Решение № 378 от 04.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20255300500404 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК вр.чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Н. М. Ш., чрез пълномощника му адв. Р. Д., против Решение № 5130 от 19.12.2024г., постановено по гр.д.№ 10816/2024г. на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу В. М. Ш. за извършени актове на домашно насилие на 26.05.2024г. и 12.06.2024г., както и допълнителната молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие, подадена от жалбоподателя срещу В.

М. Ш. за извършени актове на домашно насилие на 20.06.2024г. и 21.06.2024г.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че са събрани достатъчно доказателства за извършено домашно насилие спрямо жалбоподателя от страна на неговия брат, изводими и от показанията на св. М.Ш. - майка на страните. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да уважи молбите за защита. Претендира се присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от въззиваемия В. М.

Ш., чрез пълномощника му адв. Н. И.А., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че първоинстанционното решение е постановено при всестранно и пълно обсъждане на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а направеното в жалбата искане за присъждане на разноски оставено без уважение.

1

В съдебно заседание въззивникът Н. Ш., чрез адв. Р. Д. поддържа въззивната жалба, а въззиваемият В. Ш., чрез адв. Н. И.А. и адв. П. Д. поддържа отговора на същата. И двете страни претендират разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд e сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Н. М. Ш., чрез процесуалния му представител адв. Д., срещу неговия брат В. М. Ш.. Молбата е депозирана от активно легитимирана страна по смисъла на чл. 8, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗЗДН (от ограничено запретен) и срещу лице, което разполага с пасивна легитимация да отговаря по молбата – арг. от чл. 3, т. 6 от ЗЗДН, доколкото страните по делото са братя, т.е. намират се в родство по съребрена линия от втора степен.

В молбата се излагат твърдения, че молителят страда от шизофрения, но не представлява опасност за себе си и околните, като с решение по гр.д. № 636/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив е поставен под ограничено запрещение.

За негов попечител е определен брат му – ответникът В. Ш., а за заместникпопечител е определена майка им М.П.Ш.. Сочи се, че по искане на ответника молителят бил настанен за принудително лечение в продължение на 3 месеца, като на 22.05.2024г. бил изписан от лечебното заведение. На 26.05.2024г., около 02:15 часа, ответникът отишъл в дома на молителя без предупреждение, като блъснал входната врата и нахлул рязко в жилището. Виждайки молителя, ответникът започнал да го удря с юмруци по главата, вследствие на което същият паднал на земята, като си ударил главата в стената. Ответникът продължил да нанася удари на молителя по главата, при което последният успял да се защити, удряйки в лицето ответника, който побягнал извън жилището. На 12.06.2024 г. ответникът отишъл пред жилището на молителя и започнал да го заплашва с искане да му предаде личната си карта, при което, подтикнат от притеснение и страх, молителят му предоставил документа си за самоличност. Изложени са твърдения, че в периода от 22.05.2024 г. до подаване на молбата за защита ответникът постоянно следял молителя, като отивал при него и го заплашвал. В молбата се посочва, че молителят и неговата майка са започнали процедура за смяна на ответника като негов попечител. С оглед изложеното молителят иска спрямо ответника да се наложат мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН - да се въздържа от домашно насилие, да му се забрани да приближава молителя, жилището му, както и местата му за социални контакти и отдих, да му се забрани да осъществява контакт с молителя под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, както и да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. С допълнителна молба съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗЗДН са наведени твърдения за нови актове на домашно насилие, извършени от ответника В. М. Ш. спрямо молителя Н. М. Ш. на 20.06.2024г. и 21.06.2024г. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено, че на 20.06.2024 г. молителят се обадил 2 на ответника със запитване относно средствата за прехраната му, при което последният започнал да крещи и да го заплашва с поставянето му под пълно запрещение и физическа саморазправа. Изложено е, че на 21.06.2024 г. отивайки при пълномощника си, молителят бил проследен от ответника, който управлявал автомобила бавно до него и заедно със съпругата си му отправяли неприлични жестове с ръце и му се заканвали. С определение № 7691/21.06.2024 г., постановено по първоинстанционното дело, ПРС е приел за съвместно разглеждане допълнителната молба за защита от домашно насилие.

В предоставения срок ответникът, чрез адв. П. Д., оспорва молбите за защита и излага собствени фактически твърдения. Посочва се, че ответникът е изпълнявал задълженията си на попечител и е полагал грижи за молителя, като се е опитвал да контролира употребата на алкохол от последния. Твърди се, че на процесната дата - 26.05.2024г. ответникът е посетил дома на брат си и като установил, че е употребил алкохол, излял същия, което предизвикало неговата агресивна ответна реакция. Развити са подробни съображения относно психичното заболяване на молителя и неговите симптоми, включително параноя, че близките му искат да му навредят, което в съчетание с употребата на алкохол води до агресивно поведение и увреждане на здравето му. По наведените доводи моли за отхвърляне на молбите за защита от домашно насилие.

