Решение № 470 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000503336 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 261210/11.10.2023 г. по гр. д. № 9026/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1-15 състав, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, срещу В. А. А., ЕГН **********, и Н. К. А., ЕГН **********, искове по реда на чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците, възлизащо на обща стойност от 241 184, 86 лева (двеста четиридесет и една хиляди сто осемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), а именно: 1/ на основание чл. 142. ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 и чл. 151 от ЗОНПИ от ответника В. А. А. на сума в общ размер на 9 839, 78 лева, представляваща получени и изпратени парични средства чрез системата на Western Union; сума в общ размер на 2 039, 93 лeвa, представляваща изпратени парични средства чрез системата на Money Gram, както и сума в общ размер на 12 408, 88 лева, представляваща получени и изпратени парични средства чрез системата на Western Union; 2/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 и чл. 147 от ЗОНПИ от ответниците В. А. А. и Н. К. А. на сума в общ размер на 36 000 евро, представляваща иззети парични средства по 1 досъдебното производство № 233/2018 г. по описа на ГДНП – МВР, пр. пр. № 1473/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура; 3/ на основание чл.

142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 и чл. 151 от ЗОНПИ от ответницата Н. К. А. на сума в общ размер на 146 486,39 лева, представляваща удържани парични средства за погасяване на задължения по кредит за периода от 10.06.2010 г. до 10.10.2018 г. от спестовен влог в евро с IВАN ******** открит в „Банка Пиреос“ АД с титуляр Н. К. А..

При този изход на делото пред първоинстанционния съд и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на всеки от ответниците В. А. А., ЕГН **********, и Н. К. А., ЕГН **********, суми от по 6 400 лева (шест хиляди и четиристотин лева), представляващи разноски по делото.

Същевременно и предвид отхвърлените искови претенции, на основание чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ, съдът е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на Софийски градски съд сумата от 9 647, 39 лева (девет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща дължимата държавна такса в производството.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост, при наведени твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като първоинстанционният съд бил изградил фактическите си констатации на непълно и неправилно тълкуване на доказателствения материал, а с това и е достигнал до необосновани правни изводи. По същество се релевира, че при разрешаване на спора не следвало да се съобрази решението на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“, като се поддържа, че това решение не е било влязло в сила към момента на постановяване на съдебния акт. Наред с това, ищецът счита за неправилен извода, че е необходимо да се установява връзка между престъплението и имуществото, чието отнемане се претендира. В тази връзка излага, че производството по ЗОНПИ е самостоятелно, гражданско по своя характер и независимо от наказателното производство, като законът не изисква да бъде доказвана връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество. Така и според КОНПИ привличането на лицето като обвиняем за престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ има значение като основание за започване на проверката, но не и като елемент, който налага установяване на причинна връзка между престъплението и всеки конкретен актив. На следващо място, КОНПИ оспорва и начина, по който съдът е приложил Тълкувателно решение № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че не следва да бъдат включени в имуществото определени парични потоци и суми, преминали по 2 банкови сметки, както и че неправилно е приел за допустимо включването като доход на средства, получени от трети лица без посочено основание, както и на суми, нареждани от ответниците по собствени сметки. Според ищеца именно тези парични средства следва да бъдат отчетени при формиране на несъответствието, тъй като по правилата на специалния закон в анализа следва да се включи и имущество, което лицето е получило, внесло по сметки, отчуждило или преобразувало. Така и КОНПИ поддържа, че изводите на първоинстанционния съд са основани на непълен и неточен анализ на доказателствата и най-вече на неправилно предпочитане на вариант № 2 от съдебно-икономическата експертиза. Според ищеца правилен е вариант № 1 на експертизата, тъй като той отразява вярно доказателствата по делото и води до установяване на значително несъответствие в размер на 195 568, 08 лева.

По негово становище вариант № 2 е довел до неправилно завишаване на доходите на ответниците чрез включване на суми, които не са постъпили в техния патримониум и по отношение на които не е доказано, че са били реално получени от тях. В тази насока КОНПИ оспорва включването в приходната част на суми от продажба на недвижими имоти, за които е било установено, че са преведени по сметки на дружеството „Клари Риъл Естейт“, а не по сметки на ответниците. Според изложеното в жалбата това дружество е самостоятелен правен субект и не е доказано, че средствата, постъпили по негови сметки, са били реално получени от ответниците или че те са се обогатили от тези сделки. Твърди се още, че вещото лице е включило тези суми като доход без да е имало поставена такава задача и без достатъчно правно основание за това. Наред с посоченото, КОНПИ счита за неправилно в доходите на ответниците да се включват и получените от трети лица парични средства, когато липсва посочено основание за преводите и не е доказана тяхната законност. Оспорва и анализа на банковата информация по няколко конкретни сметки, като поддържа, че част от сумите, отчетени като тегления на каса и от банкомат, всъщност представлявали преводи между собствени сметки на ответниците, поради което вещото лице било направило и неправилни компенсации. Ищецът възразява и срещу включването като законни доходи на суми от наем, като поддържа, че за част от тях не е доказано да са получени именно в рамките на проверявания период, а за друга част не е ясно за кое имущество се отнасят и дали действително отговарят на законовото понятие за доход с установен законен източник. Освен това се сочи, че в раздела на експертизата относно плащанията на ПОС терминали и тегленията от кредитни карти не били отчетени всички релевантни тегления, като по този начин били подценени разходите. Във въззивната жалба се поддържа още, че от всички събрани доказателства и от съдебноикономическата експертиза се установява по безспорен начин, че през проверявания период ответниците са придобили имущество на обща стойност 241 184, 86 лева, а несъответствието между нетния им доход и имуществото възлиза на 195 568, 08 лева, което надвишава законовия праг от 150 000 лева и съставлява значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на 3

