Решение № 248 от 13.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901737 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 1006 от 28.03.2023 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас решение № 75 от 09.04.2024 г. по в. гр. д. № 65/2024 г. в частта, с която е потвърдено решение № 1239 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., в размер на сумите 70 000 лв. (разлика над сумите 130 000 лв. до присъдените на всеки ищец 200 000 лв.), ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г. в размер на сумите 6 832.12 лв.

(разлика над сумите 12 688.22 лв. - дължими обезщетения за забава върху присъдените с влязлата в сила част на първоинстанционното решение 1 обезщетения от 130 000 лв., до сумите 19 520.33 лв. - обезщетение за забава върху потвърдения от въззивния съд размер на присъдените обезщетения от 200 000 лв.) и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете за разликите над 130 000 лв. до 200 000 лв.

В касационната жалба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, подадена чрез процесуален представител адвокат, се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част с произтичащите от това последици - отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото и не е посочил конкретните обстоятелства, с оглед на които определя обезщетения в прекомерно завишен размер, несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с възприетите в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС критерии. Излага оплаквания, че при определяне на обезщетенията съдът не е отчел възрастта на загиналия, общественото му положение, действителното съдържание на съществувалите между него и ищците житейски отношения и тежестта на понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на сина им, в резултат на което е формирал необосновани изводи относно дължимия справедлив размер на обезщетенията, които надхвърлят обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения в подобни случаи.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация Е. С. Ю. и И. И. Ю. - чрез процесуален представител адвокат, които оспорват касационната жалба като неоснователна, изразяват становище за оставяне на въззивното решение в сила в обжалваната от ответника част и претендират разноски за производството пред касационната инстанция.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба, а процесуалният представител на ответниците по касация поддържа отговора на жалбата и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :

С решение от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. Окръжен съд - Бургас 2 е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Е. С.

Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., в размер на 200 000 лв. за всеки родител, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетения за забава в размер на по 19 520.33 лв. за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г., като е отхвърлил исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ до пълните предявени размери от 250 000 лв. В мотивите към решението съдът е посочил, че за да определи размера на обезщетенията, е съобразил внезапната и неочаквана за ищците загуба на сина им в резултат на произшествието, възрастта на починалия към момента на инцидента - 17 г., възрастта на родителите към същия момент - 39 г. и 37 г., установените от разпитаните по делото свидетели близки и сърдечни отношения между родителите и сина им, обстоятелствата, че приживе Е. Ю. е бил в отлично здраве, спортувал е и е имал ведър характер, тежестта на понесените от ищците морални болки и страдания по повод смъртта на техния син, които ще продължат през целия им живот, и настъпилите след събитието необратими промени в начина им на живот, както и обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите.

Сезиран с въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, Апелативен съд - Бургас е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди за разликите над 130 000 лв. до присъдените 200 000 лв., заедно със съответната част от лихвите за забава до датата на предявяване на исковете.

Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и без да излага самостоятелни мотиви относно справедливия размер на обезщетенията е квалифицирал като неоснователни оплакванията на ответника за прекомерно завишаване на обезщетенията в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Посочил е, че несъгласието на ответника с размера на обезщетенията е аргументирано единствено с икономическите условия в страната към момента на смъртта на Е. Ю., които нямат самостоятелно значение, а от съществено значение за размера на обезщетенията е фактът, че ищците търпят вреди от необратимата и съкрушителна загуба на детето си, което е било едва на 17 години и чийто жизнен път е прекъснат нелепо. Като краен резултат въззивният съд е споделил решаващия извод на 3 първоинстанционния съд, че размерът на обезщетение от 200 000 лв. е справедлив и адекватен на актуалната съдебна практика в сходни случаи.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в оспорената от ЗД „Бул Инс“ АД част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения от касатора и прецизиран от касационната инстанция правен въпрос от значение за изхода на делото „Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт“.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.

(напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на 4 целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения (напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл.266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.), съответно чл.492 КЗ.

Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и е частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, без да посочи конкретните обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извод, че справедливият размер на обезщетението за всеки от ищците възлиза на 200 000 лв. Във въззивната жалба на застрахователното дружество - ответник са направени оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, довело до прекомерно завишаване на дължимите обезщетения и до несъответствието им с изискването за справедливост. Изхождайки от погрешната преценка, че оплакванията са единствено в посока несъобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция и декларативно е посочил, че оплакванията са неоснователни. Без да излага мотиви за конкретното отражение на обществено - икономическите условия в страната върху справедливия размер на обезщетенията, въззивният съд се е произнесъл, че от особено съществено значение за спора е обстоятелството, че ищците търпят вреди от необратимата и съкрушителна загуба на детето си, което е било на 17 години и чийто жизнен път е бил нелепо прекъснат, и че макар житейската трагедия за тях да не може да бъде компенсирана с пари, размерът на обезщетение от по 200 000 лв. е справедлив и адекватен на актуалната съдебна практика в сходни случаи. Мотивирани по този начин, изводите на въззивния 5 съд не разкриват задълбочена и всеобхватна преценка на всички факти по делото, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“ и имат значение за правилното прилагане на чл.52 ЗЗД.

В хода на разглеждане на предявените срещу касатора - ответник искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е установено, че смъртта на Е. И. Ю. е настъпила при ПТП на 25.09.2020 г. по време, когато той е пътувал на задната седалка в лек автомобил, вследствие на получени травми, несъвместими с живота. Към момента на инцидента пострадалият е бил на 17 г. и несъмнено неговата смърт представлява неописуема житейска трагедия за родителите му, както е приел и въззивният съд. В производството пред първата инстанция са изслушани свидетели, които имат непосредствени впечатления за личността на Е., за отношенията му с неговите родители, за отражението на неговата смърт върху техния живот и за тежестта на понесените от родителите морални болки и страдания по повод загубата на детето им. Свидетелите са депозирали показания, че Е. е бил лъчезарен и добре възпитан, отличен ученик и спортист, обичан и обгрижван от родителите си, всеотдаен към тях;