Акт № 2405 от 06.11.2026, Административен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2405

Кюстендил, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ канд № 20267110600531 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П. Д. - Кмет на [община], чрез пълномощника си адв. И. К., срещу Решение № 203 от 18.06.2026 г., постановено по анд № 870/2025 г. по описа на Районен съд - [община].

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че е налице и състава на чл. 28 от ЗАНН – маловажен случай Иска се отмяна на решението и съответно отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна – Директорът на Дирекция "Контрол и превантивна дейност" на Регионална инспекция по околната среда – [област], не изразява становище по жалбата.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура - [област] е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - [област], като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Дупница е Наказателно постановление № 76/20.08.2025 г. на Директора на Дирекция "Контрол и превантивна дейност" на Регионална инспекция по околната среда – [област], с което на Кмета на община Дупница за нарушение на чл. 19 ал. 3 т. 15, предл. 1 от ЗУО, на основание чл. 151 ал. 2 т. 6 предл. 1 от ЗУО е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че във връзка с постъпил сигнал чрез МОСВ в РИОСВ [област] с вх. № 22156/18.11.2024 г., отнасящ се за използване на територията на ПИ с ид. *** за сметище, на 26.11.2024 г. е извършена проверка от експерти на инспекцията като е направен оглед на място в ПИ. Констатирано е голяма част от територията /частна общинска собственост/ от около 200 кв. м. е замърсена с отпадъци и оформено незаконно сметище, като е установено, че наличните отпадъци в имота са големи купчини от строителни отпадъци – счупени керемиди, парчета бетон примесен с пръст, парчета от стиропорени и фибранови плоскости, счупени стъкла, 5 бр. стари автомобилни гуми, полиетиленови и хартиени чували със строителни и други отпадъци, счупени плоскости от мебели, кофи от строителни смеси. Достъпът до замърсения имот е свободен, няма охрана или обозначителна табела, че е забранено изхвърлянето на отпадъци.

Резултатите от проверката са обективирани в КП № ККФОС-МН-39/26.11.2024 г. на РИОСВ – [област]. Направен е снимков материал.

На 21.02.2025 г. е съставен АУАН № 20/2025 г. за извършено нарушение по чл. 151 ал. 2 т. 6 пр. 1 и 2, във вр. чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което установената в АУАН фактическа е възпроизведена по идентичен начин.

При тези фактически установявания, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че отговаря на процесуалните и материалните изисквания за законосъобразност. Приел е, че описаното в него деяние е доказано от обективна и субективна страна и санкционната разпоредба е приложена правилно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това законово задължение не е изпълнено от административнонаказаното лице, което е наказано в качеството на Кмет на [община], т.е. попада в кръга на лицата по чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО. От събраните в хода на производството доказателства и от извършените проверки, е установено по безспорен и категоричен начин замърсяване на неразрешено за това място – общински поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], м. „Разметаница“, [община], определен като вид територия „земеделска“, с начин на трайно ползване „ливада“, който не е отреден за депо за отпадъци.

Настоящият съдебен състав установи, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателното производство, като от тях по безспорен начин се установява фактическата обстановка, съпътствала извършването и установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото НП, съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение.

Въззивния съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, като на основание чл. 221 ал. 2 от АПК възприема изцяло мотивите на въззивното решение и препраща към тях за да мотивира настоящето съдебно решение. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че касаторът не е изпълнил вменените му от закона задължения по чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО, като законосъобразно по отношение на установеното нарушение е наложено административно наказание на основание чл. 151 ал. 2 т. 6 от ЗУО.

При определяне на наказанието, правилно е приложен материалният закон, доколкото наложеното наказание е в минимален размер, поради което не са налице основания за неговото изменение. Правилни са и мотивите на районния съд, че извършеното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Подадената касационна жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд - Дупница като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област]

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 203 от 18.06.2026 г., постановено по анд № 180/2026 г. по описа на Районен съд - [община].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: