Решение № 462 от 10.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34173/2024
- Вид
- Решение № 462
- Подписан
- 10.01.2026
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 462 гр. София, 10.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110134173 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу К. В. В. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ЧГД № 40280/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., а именно:
1. По договор за мобилни услуги № 620933965 от 10.12.2018 г., изменен с допълнително споразумение № 026257713 от 07.06.2019 г., с който се предоставя мобилен номер 359897023024, сумата в общ размер от 134,76 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент, от които:
- 122,00 лв., представляваща стойността на 3 месечни вноски;
- 12,76 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Alcatel 3X 2019 Black+Thomson 43 SmartTV;
2. По договор за лизинг от 10.12.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359897023024, въз основа на който е предоставено за възмездно ползване мобилно устройство Alcatel 3X 2019 Black+Thomson 43 1
SmartTV, co_code: 0017751500 сумата в общ размер от 575,85 лв., от които:
- 537,46 лв., представляваща 14 бр. незаплатени лизингови вноски за периода от м.09.2020 г. до м.11.2021 г.;
- 38,39 лв., представляваща дължима сума по чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, тъй като мобилното устройство не е върнато на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг;
3. По договор за лизинг от 10.12.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359897023024, въз основа на който е предоставено за възмездно ползване мобилно устройство Huawei P Smart 2019 Dual Black сумата в общ размер от 104,31 лв., от които:
- 92,72 лв., представляваща 8 бр. незаплатени лизингови вноски за периода от м.09.2020 г. до м.05.2021 г.;
- 11,59 лв., представляваща дължима сума по чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, тъй като мобилното устройство не е върнато на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.07.2022 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключен Договор за мобилни услуги от дата 10.12.2018г. с предпочетен мобилен номер 359897023024, като е уговорен краен срок на действие до 10.12.2019г.
Правоотношение било подновено с допълнително споразумение от дата 07.06.2019г. с предпочетен план Тотал+ 40.99лв. Към допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги е бил сключен и договор за лизинг от дата 07.06.2019г., съгласно който е взел мобилно устройство HUAWE1 Р Smart 2019 Dual Black. Във връзка със сключения договор за мобилни услуги абонатът е получил устройство с отстъпка от стандартната цена, както следва: 1.Цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план - 278.16лв.; 2.
Стандартна цена на устройството - 599.90лв.;
Отстъпка от стандартната цена - 321.74 лв. Посочва, че ответникът е ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №006285342. За потребените услуги ищецът е 2 издал Фактура №**********/ 15.09.2020г. за отчетния период на потребление от 15.08.2020г. - 14.09.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 246,49лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, които били заплатени, а освен това били начислени лизингови вноски в размер на 680,16лв., част от които са предмет на настоящата искова молба, както и неустойка в размер на 234.76лв., които не се претендират. Твърди, че поради неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 234,76лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника К. В. В. за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №**********/15.09.2020г.
В издадената крайна фактура
№**********/15.09.2020г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 234,76 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 246,49лв. и лизингови вноски в размер на 680,16лв. Сочи, че неустойката в размер 234,76лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от договора, като същата е в размер на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Уточнил е, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство - HUAWEI Р Smart 2019 Dual Black са обявени за предсрочно изискуеми, а към момента на подаване на заявлението, съответно към дата на подаване на исковата молба, всички лизингови вноски са падежирали. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че исковата молба е подадена след срока по чл. 415, поради което е предявените искове са недопустими. Прави възражение за погасяването по давност на вземанията на ищеца. Оспорва се ответникът да е преустановил плащания по договора, като се твърди, че е заплатил цялото 3 задължение. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
342 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг; 2. че е бил изправна страна по договорите, т. е. изпълнил е задълженията си по тях, предоставял е мобилни услуги и е предал устройства за ползване; 3. уговарянето на клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски по договора за лизинг при прекратяването на договора по вина на потребителя; 4. прекратяването на договорите по вина на потребителя, размера на дължимите абонаментни такси, използваните услуги и лизингови вноски.
По иска за неустойка ищецът е следвало да докаже, че е между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договора за мобилни услуги, че в договора за мобилни услуги е включено неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на задължението на ответника и предсрочно прекратяване на договора по негова вина същият дължи заплащане на неустойка в претендирания размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи положителния факт на плащането на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
На ответника следва да се укаже, че не сочи доказателства за погасването на задълженията.
4
От представените по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че между страните са били сключени следните договори:
- договор за мобилни услуги № 620933965 от 10.12.2018 г., изменен с допълнително споразумение № 026257713 от 07.06.2019 г., с който се предоставя мобилен номер 359897023024;
- договор за лизинг от 10.12.2018 г., въз основа на който са предоставени за възмездно ползване следните устройства Alcatel 3X 2019 Black+Thomson 43 SmartTV, co_code: 0017751500;
- договор за лизинг от 07.06.2019 г., въз основа на който е предоставено за възмездно ползване мобилно устройство Huawei P Smart 2019 Dual Black, сключени между „Теленор България“ ЕАД (със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД) и К. В. В..
Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към доказателствения материал и неоспорени от ответника: договор за мобилни услуги № 620933965 от 10.12.2018 г., изменен с допълнително споразумение № 026257713 от 07.06.2019 г.; договор за лизинг от 07.06.2019 г. и от заключението на назначената по делото СТЕ. Посочените писмени доказателства не са оспорени от ответника и не са изложени твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал твърдените в исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг. Същевременно представените по делото договор за мобилни услуги и договор за лизинг, носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена автентичността на тези документи.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че по фактура № **********/15.09.2020 г. е налице плащане в размер на 234,49 лв., като след това други плащания не са регистрирани в електронния масив, за устройство Alcatel 3X 2019 Black+Thomson 43 SmartTV, co_code: 0017751500 дължимите лизингови вноски са в размер на 575,85 лв., а за мобилно устройство Huawei P Smart 2019 Dual Black – 104,31 лв. Установява се, че ищецът е предоставил на ответника потребление, съгласно сключените договори за мобилни услуги, което отговаря на поетите с тях ангажименти, респ. абонатът е имал достъп до мобилната мрежа на мобилния оператор и е могъл да ползва услугите. В 5 заключението на вещото лице е посочено още и че по договор за лизинг от 10.12.2018 г. ответникът е получил мобилно устройство Alcatel 3X 2019 Black и телевизор Thomson 43 SmartTV.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че в исковия период между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н. С оглед предоставените и реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксирани телефонни номера ***.
Разпечатката съдържа 40 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8327755-ea49-47f5-a863-f0928c8caffe