След постъпване на първата молба за защита, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, районният съд е издал заповед за незабавна защита № 152/20.06.2024г., с която е задължил В. Ш. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Ш. и му е забранил да приближава молителя, жилището, местоработата и местата му за социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. В хода на производството ПРС е събрал поисканите доказателства, като обсъждайки ги, наред с декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , е приел, че на 26.05.2024г., 12.06.2024г., 20.06.2024г. и 21.06.2024г. ответникът В. Ш. не е осъществил актове на насилие спрямо молителя Н. Ш., поради което е отхвърлил молбите за защита по ЗЗДН.

При самостоятелна преценка на приобщения по делото доказателствен материал, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са извършени актове на домашно насилие, осъществени от ответника спрямо молителя, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Не е спорно по делото, че молителят Н. Ш. и ответникът В. Ш. са братя.

С Решение № 260251/22.02.2021г., постановено по гр.д.№ 636/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд /влязло в сила на 08.07.2022г./ молителят е поставен под ограничено запрещение, тъй като страда от психично заболяване – шизофрения, което му пречи да се грижи пълноценно за себе си и да охранява интересите си. Със заповед № РДЦ-22-460/18.08.2022г. на кмета на район „Централен“ на Община Пловдив - като орган по настойничеството и попечителството, майката М.П.Ш. е освободена като попечител по право на сина си Н. Ш. и е била назначена за негов заместник-попечител, а за попечител е определен брат му В. Ш.. След завеждане на настоящото дело и с оглед издадената от ПРС заповед за незабавна защита № 152/20.06.2024г., 3 органът по настойничеството и попечителството е издал нова заповед № РДЦ24-642 от 09.07.2024г., с която ответникът В. Ш. е освободен като попечител на поставения под ограничено запрещение негов брат Н. Ш., а за попечител е назначена тяхната майка М.Ш.. Тази заповед е потвърдена с приетото за сведение във въззивното производство решение № 5306/31.12.2024г. по гр.д.№ 12353/2024г. на ПРС, XIII гр.с., което е окончателно.

По делото не е спорно и обстоятелството, че отношенията между страните са силно влошени и че ответникът по времето, когато е бил попечител на брат си, е полагал усилия да ограничи възможностите на последния за закупуване и съответно употреба на алкохол, което било противопоказно за здравословното му състояние. На първата процесна дата 26.05.2024 г., около 02:00 часа през нощта, ответникът отишъл в дома на молителя, за да провери състоянието, в което се намира. Във връзка с възникналия между братята конфликт, съпругата на ответника - св. Т.Ш., която чакала в колата на улицата, позвънила за помощ на ЕЕН 112 и на подадения сигнал се отзовали полицейските служители от 04 РУ - Пловдив Г.К. и К.К.. Не се спори и че при въпросното спречкване ответникът В. Ш. е получил видимо нараняване в областта на лявата вежда, доколкото и в молбата за защита се съдържа изрично признание на молителя, че е нанесъл удар на брат си. Това се установява и от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение.

Спорен е въпросът дали ответникът е извършил описаните в представените декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН актове на домашно насилие спрямо молителя.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно насилие спрямо молителя в производството.

Молителят е представил две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , с които е заявил извършването спрямо него от страна на ответника на актове на домашно насилие на датите и по начина, описани в молбите. Декларацията п о чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е частен свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти. Когато по делото са събрани и други доказателства, декларацията трябва да се цени във връзка с тях, тъй като обвързващата й доказателствена сила е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Въззивният съд приема, че в настоящия случай изложеното от молителя не кореспондира с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което правилно молбите са отхвърлени от ПРС.

Единствено свидетелят Г.К. говори за наличие на червеН. по главата на молителя, което изявление се оборва от представените от ответника писмени доказателства - фиш за спешна медицинска помощ № 28827/26.05.2024г. от извършен преглед за времето от 02:08 ч. до 02:20 ч. и фиш за спешна медицинска помощ №28880/26.05.2024г. от извършен преглед за времето от 11:56 ч. до 12:05 ч., в които не е отразено на процесната дата 26.05.2024г. на молителя да са причинени каквито и да било телесни увреждания. Ето защо 4 преценявайки представените пред районния съд декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдържащи описание на действията на въззиваемия В. Ш. - ответник в първата инстанция, по време, място и начин на извършване, в съвкупност с приложените медицински документи - 2 бр. фишове за спешна медицинска помощ, в които не са констатирани каквито и да било телесни наранявания при прегледа на Н. Ш., извършен непосредствено след инцидента и по-късно същият ден на 26.05.2024г., настоящият съдебен състав приема за недоказано, че по време на процесния инцидент В. Ш. е нанесъл удари с юмруци по главата на брат си Н. Ш., който вследствие на ударите е паднал и си е ударил главата в стената.