в гратисния период лихви ( при главница 7 823, 32 лв. ), би бил 374, 68 лв. В хипотеза, при която се олихвява не само чистата стойност на предоставения финансов ресурс, но в него се включват и изтеклите в гратисния период лихви (при главница 12 409, 60 лв.), то възнаградителната лихва за периода 28.10.2021г.- 23.06.2022г. е в размер от 592, 12 лв.

3

Неоснователно е възражението на жалбоподателят „Банка ДСК“ АД, че не е допуснато нарушение на чл.17 ал.4 от ЗКСД, като кредитополучателят е изразил съгласие с погасителния план и договора за кредит, ведно с общите условия към него, което не противоречи на чл.17 ал.2 от ЗКСД. Сочи се, че няма нарушение на чл.20 от ЗКСД, като се сочи, че капитализацията на лихва и анатоцизъмът не са тъждествени понятия, като в конкретния случай следва да се има предвид, че и лихвата по договор за кредит съставлява цена /възнаграждение/, което се заплаща на банката, което възнаграждение има различен характер от лихвата за забава според ЗЗД. Прави се извод, че уговорката за начисляване на лихва по време на гратисен период, която се капитализира годишно, не противоречи на чл.24, ал.1 от ЗКСД, като общите клаузи на чл.10 ал. 3 от ЗЗД не се прилагат с оглед специалния режим за капитализиране на лихви за банки, отпускащи кредити по ЗКСД.

По тези възражения РС Пловдив приема, че кредита е нищожен поради незаконна капитализация на лихвите, които са годишно капитализирани и прибавени към главницата. Последната от равна на усвоената сума по кредита от 7823,32 лева е станала 12 409,60 лева, като върху тази главница и капитализирана лихва са начислявани договорна лихва и лихвена надбавка за забава. Така са и претендирани сумите по исковата молба. Правилни са изводите на РС Пловдив, че е налице анатоцизъм при това процедиране на търговската банка спрямо физическото лице кредитополучател, което по силата на чл.17 ал.5 от ЗКСД се ползва със защитата като потребител по чл.143-148 от ЗЗП. Неоснователно жалбоподателят твърди, че е в правомощията на банката да уговори капитализация на лихвите по кредита в самия договор или в общите условия. Такова процедиране противоречи на закона. Същото е отразено в налична практика на ВКС - решение №122/18.05.2022г. по гр.д. № 3201/2021 г., ІV г.о., решение № 66/29.07.19г. по т.д. № 1504/18г., ІІ т.о. и решене № 30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г., І т.о., определение №1456/03.06.2024г. по т.д. №1877/23г. на 1-во т.о., там се приема, че уговорката за капитализация на лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Тоест доколкото в казуса имаме договор за кредит с физическо лице, анатоцизмът е законово недопустим.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че към момента на сключване 4 на договора за кредит същият не е страдал от толкова тежки пороци, който да водят до нищожност на договора, а просто кредитора неправилно е изпълнявал договора по-късно. Видно от текста на договора и общите условия приложими към него още към момента на сключването му същият е съдържал клаузи грубо нарушаващи императивни правни норми. Така клаузата на чл.10.2 от ОУ ясно си предвижда годишно капитализиране на лихвите /нарушение на императивната правна норма на чл.10 ал.3 от ЗЗД/, а клаузите на чл.17.1 и чл.17.2 от същите ОУ ясно нарушават нормата на чл.20 от ЗКСД за максимална лихва от 7%, като предвиждат лихви от 10%. При наличието на такива няколко нарушения на закона относно различни клаузи на договора РС Пловдив правилно и законосъобразно е приложил нормата на чл.17 ал.7 като е приел, че при недействителност на договора се дължи само чистата стойност на кредита, но без лихви, такса и други разходи и така се е произнесъл по делото. Решението на ПРС следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Въззивната жалба на ищеца е отхвърлена, ето защо в полза на А. И. се дължат разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК за въззивната инстанция в размер на 450 лева за реално платено адвокатско възнаграждение по това дело /л.35/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1440/29.03.2024г. по гр.д. № 9350/2022г. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19 да заплати на А. И., ЛНЧ:

**********, гражданка на В., родена на ***г. сумата от 450 лева за съдебни разноски направени пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6