Присъда № 2 от 12.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 2 / 12.01.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановена по наказателно дело от общ характер № 2543 по описа на съда за 2021 година

Окръжна прокуратура- Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс. Б.

Н. и същият е предаден на съд с обвинение за извършени на 26.09.2013 год. в гр. Пловдив две престъпления от общ характер, както следва: по чл.194, ал.1 от НК; по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, осъществено със седем самостоятелни деяния.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното за второто престъпление. За първото престъпление- по чл. 194, ал. 1 от НК счита, че е приложима нормата на чл.

197 т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, а за по- тежката правна квалификация на извършеното подсъдимият следва да бъде оправдан.

Досежно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че наказанията следва да бъдат определени по реда на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да са ориентирани към минималната долна граница за лишаването от свобода, а за кумулативното наказание глоба за второто престъпление предлага да е в размер на 64 лв.

Като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства приема, че са следните: подсъдимият Н. към момента на извършване на престъпленията е бил неосъждан; вредите от тях са възстановени; дългият период от време, който изтекъл от осъществяването на тези престъпления през 2013 г. до датата на постановяване на присъдата; ниската стойност на инкриминираните вещи. С оглед реда, по който протече съдебното следствие, предлага на осн. чл. 58а ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода бъде намалено с 1/3-та.

Намира, че са налице и основанията за определяне на общо най-тежко наказание по чл. 23, ал. 1 от НК, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК да се присъедини наказанието ГЛОБА. Не се ангажира с виждане за начина на изтърпяване на наказанието. Счита, че направените по делото разноски в хода на досъдебното производство трябва да се възложат в тежест на подсъдимия.

По искане на подсъдимия Н. съдебното следствие протече по реда на глава 27- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред прие направеното самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата. При липсата на оспорване на изложената от прокурора обвинителна теза, подсъдимият и защитникът му пледираха за приложение на привилегирования състав на чл. 197 т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК за престъплението кражба, определяне на наказание по реда на чл. 55 от НК- и за двете престъпления. Искането си аргументират с изтеклият продължителен период от извършване на инкриминираната дейност до санкционирането на подсъдимия.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните 1 намира, че самопризнанието на подсъдимия и наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство. Тя е следната:

Подсъдимият Б. Н. е роден на ***. С персонален № ********** е. С. е, с. гражданин. Женен е. Не е бил осъждан преди извършване на разследваните в настоящето производство престъпления. Понастоящем е в Затвора ***, тъй като е осъден впоследствие.

Подс.Б. Н. е осъждан, както следва:

По НОХД № 1689/2014 г. на Софийския районен съд, в сила от 25.07.2017 г., за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК на 9 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим и с по НОХД № 19293/2013 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 06.12.2017 г., за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“. С Определение от 18.10.2008 г. е наложено общо най-тежко наказание по двете присъди от 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при общ режим.

И двете престъпления, за които е била ангажирана наказателната му отговорност, са санкционирани след деянията, предмет на разглеждане по настоящето дело.

На 26.09.2013 г. свид. В.М. била на работа като продавач-консултант в магазин за модни аксесоари в гр. Пловдив, на ул. „***“ *. Около 18.00 ч. излязла пред магазина да пуши. В същия момент там влязъл наред с други клиенти подс. Б. Н. и извършил отнемане на портмонето на свидетелката, което се намирало в шкафа на работния щанд, след което по бърз начин напуснал обекта. Вътре в портмонето на свидетелката се намирали сумата от 10 лв., личната карта на М., кредитна карта, издадена от банка „ОББ“ ЕАД гр.

София на името на В.М. и дебитна карта, издадена от банка „ЦКБ“ АД гр.

София на името на В.М..

Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, което съдът възприема, самото портмоне било на стойност 10 лв. Общата стойност на отнетите вещи възлиза на 20 лева.

Още на същата дата подсъдимият Н. решил да се възползва от отнетата банкова карта с № ***, издадена от банка „ЦКБ“ АД гр. София на името на свид. В. П. М., с ЕГН ********** и извършил без нейно съгласие следните действия с този платежен инструмент, без съгласието на титуляра В. М. от АТМ устройство № 57614, находящо се в гр. Пловдив на ул. *, собственост на банка „Пиреос България“ АД:

- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614, находящо се на ул.“Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:**********;

2

- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614, находяшо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция на сумата от 51.00 лв. с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:**********;

- на 26.09.2013 год. в 18:19:00 часа от АТМ устройство номер 57614, находящо се на ул,’’Патриарх Евтимий” №13А. собственост на “Банка Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 11,00 лв. с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:**********;

- на 26.09.2013 год. в 18:20:00 часа от АТМ устройство номер 57614, находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 21,00 лв. с банкова карта с №***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:**********,

- на 26.09.2013 год. в 18:21:29 часа от АТМ устройство номер 57614, находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:**********;

- на 26.09.2013 год. в 18:22:10 часа от АТМ устройство номер 57614. находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на "Банка Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:********** и

- на 26.09.2013 год. в 18:22:50 часа от АТМ устройство номер 57614, находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с № ***, издадена от Банка "ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:**********, като общата сума изтеглени пари е в размер на 32,00 лв.

