Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 18.05.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 336/2021
Вид
Решение № 158
Подписан
18.05.2021
В сила
18.05.2021
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Стефанова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.174 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.174, ал.2 · Закон за ветеринарномедицинската дейност

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка С. Георгиева в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София) като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600336 по описа за 2021 година С Решение от 15.02.2021 г. по ЧНД №13/2021г. на Окръжен съд – Монтана е признато по реда ЗПИИРКОРНФС Решение № 454-5654-2019-3 по удостоверение, изпратено от Република Германия, постановено на 06.02.2019год., влязло в сила на 13.03.2019год. на Областно управление Пасау, Ветеринарна служба, за налагане на финансова санкция в размер на 2 257,94евро, с левова равностойност 4 416,15лв. на българската гражданка К.

Г. К. от гр.***, обл.***, ул.“***“ №14, с ЕГН:**********.

Против така постановеното решение, в срока по чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура – Монтана. В същия се прави искане за отмяната на атакуваното решение и постановяване от въззивната инстанция на отказ да бъде признато решението на административния орган от ФРГ за налагане на административна финансова санкция. Наведени са доводи, че постановеният акт не е съобразен с чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС – деянието не съставлява престъпление или административно нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава, с изключение на изрично изброените в чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, за които не се изисква двойна наказуемост. В подкрепа на тези доводи се цитира нормата на чл.174, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласно която собствениците на кучета, навършили 12-седмична възраст, но не повече от 6 – месечна възраст, ги представят на ветеринарния лекар за 1 първоначално поставяне на ваксина срещу болестта бяс. Тъй като в случая е налице изискване за двойна наказуемост, то не следва да се допуска признаване и изпълнение на решението на несъдебния орган на ФРГ.

Против така подадения частен протест е постъпило становище от адв. Е.Д. от АК –Монтана, в качеството му на служебен защитник на засегнатото лице – К. Г. К.. В същото се изразява несъгласие с доводите на прокуратурата и се прави искане за потвърждаване на протестираното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Във въззивното производство, представителят на Апелативна прокуратура – София не поддържа частния протест и изразява становище, че решението на ОС-Монтана като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Служебният защитник – адв.Д. се присъединява към становището на представителя на Апелативна прокуратура-София.

Засегнатото лице К. Г. К. не се явява и не е изразила становище.

След като прегледа делото, Апелативен съд- София, НО, 3-ти състав намери следното:

Деянието, за което е издадено санкциониращо решение от Областно управление Пасау, Ветеринарна служба, ФРГ /АНО/ е, че българската гражданка К.К., пътувайки на 14.12.2018 г. в Германия с лек автомобил „Форд Галакси“ с българска регистрация М *** на гранично пропускателен пункт на федерална автомагистрала А3 по посока гр.Франкфурт, пътен участък 1420, при 8,760-и километър на паркинг „Ротал-ост“, е превозвала със себе си пет малки кученца на възраст от около два месеца, от които три пекинеза принадлежали на засегнатата, на които не е била поставена ваксина против бяс. Германският АНО – Ветеринарната служба в Пасау, е счел това за нарушение на чл.6 на Регламент (ЕС) № 576/2013 на ЕПС от 12.06.2013 г., която разпоредба позволява движение – при това с нетърговска цел, на домашни любимци /между които и кучета/ от една държава-членка към друга и в нея само при условие, че животните са маркирани и са получили ваксина против бяс. Изключение е предвидено само чрез специално решение на държавите-членки, при това – за животни под 12 седмична възраст или от 12 до 16 седмична възраст, ваксинирани против бяс, но все още не отговарящи на определени изисквания. Като второ изключение е предвидено представяне на доказателства от собствениците на домашните любимци могат да докажат, че животните пътуват с цел участие в спортни събития или изложби. В настоящия казус и двете изключения не са налице. Не е налице и дерогиране от страна на Германия на разпоредбата на чл. 6 на Регламента за придвижване с нетърговска цел на домашни животни – кучета от България към и в Германия. Същевременно съгласно съображение на Регламента поради възможността ваксините против бяс да не могат да създадат защитен 2 имунитет на животни под тримесечна възраст - поради противодействието на майчините тела, се препоръчва да не се ваксинират домашните любимци преди тази /3-месечна/ възраст. Съответно на това съображение е разпоредбата на българския Закон за ветеринарномедицинската дейност, който задължава собствениците на кучета да ги ваксинират първоначално против бяс едва когато те навършат 12 седмици, но не по-късно от 6 месеца – чл.174, ал.2, в редакцията му към 14.02.2020год. Деянието от засегнатото лице е било извършено на 14.12.2018год., преди посочената редакция, когато в сила е била нормата на чл.174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в редакцията му от 19.02.2016год. – Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги предоставят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване. В същата не се прави въведеното в последствие, с изменението на чл.174, по ал. 1, т.2 и по ал.2 от ЗВД, разграничаване между обезпаразитяване и ваксинация срещу болести по кучета, различни от болестта бяс и ваксинацията срещу болестта бяс. В предвид на изложеното относно редакцията на сочената в частния протест норма, наведените доводи в същия за липсата на изискуемата двойна наказуемост, а неоснователни. На следващо място придвижването в Германия кучета, чиято възраст не е изисквала задължителна ваксинация, но същевременно съобразно Регламента придвижването на домашно животно от България към и в Германия е разрешено само ако животното е било ваксинирано против бяс, а не е налице и споразумение между Германия и България за обезсилване на разпоредбата на чл. 6 от Регламента, нито едностранно Германия е заявила обезсилване на тази разпоредба. Поради това е налице извършено от българската гражданка К.К. в

Германия административно нарушение – на разпоредбите на европейското съюзно право по чл. 6 от Регламента, за което поведение тя подлежи на административно санкциониране с глоба.

Предвид изложеното обжалваното решение на ОС - Монтана, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него частен протест като неоснователен следва да бъде оставен без уважение.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.02.2021г., постановено по ЧНД №13/2021г. на Окръжен съд – Монтана, с което е признато Решение №4545654-2019-3 по удостоверение, изпратено от Република Германия, постановено на 06.02.2019год., влязло в сила на 13.03.2019год. на Областно управление Пасау, Ветеринарна служба, за налагане на финансова санкция в размер на 2 257,94евро с левова равностойност 4 416,15лв. на българската 3 гражданка К. Г. К. от гр.***, обл.***, ул.“***“ №14, с ЕГН:**********.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4