Решение № 128 от 06.01.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.01.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Г. при секретаря

Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 1 306 по описа за 2016 г. и Р Е Ш И

[1] ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по отношение на Т.Ц.Ц. и Л.К.Ц. споразумение, утвърдено с решение от 19.05.2014 г. на СРС, 80-ти с-в по гр. д. 25 044/2014 г., само в частта му, с която Н.Г.Т. се е задължил да заплаща на М.Н.Т., чрез майка ѝ Д.А.Т., месечна издръжка над 1 000,00 лева до 3 600,00 лева. Съдът прогласява споразумението за недействително по иск на Т.Ц.Ц. и Л.К.Ц., които са със съдебен адрес – адвокат В.Й.,***, партер. Н.Т., Д.Т. и М.Т. са със съдебен адрес – адвокат Ч.и адвокат Т.,***.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД на Т.Ц.Ц. и Л.К.Ц. срещу Н.Г.Т. за прогласяване за недействително на споразумение, утвърдено с решение от 19.05.2014 г. на СРС, 80-ти с-в по гр. д.

25 044/2014 г., в частта му, с която Н.Г.Т. се е задължил да заплаща на М.Н.Т., чрез майка ѝ Д.А.Т., месечна издръжка от 1 000,00 лева.

[3] ОСЪЖДА:

1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Т., Д.Т. и М.Т. да заплатят на Т.Ц. и Л.Ц. 3 744,00 лева разноски по делото;

2. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.Ц. и Л.Ц. да заплатят на Н.Т.,

Д.Т. и М.Т. 277,78 лева разноски по делото;

3. на основание чл. 77 от ГПК Т.Ц. и Л.Ц. да заплатят 8 640,00 лева държавна такса по сметка на СГС.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.

[5] Ако ответниците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 992,00 лева държавна такса по сметка на САС (13 824,00/2Х2 600,00/3 600,00). Ако ищците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 920,00 лева държавна такса по сметка на САС (13 824/2Х1 000,00/3 600,00). При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ

НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА.

1.

На ищеца

[6] Ц.Ц. е заявил в искова молба от 02.02.2016 г., че е имал договор за заем с ответника Н.Т.. По този договор Ц.Ц. е предоставил на Н.Т. 100 000,00 евро. Тъй като Н.Т. не е платил в уговорения срок, Ц.Ц. се е снабдил с изпълнителен лист за 20 000,00 лева – част от предоставения заем.

[7] Междувременно, Н.Т. се е развел по взаимно съгласие със съпругата си Д.Т.. При развода е било уговорено между Н. и Д.Т. първият да заплаща 3 600,00 лева месечна издръжка на М.Т., тяхна дъщеря от общия им брак.

[8] Ц.Ц. е твърдял, че тази договорка между Н. и Д.

Т.го е увреждала. Затова той е молил съда да я обяви за относително недействителна спрямо него (исковата молба, л. 2-7). След смъртта на Ц.Ц., неговите наследници по закон Т.Ц. и Л.Ц. подържат предявения иск (молбата, л.

54).

2. На ответника

[9] Ответниците са оспорили иска, предявен срещу тях. Те са заявили, че:

1. договорът за заем е нищожен

(поради нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и поради липса на съгласие) и унищожаем (Н.Т. е бил заплашен от Т.Ц. да сключи договора);

2. нищожни са арбитражните решения, с които Н.Т. е бил осъден да заплати на Ц.Ц. сумата по заема (уговорения арбитражен съд не е съществувал към момента на уговарянето му; към момента на уговарянето на арбитража, арбитражен съд с такова наименование не е имало);

3. атакуваната сделка не уврежда Ц.Ц., не цели увреждането му и страните по нея не са знаели за увреждането. Затова ответниците молят съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 36-45).

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,

СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО

ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[10] На 10.08.2002 г. Н.Т. е сключил брак с Д.Т..

От брака им на 12.04.2003 г. се е родила дъщеря им М.Т. (решението, л. 11-14).

[11] На 11.08.2011 г. Н.Т. е започнал работа за „Ю.Б.“. Основната му заплата е била 4 629,63 лева (справката от НОИ, л. 18 и л. 21). На 01.09.2011 г. Д.Т. е започнала работа в училището в с. Горна Малина. Нейната брутна заплата е била 590,51 лева (трудовия договор, л. 47).