ЗОНПИ. Според КОНПИ това е достатъчно основание да се приеме, че имуществото е незаконно придобито и предявеният иск е основателен. На следващо място, биват развити и общи съображения относно понятието „значително несъответствие“, като се изтъква, че законът изисква наличие именно на несъответствие между нетния доход и имуществото, а не просто разлика между две положителни величини. Според изложеното специалната цел на закона е да противодейства на необяснимото забогатяване, поради което в обхвата на анализа следва да попаднат всички релевантни имуществени придобивания, включително наличното в края на периода имущество, както и неговата парична равностойност, ако същото липсва или е било отчуждено. Не на последно място, КОНПИ поддържа, че ответниците не са оборили законовата презумпция по ЗОНПИ, тъй като не са доказали законни източници на доходи, приходи и финансиране за проверявания период, нито законното основание за придобиването на спорните суми и тяхното последващо преобразуване. Според него първоинстанционният съд не е обсъдил надлежно тези въпроси, не е изложил пълни мотиви относно всички релевантни доводи и доказателства и по този начин е достигнал до неправилен краен извод за неоснователност на исковете. Поради това ищецът моли въззивната инстанция да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции за отнемане на процесното имущество в полза на държавата. Претендират се разноски.

Ответниците В. А. А. и Н. К. А. оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и Частна жалба, подадена от ищеца КОНПИ срещу Определение № 265131/06.08.2024 г. по гр. д. № 9026/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1-15 състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на първоинстанционното решение, в ЧАСТТА за дължимата държавна такса.

Ищецът поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. По същество се релевира, че съгласно чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в производствата за отнемане на незаконно придобито имущество. Наред с това се поддържа, че приложение намира и чл. 84, ал. 1 от ГПК, според който държавата не заплаща държавна такса, освен в изрично предвидените изключения, които според КОНПИ не са налице в случая. В тази връзка се излага, че предметът на спора е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК, поради което ищецът, като процесуален субституент на държавата, следва да се ползва от същото освобождаване. Поддържа се още, че КОНПИ не защитава свой собствен интерес, а действа в защита на материалното право на държавата, поради което, според жалбоподателя, не следва да бъде натоварвана с държавна такса. В частната жалба се развива и довод, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил чл. 84 от ГПК във 4 връзка с чл. 162, ал. 2 от ДОПК, както и че е игнорирал според ищеца релевантната практика на ВКС и Софийски апелативен съд, приемаща, че по дела за отнемане на незаконно придобито имущество държавните такси следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт. В тази връзка КОНПИ поддържа, че съдебно предявеното право има публичноправен характер и именно поради това е освободена от държавна такса пред всички инстанции. По отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците ищецът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да намали техния размер по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Излага се становище, че съдът е определил адвокатското възнаграждение единствено въз основа на минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и без да вземе предвид относимата практика на Съда на Европейския съюз и Върховния касационен съд. В тази връзка частният жалбоподател се позовава подробно на практиката на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на задължителните минимални адвокатски възнаграждения с правилата на конкуренцията и задължението на националния съд, при противоречие с правото на Европейския съюз, да остави неприложима национална правна уредба, която му пречи да присъди по-нисък размер на разноските. КОНПИ изтъква, че съдът не е обвързан нито от договорения между страната и адвоката размер, нито от минималните размери по наредбата, а следва самостоятелно да определи справедлив размер на разноските, отчитайки естеството на спора, положения труд и реалната сложност на делото. Като конкретни аргументи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се сочи, че двамата ответници са съпрузи, претенциите срещу тях произтичат от една и съща фактическа обстановка, а защитата им е осъществена с един общ отговор по чл. 131 от ГПК. Поддържа се, че това означава, че положеният от техния пълномощник труд по същество се приравнява на защита по един исков спор, а не на две самостоятелни и напълно различни защити. Освен това се излага, че по делото са били проведени осем открити съдебни заседания, но процесуалният представител на ответниците е присъствал само в пет от тях, което според ищеца не обосновава извод за изключителна фактическа и правна сложност на спора. В заключение КОНПИ моли въззивния съд да отмени определението на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, и да постанови съответната корекция на първоинстанционното решение в частта за държавната такса и присъдените разноски, ведно със законните последици от това.