Решение № 396 от 13.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Бургас, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100502160 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно , по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Областна дирекция на МВР Бургас(ОД МВР) БУЛСТАТ 129009742, представлявана от директор Калоян Калоянов, чрез пълномощник Ана Димчева -юрисконсулт в ОД МВР-Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ 46, против Решение №2708/25.11.22г. по гр.д.№6049/22г. по описа на БРС, с което юридическото лице е осъдено да заплати на К. Д. И. ЕГН ********** от ******* чрез адв. Зл. Билянова от БАК, сумата 705,40 лв., представляваща нетния размер на дължимото и незаплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 85,80 часа,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода 01.07.19г.- 10.07.20 г. нощен труд, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска- 26.09.22г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 180,58лв., представляваща мораторна лихва за забава върху отделните главници за периода от 01.11.19г., до 25.09.22г., като в полза на физическото лице са присъдени съдебноделоводни разноски и Дирекцията е осъдена да заплати на БРС държавната такса за проведеното производство и разноските за изготвената експертиза.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на така постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Конкретните съображения са в насока, че положеният от въззиваемия ищец нощен труд не следва да бъде преизчисляван по правилата на Кодекса на труда(КТ) и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), с коефициент от 1,143, за да се приравни към дневен , т.к. по отношения на разглежданите между страните спорни отношения за процесния период от време е намирала приложение разпоредбата на чл.187 от ЗМВР и наредбите по неговото 1 приложение. Нормативните актове са действали паралелно. Обаче за отношенията между страните се прилагат специалните разпоредби на цитираните по- горе нормативни актове, в които липсват правила, уреждащи увеличение на часовете нощен труд с посочения коефициент. Съгласно тези специални правила, съотношението между продължителността на дневния и нощен труд,полагани в системата на МВР е единица, т.к. двете величини са равни( по 8 часа).Счита, че поначало не е налице положен извънреден труд от ищеца, т.к. целта на коефициента от 1,143 не е изчисляването и заплащането на такъв, а преизчисляването на нощния към дневен, с оглед увеличеното му заплащане( ДТВ от 0,25лв. на час, а от 01.02.20г. – вече по 1 лв. на час).

Посочва, че в системата на МВР работят три категории служители, чийто статут е уреден нормативно различно според чл.142 от ЗМВР. Ищецът е от тази на държавните служители по ЗМВР, към които е приложима само специалната уредба на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Отделно от това се сочи, че при постигнатото от първата инстанция разрешение, не е съобразено и решението на СЕС от 24.02.22г. по дело С-262/2020г., постановено по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по негово гр.д.№606/2019г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство.

В обобщение се сочи, че обжалваното решение на БРС е неправилно и се моли да бъде отменено. Вместо това се иска постановяването на друго по същество, с което въззивният съд да отхвърли изцяло заявените претенции. Дирят се съдебно-деловодни разноски.При отхвърляне на жалбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата на другата страна, като го счита за дължимо в минимален размер.

Не ангажира доказателства.

В подадения своевременно отговор на въззивната жалба от К. И.,чрез процесуален представител адв. Зл. Билянова със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“№8,ет.1, жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържат се като правилни изложените в мотивите на съдебното решение съображения на първоинстанционния съд за основателността на заявените претенции.Излагат се пространни правни съображения в подкрепа на становището, че решението на първата инстанция е правилно.

Страната моли за потвърждаване на решението на РС, като дири и разноски за въззивното производство. Не ангажира доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното първоинстанционно съдебно решение.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е било образувано пред първата инстанция-БРС, по искова молба от К. Д.

И. против ОДМВР – Бургас, за осъждането на ответника да му заплати сумата от 574 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2019 г. – 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 30 лева, мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 25.09.2022 г.В посочения период е работил на 2 длъжност „полицай“ в група ООР при02 РУ на ОД-МВР-Бургас, при полаган труд на 24 часови дежурства, отчитани на тримесечие.

В законоустановения срок ответникът ОДМВР-Бургас, е депозирал писмен отговор, оспорващ исковете като неоснователни, защото положеният от ищеца нощен труд бил заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. Тези актове уреждали по специфичен начин заплащането на нощния труд. В наредбите нямало текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд съобразно коефициент. Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, в който смисъл е изменен и ЗМВР през 2020г. В случая не е налице непълнота на законовата уредба, поради което не следвало да се прилага по аналогия Наредба за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ).

В проведеното на 23.11.2022 г. съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214 от ГПК изменение в размера на иска за главница, чрез неговото увеличаване от 574 лева на 705,40 лева, за положен извънреден труд в размер на 85,80 часа, а също увеличение на иска за мораторна лихва от 30 лева на 180,58 лева, за периода от 01.11.2019 г. до 25.09.2022 г.

В съдебното си решение по заявените обективно съединени искове, БРС е ги е уважил, съобразно направеното изменение, като е присъдил разноски за производство в полза на ищеца и държавна такса за производството- в тежест на ОД-МВР.Съдът не е счел основателни сторените от ответната страна възражения за недължимост на заявените претенции.

Въззивният съд изцяло споделя тези крайни изводи на първата инстанция и в тази връзка излага следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните и е установена от данните по делото, изводите по които не са предмет на обжалване пред настоящата инстанция. В този смисъл БОС съобразява, че въззиваемият действително е полагал труд по дежурства, по заповед на работодателя си в процесния период, като е заемал посочената в исковата молба длъжност.

Според експертизата, изслушана в първа инстанция, от представените по делото платежни бележки за периода 01.07.2019 г. – 10.07.2020 г., ищецът е положил общо 600 часа нощен труд, за който му е заплатена сума от 312 лева (по 0,25 лева на час за периода юли 2019 г. – януари 2020 г. и по 1 лев на час за периода февруари 2020 г. – юли 2020 г.). Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд става 685,80 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 85,80 часа. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 85,80 часа възлиза на 705,40 лева. Според вещото лице, лихвата за забава върху сумата от 705,40 лева, изчислена за периода 01.11.2019 г. до 25.09.2022 г., възлиза на 180,58 лева.

Няма спор, че горепосочените суми не са били заплатени от работодателя.

При така установената фактическа обстановка, спорът на страните е изцяло правен.

Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.

3

Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови сменисумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.

Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност на работното време.

Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.

Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата, действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.