[12] На 23.09.2011 г. Ц.Ц. и Н.Т. са сключили договор за заем, по силата на който Ц.Ц. се е задължил да даде в заем на Н.Т. 100 000,00 евро при годишна лихва от 1%. Н.Т. се е задължил да върне сумата заедно с договорената лихва до 23.09.2012 г. (договора, л. 24). На 03.01.2012 г. Д.Т. е сключила допълнително споразумение с работодателя си, с което брутното ѝ трудово възнаграждение е било увеличено на 666,00 лева (споразумението, л. 48).

[13] Тъй като Н.Т. не е върнал заема си към Ц.Ц., последният е подал две искови молби пред Арбитражен съд София. Първата той е подал на 07.06.2013 г. за 20 000,00 лева, като част от 100 000,00 евро. Арбитражният съд е постановил решение по нея на 03.12.2013 г., с което е уважил иска (изпълнителния лист, л. 8). Втората той е подал на 21.12.2013 г. за 89 774,17 евро – остатъка от невърнатия заем (изпълнителния лист, л. 9).

На 29.04.2014 г. ВКС е отхвърлил иска на Н.Т. за отмяна на арбитражното решение, постановено по първата искова молба на Ц.Ц. (решението, л. 84-87).

[14] През 2014 г. М.Т. е посещавала курсове по математика, английски и рисуване. Тя също е спортувала тенис на корт и кунг фу (показанията на свидетеля Табаков, л. 95-96).

[15] На 19.05.2014 г. СРС е постановил решение, с което е прекратил по взаимно съгласие брака между Н.Т. и Д.Т.. С решението съдът е утвърдил постигнатото споразумение между страните по чл. 51 от Семейния кодекс СК). С това споразумение Н.Т. се е задължил да заплаща на малолетната си дъщеря М.Т. 3 600,00 лева месечна издръжка (решението, л. 11-14).

[16] На 26.06.2014 г. СГС е издал изпълнителен лист в полза на Ц.Ц. по арбитражното решение, постановено по първата му искова молба. На 30.06.2014 г. Арбитражен съд София е постановил решение и по втората искова молба на Ц.Ц.. С него Арбитражният съд е уважил иска на Ц.Ц. (решението на ВКС, л. 123-126; изпълнителния лист, л. 9-10). По това решение СГС е издал изпълнителен лист в полза на Ц.Ц. на 03.11.2014 г. (изпълнителния лист, л. 9-10).

[17] На 17.09.2015 г. Ц.Ц. е сключил допълнително споразумение. С него брутното му трудово възнаграждение е било увеличено на 5 685,00 лева (споразумението, л. 46). На 20.10.2015 г. М.Т., чрез законния си представител Д.Т., е подала молба за образуване на изпълнително дело срещу Н.Т. за събиране на неплатена издръжка (молбите, л.

22-23).

[18] Ищците са заплатили 5 184,00 лева държавна такса (л. 23а). Ответниците са заплатили 2 000,00 лева възнаграждение на двама адвокати (л. 50-52).

2.

Обстоятелства, които съдът не възприема

[19] Съдът не възприема обстоятелствата относно сумите, заплащани за разходите на М.Т., заявени от свидетеля Табаков. От една страна свидетелят е в близка роднинска връзка с Д. и М. Т.и показанията му имат ниска доказателствена стойност. От друга страна сумите са абсурдно високи.

IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ

НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

[20] Ищците са предявили иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

1. По иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

1.1.

По предпоставките за уважаването на иска и решението на съда по него [21] Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищците да са кредитори на Н.Т.; 2. Н.Т. да е извършил действие (сделка), което е валидно (Решение на ВС 993-1986-II Г.О. по гр. д. 13/1986г.); 3. това действие (сделка) да уврежда ищците; 4. Н.Т. да е знаел за увреждането.

[22] Съдът установи, че Н.Т. е бил длъжник на Ц.Ц. от 23.09.2011 г., като вземането на Ц.Ц. е станало изискуемо на 23.09.2012 г. Следователно Ц.Ц. е бил кредитор на Н.Т..