Разпореждане № 2681 от 06.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2681 гр. Кюстендил, 06.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520101450 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Янакиев, подадено от пълномощника юрисконсулт Н.Т., против длъжника А.

Р. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.К., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 915,05 лева главница, дължима по договор за паричен заем № ****г., сключен между А. Р.

К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено от гаранта, погасил вземането – „Файненшъл България“ ЕООД с Рамков договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 03.09.2024 г., в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД; 69,15 лв. – договорна лихва за периода 31.08.2023г. до 18.01.2024г.; 375,80 лв. възнаграждение по гаранционна сделка; 17,71 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането; 212,53 лева мораторна лихва за периода 19.01.2024г. до 27.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до съда – 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 31,80 лева държавна такса и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем, договор за предоставяне на гаранция и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

1

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни.

Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното по повод сумата в размер на 375,80 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка:

Видно от съдържанието на процесния договор за паричен заем, в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от заемателя“, доколкото в същия не е включено дължимото възнаграждение за гаранта по гаранционната сделка, произтичащо от сключения договор за гаранция №***. Безспорно възнаграждението за гаранта е „допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК. С оглед това обстоятелство, съдът приема, че със сключване на договора за гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, като в самия договор се уговоря възнаграждение, което впоследствие се начислява към общата дължима сума по договора за кредит, видно от приложения към същия погасителен план, включващ като перо на всяка погасителна вноска и възнаграждението за гарант. Със сключването на договор за гаранция се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.

19, ал. 4 от ГПК. Тази сума, респективно вноските по договора за предоставяне на гаранция, не са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. А съгласно чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в него не е описан годишния процент на разходите. Безспорно е, че предвид легалната дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 от ЗПК, процесната сума е разход по кредита. Това възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално неизпълнение от длъжника или не.

Всичко изложено безспорно води до извод за недействителност на договора за гаранция на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

2

От друга страна, по отношение на сумата в размер на 17,71 лева за разходи и такса за извънсъдебно събиране на задълженията съдът намира, че договорната клауза, от която произтича вземането, противоречи пряко на императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото от нейния текст, а и твърденията в заявлението сочат, че тя се начислява единствено при забавата на длъжника, а съгласно цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато също се претендира в случая. Освен това тя противоречи и на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, която също е с императивен характер, доколкото не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира тази такса да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Ето защо се налага извод и за нейната нищожност, поради което не може да породи целените правни последици.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 23,93 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с фактическа и правна сложност.

Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП.

Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: 23,93 лв. – държавна такса и 37,63 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която А. Р. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.К. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527, сумите, както следва: 915,05 лева главница, дължима по договор за паричен заем № ****г., сключен между А. Р. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено от гаранта, погасил вземането – „Файненшъл България“ ЕООД с Рамков договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 03.09.2024 г., в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ А Д ; 69,15 лв. – договорна лихва за периода 31.08.2023г. до 18.01.2024г.;

212,53 лева мораторна лихва за периода 19.01.2024г. до 27.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 3 заявлението до съда – 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 23,93 лв. държавна такса и 37,63 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 375,80 лв. възнаграждение по гаранционна сделка; 17,71 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4