Решение № 5410 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5410 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330110326 по описа за 2024 година

Предявени са искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК съединени с искове по чл.55, ал.1 пр. 1 ЗЗД.

Ищецът М. С. К. твърди, че е сключила с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №*** от ***г., по силата на който й била предоставена сумата 1500 лева. Главницата следвало да бъде върната на 21 седмични вноски при уговорен годишен лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 46,87 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора за заем било предвидено задължение за заемополучателя да осигури едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, които следва да отговарят на множество критерии; банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. В изпълнение на посоченото задължение ищцата сключила договор за предоставяне на поръчителство №*** от ***г. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди се, че макар обезпечението да било задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включвало при формиране на ГПР по кредита. Поради това било налице неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което според ищеца водело до нищожност на договора за кредит. Поради невключването в ГПР на възнаграждението за поръчител от 784,77 лева, посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение. Ищецът поддържа, че 1 непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването на годишен процент на разходите, различен от действителния, води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, също е нищожен като лишен от правно основание, като противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Счита, че същият бил сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и да се генерира допълнителна печалба за търговеца. Искането е да бъде прогласена нищожността на договора за паричен заем спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на договора за предоставяне на поръчителство спрямо „Файненшъл България“ ЕООД.

Като се позовава на нищожността на договора за заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата счита, че платената по него за договорна лихва сума – 100 лв. е дадена без основание, като се претендира да бъде осъдено дружеството да я върне. В хода на производството е допуснато изменение на иска чрез увеличаването му от 100 до 130,23 лв. / л. 58/.

Като се позовава на нищожността на договора за поръчителство сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, ищцата счита, че платената по него за възнаграждение сума – 500 лв. е дадена без основание, като се претендира да бъде осъдено дружеството да я върне. В хода на производството е допуснато изменение на иска чрез увеличаването му от 500 до 784,77 лв. / л. 58/.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В същия ясно и недвусмислено се посочвали всички разходи и такси, които потребителят следва да заплати, както и годишният процент на разходите. Твърди се, че ГПР е изчислен към момента на сключване на договора и включва всички разходи по кредита в съответствие с изискванията на чл. 19 ЗПК. В конкретния случай, в изпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение по сключения договор за паричен заем, ищцата М. К. обезпечила изпълнението на задълженията си чрез дружество гарант, като за целта сключила договор с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следвало да е включва при формиране на ГПР по кредита, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство представлявал отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението на поръчителя не било част от заемното правоотношение и не представлявало пряк разход, свързан с кредита.

Същото не представлявало и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружество поръчител не било задължително условие за получаване на кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

2

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД намира предявените срещу него искове за неоснователни. Твърди, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената по искане на ищеца гаранционна сделка. Оспорва твърденията за нищожност на договора за поръчителство и на договора за паричен заем, както и че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като е акцесорен на договора за заем. В тази връзка ответникът твърди, че акцесорен на договора за заем е договорът, който „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД са сключили с оглед гарантиране изпълнението на задълженията по договори за кредит.

Посочва, че правоотношението между кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД е самостоятелно и договорът за поръчителство не е лишен от правно основание.

Твърди, че същият е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта, а дължимото възнаграждение за поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Изтъква се, че срещу посоченото в договора възнаграждение потребителят е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си по договора за заем, ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя. Моли исковете срещу него да бъдат отхвърлени.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата М. К. и "Изи Асет Мениджмънт" АД бил сключен договор за потребителски заем №*** за предоставяне на сумата 1500 лв. за срок от 21 седмици. Определен бил фиксиран лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите 46,87 %. Общия размер на всички плащания бил определен на 1630,23 лв.

/лист 4/ . В чл.4 от договора било предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване да предостави на заемодателя някое от следните три вида обезпечения: 1. поръчителство от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2. банкова гаранция с бенифициер заемодателя за цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3. договор с одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство №*** между „Файненшъл България“ ЕООД и М. К.. В него било посочено, че К. е сключила с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем №***/***г. Във връзка с това „Фанейшъл България“ ЕООД поело спрямо 3 ищеца задължение да сключи със заемодателя договор за поръчителство по силата на който да отговаря солидарно за плащане на паричните задължения по договора за заем. Съгласно чл.2 договорът влизал в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и 2 от договора за паричен заем за предоставяне на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция / лист 8/ . В чл.4 от договора било уговорено, че поръчителят е длъжен при поискване от страна на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, след което да уведоми потребителя за плащането. Срещу поетото от гаранта задължение потребителят К. следвало да заплати възнаграждение в размер на 784,77 лв., което се дължало разсрочено на вноски от по 37,37 лв. всяка. Те били дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем и по начините установени в същия договор. Според чл.3, ал.3 от договора за поръчителство "Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено за приема вместо дружеството поръчител „Файненшъл България“ ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство.

Обстоятелствата относно сключването на двата договора, както и относно това, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по договор за кредит са обявени за безспорни между страните с доклада по настоящото дело, срещу който не са постъпили възражения и който е обявен за окончателен / лист 27/.

Според представената от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД справка за погасяване на задължения по договора за паричен заем ищцата е заплатила общо 1630, 23 лв. от които за главница 1500 лв. и за договорна лихва 130,23 лв. / лист 40/.

Установява се от представената втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД справка, че ищцата е заплатила изцяло възнаграждението по договора за поръчителство – 784,77 лв. / лист 50/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между ищцата и „Изи Асет Мениждмънт“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и М. С., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на поръчителство, съставлява част от условията по договора за кредит, доколкото е единият от видовете обезпечение които кредитополучателят задължително следва да предостави. Следва да се има предвид, че предоставянето на видовете обезпечения по т.1 и 2 би представлявало затруднение за кредитополучателя. Това е така защото поръчителите трябва да отговарят на редица условия и относно тях следва да се представят в кратък срок документи, с които потребителят не би могъл да разполага, а сключването на банкова 4 гаранция с физическо лице, за сумата дължима по кредита е съмнително. По този начин, уговорките относно обезпечаване са съставени така, че нуждаещият се от финансови средства потребител, да предпочете третия тип обезпечение – като избере поръчителя, посочен от кредитора. Следователно така дефинираната в договора клауза във връзка с предоставяне на обезпечение поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено, е възложено за събиране на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и поръчител, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК.