Решение № 2860 от 17.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2860 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

Ивета А.а

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета А.а Въззивно гражданско дело № 20221100500211 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. С. С. срещу решение № 20196352/11.10.2021г. постановено по гр.д. № 10754/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 33 състав и с което отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, че не дължи сумата от общо 1073,41 лв., предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 72452/2019г по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав и изпълнителен лист от 09.06.2020г., въз основа на който е образувано изп.д. №20208580401185 по описа на ЧСИ У.Д..

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е стигнал до погрешен правен извод, а именно че вземанията не са погасени по давност, като не е съобразил, че за първи път длъжникът е узнал за вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на 15.09.2020г. в хода на изпълнителното производство, както и че по отношение на всички вземания приложима е тригодишната давност, тъй като същите са периодични вземания и по отношение на тях не е налице взязло в сила съдебно решение. Доколкото вземанията по изпълнителни лист касаят период 01.05.2016г. – 15.09.2017г. и които към момента на образуване на изпълнителното дело са погасени по давност, счита че иска е основателен и доказан. Излага съображения и за недължимост на сумите, поради обстоятелството, че не е задължено лице за сумите, представляващи цена на топлинна енергия.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 1 ал.1 ГПК не депозира отговор на въззивната жалба. Изразява становище за неоснователност на жалбата в молба депозирана в хода на въззивното производство, като моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск и с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, че М. С. С. не дължи сумите, предмет на заповед за изпълнение от 05.02.2020г. по ч.гр.д. № 72452/2019г по описа на Софийски районен съд, ГО,61 състав и изпълнителен лист от 09.06.2020 г., въз основа на който е образувано изп.д. №20208580401185 по описа на ЧСИ У.Д., а именно:

- 928,26 лв. - незаплатена цена на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019г. за топлоснабден обект ап.14, находящ се в гр. София ,ул*******, *******;

- 107,80 лв - обезщетение за забево изпълнение на главницата от 928,26 лв. за периода 15.09.2017 г. – 05.12.2019 г.,

- 8,71 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г.;

-1,47 лв., -обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 8,71 лв. за периода 13.12.2016 г. – 05.12.2019г.,

- разноски по ч.гр.д. № 72452/2019г по описа на Софийски районен съд, ГО,61 състав в размер на 27,17 лв., от които 20,92 лв. държавна такса и 6,25 лв. възнаграждение за юрисконсулт, като погасени по давност.

Спорно между страните е обстоятелството кога е връчена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.02.2020г. по ч.гр.д. № 72452/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав. В исковата молба ищецът твърди, че е узнал за първи път за същестуването на заповедта и изпълнителния лист едва на 15.09.2020г. в хода на изпълнителното производство. Видно от приложеното ч.гр.д. № 72452/2019г по описа на Софийски районен съд, ГО,61 състав, заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на ищеца на 13.02.2020г. по реда на чл.45 изр.1 от ГПК – лично – л.14 от заповедното дело, като в хода на производството ищеца не е оспорила и разколебала доказателствената стойност на официалното удостоверяне в съобщението за връчена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 05.02.2020г., нито е установила неавтентичността на положения от нея подпис в същото.

Следователно, настоящият състав приема за доказано обстоятелството, че заповед за 2 изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 72452/2019г по описа на Софийски районен съд, ГО,61 състав е връчена надлежно на 13.02.2020г. и поради неподадено в срока по чл.414 от ГПК възражение е влязла в сила на 13.03.2020г.

Другият спорен въпрос е за приложимата давност спрямо вземанията, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е влязла в сила.

Преди да се даде отговор на посочените спорни въпроси, настоящият състав съобразява следното:

В заповедното производство е предвиден специален ред за защита на длъжника /чл.413, чл.414, чл.423 и чл.424 от ГПК/ и който ред изключва общия исков ред /чл.124 ал.1 от ГПК/при условие, че длъжника е уведомен по надлежен ред, че кредитора е заявил спорното /в случая/ материално право чрез връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /покана за доброволно изпълнение/.

При условие, че между страните е налице спорно материално право, всяка една от тях е имала пълна възможност за избор на процесуално поведение и средства заявяване и удовлетворяване на спорното право, съответно защита срещу нарушено такова.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414 ал. 1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415 ал. 1 т.1ГПК. Ако иск не бъде предявен в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Следователно неподаването на възражение по чл. 414 ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред/чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение за оспорване на вземането/, е недопустим. Т.е. оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК / при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок/. Защитата по чл. 439 ГПК е въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – в случая след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2020г., а именно 13.03.2020г.

Настоящият състав счита, изводът на първоинстанционният съд, че влязлата в сила като заповед за изпълнение се ползва само с право на принудително изпълнение, но не осъществява изискванията по чл. 117 ал. 2 ЗЗД, защото изпълняемото право не е било установено с влязло в сила решение, е неправилен.

Въззивният съдедебен състав споделя становището, че при влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, независимо от вида на вземанията. Чл. 117 ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до 3 съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. /В т. см. определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК , решение №3/04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на IV г.о. на ВКС/.

Следователно по отношение на вземанията, предмет на влезнала в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ГПК, независимо от вида на вземанията. Следва да се има предвид, че вземането на разноски, присъдени със заповедта за изпълнение, обаче е вземане, различно по характер от спорното вземане, предмет на заповедта. То има различно основание /чл.78 ал.1 от ГПК/ и същност, самостоятелно право, по отношение на което във всички случаи, е приложима 5- годишна погасителна давност /чл.117 ал.2 от ЗЗД/. Същото в никакъв случай няма характера на вземане по чл.119 от ЗЗД, като цитираната разпоредба има предвид допълнителни вземания, които произтичат от погасеното по давност вземане /такава е връзката – главницалихва, главница-неустойка/.

Предвид горното, от датата на влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 72452/2019г. на СРС, 61 състав – 13.03.2020г. до датата на предявяване на исковата молба 24.01.2021г. не е изтекъл 5-годишен давностен срок, поради което е ирелевантно дали и какви изпълнителни действия са извършвани от кредитора и кои от тях са годни да прекъснат давността.

С оглед на гореизложеното, допустими възражения и доказателства в настоящото производство са само такива, възникнали след датата 13.03.2020г., поради което и направените възражения относно дължимостта на сумите и качеството на потребител на топлинна енергия на ищеца, са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани.