Решение № 4918 от 27.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4918 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100500534 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20168170/05.08.2021 г., постановено по гр.д. № 37029/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 50 състав, е отхвърлен предявения по реда на чл.

422, ал 1 ГПК иск с правна квалификация чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 ЗЗД за признаване на установено, че М. Р. дължи на ищеца сумата от 4 680 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 616212/13.11.2017 г., относно процесуално представителство по ДП 295/2017 г. по описа на ПП-ОД МВР Стара Загора, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55815/2019 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. 25141502/23.09.2021 г., подадена от ищеца, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението в обжалвА. част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат предявените искове.

Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна стрА. във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалвА.та част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право с правна квалификация чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 ЗЗД за сумата от 4 680 лева, представляваща изискуемо и непогасено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 616212/13.11.2017 г., относно процесуално представителство по ДП 295/2017 г. по описа на ПП-ОД МВР Стара Загора.

Правният спор се състои в това дали е налице допълване на договора, в частта относно размера на уговореното адвокатско възнаграждение, след като същия е бил подписан от страните, т.е. дали са налице две насрещни и съвпадащи се по съдържание волеизявления на страните, с които се урежда размера и начина на плащане на процесното вземане.

Страните не спорят относно наличието на договорна връзка и осъщественото процесуално представителство по образуваното досъдебно производство. Ответникът излага твърдения, че в оригиналния вариант на споразумението не е уговорен размера на дължимото възнаграждение, съответно представения от ищеца договор в тази част представлява неистински документ.

По делото е изслушано и прието заключението по назначената съдебнографическа експертиза, което настоящата инстанция кредитира като обективно, правилно и съобразено с доказателствения материал. Сравнявайки оригиналът на процесния договор, намиращ се на л. 43, и този приложен в досъдебното производство, намиращ се на л. 73, се установява, че е налице допълване в т. 2 и т. 3, като е посочен размер на дължимия адвокатски хонорар и е описан начина, по който следва да се плати. От заключението на вещото лице се установява, че посочените по-горе добавки са дописани по-късно в договора, след като двете части, оригинал и индигово копие на химизирА. хартия са разделени, както и че добавките са изписани от адв. Тошев.

С оглед предмета на договора за правна помощ и съдействие се приема в практиката, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, но в практиката на ВКС е застъпено становището, че 2 възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл. 36, ал. 1 ЗА. В този смисъл Решение № 495 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 127 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5964/2015 г., IV г. о., ГК.

След А.лиз на събрания доказателствен материал настоящият състав приема, че не е налице съгласие относно уговорения размер на адвокатското възнаграждение, т.е в тази част документът е неистински по смисъла на чл. 193 ГПК. Ищецът не доказа в условията на пълно доказване фактите включените в твърдения от него правопораждащ фактически състав на процесното притезание. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА при липса на договор, т.е. на две насрещни и съвпадащи се по съдържание волеизявления, в процесния случай относно дължимия размер на адвокатския хонорар, то компетентен да определи размера на възнаграждението е съответния адвокатски съвет, който може да бъде сезиран от клиента или от адвоката.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата стрА., която е представила доказателства за сторени такива в размер на 500 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20168170/05.08.2021 г., постановено по гр.д. № 37029/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 50 състав.

ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Т.И П.“, Булстат *******, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. П. Р., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3