Посочената фактическа обстановка на извършеното се установява по несъмнен и категоричен начин от: направеното от подсъдимия при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, прието от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. То се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: В.М. и Д.Я., които са непротиворечиви, взаимно допълващи се, съдържат описание на подлежащите на доказване факти по делото и съдът ги кредитира.

Пострадалата свидетелка сочи обстановката, при която е било извършено престъплението кражба, впечатленията си от записа от намираща се в обекта видеокамера. Св. Я. също описва впечатленията си от съдържанието на същия запис и разпознаването на извършителя на отнемането и на 3 използването на дебитната карта като лице, с регистрация в масивите на МВР- подсъдимия. По делото са приложени чрез протоколи за доброволно предаване записите от видеонаблюдението и за двата обекта- в магазина, в който е било извършено отнемането на вещите и на АТМ, на който е използван платежният инструмент.

В хода на досъдебното производство е изготвена и видеотехническа експертиза, според заключението на която е възможно лицето, което се вижда на камерите на магазина в гр. Пловдив на ул. „**“ * и на външните камери на банка „Пиреос България“ АД в гр. Пловдив, на ул. * да е лицето на снимката, изготвена в резултат на полицейска регистрация - Б. Н..

Независимо, че снимките са ограничено пълни за лицево идентификационно изследване според експерта, същите са годни за провеждане на разпознаване.

Такова е било извършено с участието на свидетеля Д.Я. – полицейски служител във ІІ РПУ гр. Пловдив (л.58 от ДП), който категорично е разпознал измежду 4 лица подс. Б. Н., на когото дава подробно описание (според възприятията си от видеозаписите) в предходните си свидетелски показания.

В подкрепа на самопризнанията на подсъдимия са и приложените по делото писмени и веществени доказателства,установяващи броя, времето, мястото на отнемането на чужди на подсъдимия вещи и извършените транзакции, преминаванията на държ. граница за подсъдимия, съдебното му минало, протоколи за доброволно предаване и оглед.

Експертните заключения също следва да се ценят, като добросъвестно и задълбочено изготвени, от лица с необходимите специални знания и опит.

В своята съвкупност приложените по делото доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираната дейност и авторството й.

Пловдивският окръжен съд намира за установено по непораждащ съмнения начин, че подс. Б. Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци, визирани в чл. 197 т. 1 вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 26.09.2013 год. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи 1 бр. портмоне на стойност 10,00 лв., сума в размер на 10,00 лв., лична карта без стойност, 1 бр. кредитна карта - без стойност, издадена от Банка “ОББ” ЕАД гр.София на името на В. П. М. и 1 бр. дебитна карта - без стойност, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М. или всичко на обща стойност 20,00 лв., от владението на В. П. М., ЕГН:********** от гр.

Пловдив, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени.

За посоченото престъпление не се изисква специална правосубектност.

Въздействайки пряко върху предмета на посегателството- движимите вещи с имуществено изражение, които преди деянието са се намирали във фактическата власт на собственика им- св. В.М., подсъдимият Н. е установил свое владение, без знанието и съгласието на М.. Прекъсването на фактическата власт и установяване на своя такава от страна на подсъдимия са 4 осъществени едновременно.

В случая следва да намери приложение привилегирования състав на чл.

197 НК. По делото са налице доказателства ( т. 3 л. 35 и 36 от ДП), че още в хода на досъдебното производство подсъдимият по своя инициатива е заместил изцяло отнетите от пострадалата вещи, както и на придобитото от престъплението по чл. 249 от НК. Изпълнено е изискването това да е извършено доброволно, в случая лично от извършителя, преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, при оказано съдействие на разследващите да ги предадат на пострадалата.

Не е налице „ маловажен случай“ при несъмнено установената по делото ниска стойност на отнетите вещи. Размерът на засегнатото имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен. Значими за преценката дали деянието е маловажен случай са фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. По делото се установява кражбата да е извършена хладнокръвно, на обществено място- в магазин, находящ се в оживената централна градска част на Пловдив, в момент, в който собственикът на вещите (и продавач) е бил пред магазина. Отнето е било портмонето на пострадалата М.. Подсъдимият не е имал формирана представа какво точно е съдържанието на парите в портмонето, но е имал ясно съзнание, че отнема всички намиращи се там. Не може да се направи извод, че конкретното деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като степента на обществената му опасност не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от същия вид. Да се приеме наличие на маловажност в процесния случай, означава не само да се стигне до необосновано толериране на поведението на подс. Н., но и да се отправят грешни послания към обществото за степента на обществена опасност на подобна демонстрирана деятелност.