Решение № 74 от 30.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Горна Оряховица, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П. при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело № 20244120100373 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ искове с правно основание чл.261 от КТ, чл.262,ал.1,т.1 и т.2 от КТ и чл.264 във вр. чл.262,ал.1,т.3 от КТ, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищцата Д. И. И. с ЕГН **********, с адрес: град Л., ул. ***, чрез процесуален представител – адвокат Б. М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 19.11.2021г. е сключила с ответното дружество „Сартен България" ЕООД гр. Плевен трудов договор със срок за изпитване шест месеца, който в последствие се е трансформирал в безсрочен такъв с допълнително споразумение № 1767/01.03.2022г., съгласно който същата е изпълнявала длъжността „Началник човешки ресурси" в горепосоченото дружество, с работно място: гр.

Л., Фабрика Л., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2190.00 лв.

Заявява, че със Заповед № 72/08.12.2021г. и Заповед № 77/21.11.2021г. са й вменени и други допълнителни задължения като орган за безопасност и здраве при работа и длъжностно лице, което да създава организация и осъществява контрол за спазване на правилата и нормите за пожарната безопасност, които отговорности допълнително са натоварили ищцата и са преизпълнили работното й време.

Сочи, че в началото на месец ноември 2023г. ищцата получила безпочвени обвинения в разговор на място във фабриката в Л., иницииран от страна на служителка в ответното дружество - М. К., заемаща длъжността „Директор човешки ресурси", затова че И. е 1 допуснала „нерегламентирани взаимоотношения с колега", като е визирала служителя В. К. помощник технически директор във фабриката. В същия този разговор, К. й е препоръчала „сама да намери начин да напусне работа, в противен случай, тя ще намери начин да я освободи", като я е заплашила, че „Л. е малък град и трябва да си пази репутацията".

Ищцата изразила несъгласието си с отправените й обвинения и обяснила, че работата й е тясно свързана с тази на В. К. по отношение на проверки на СПО /съоръжения с повишена опасност/, пожарна безопасност, газ-сигнализация и други подобни, като комуникацията помежду им е била само служебна. Д. И. се е почувствала много обидена от случилото се и е потърсила отговори по имейл от изпълнителния директор на фабриката - С.Ч., който обаче не е заел никаква позиция по въпроса. Посочва, че е последвал и устен разговор между ищцата и Ч., проведен във фабриката, по време на който Ч. е заявил на И., че служителките М. К. и Й.П. - новият директор на фабриката не желаели да работят с нея, тъй като К. „не можела да я управлява". Последвали са още няколко разговора с ищцата, в които са й предлагани различни варианти на освобождаването й от работа /по взаимно съгласие, по чл.331 от КТ/, които последната е отказала. Твърди, че поради това работодателят е измислил да се отърве от ищцата чрез съкращаване на щата й, в нарушение на принципа на добросъвестност по чл.8,ал.1 от КТ, като на 15.12.2023г. Д. И. е получила Заповед № 436/13.12.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, с правно основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ. Счита, че с уволнението по чл.328,ал.1,т.2 от КТ се цели заобикаляне на закона, за да може трудовото правоотношение да бъде прекратено по облекчен ред, а не поради посочената от прекия ръководител на ищцата причина, че И. поддържала „нерегламентирани взаимоотношения с колега". Ищцата счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено незаконосъобразно. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения по време на процедурата по нейното издаване, същата е неправилна, необоснована и немотивирана, не става ясно какъв щат е съкратен, нито е посочена каква е промяната в щатното разписание. Заявява, че липсва реално съкращаване на щата, същото е фиктивно, както и не е спазена процедурата по съкращаване на щата и никой не е запознал ищцата с новото щатно разписание, нито с посочената в процесната заповед Заповед № 119. Твърди, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.8,ал.1 от КТ, т.е. при злоупотреба с работодателска власт.

Сочи, че към датата на съкращаване на щата работодателят не е изискал и събрал информация дали ищцата не подлежи на специална закрила при уволнение съгласно чл.333 от КТ.

Посочва, че поради незаконното уволнение ищцата е останала без работа и има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Твърди, че до подаване на настоящата искова молба не й е изплатено и трудовото възнаграждение за положен извънреден труд в периода 22.11.2021г. - 28.11.2023г. в общ размер на 4 791.56 лв. за 171 отработени часове в извънработно време, когато за да завърши 2 работата си и всичките вменени допълнителни задължения, се е налагало да остава след работно време или да идва на работа в съботни дни, за което работодателят и прекият й ръководител са били уведомени, като не само, че не са се противопоставяли, но са й възлагали задачи за изпълняване в извънработно време. В допълнителна уточняваща молба посочва, че за периода 22.11.2021г. - 28.11.2023г. ищцата Д. И. е полагала извънреден труд в работни дни, почивни дни и официални празници за довършване на възложена и започната работа по начисляване на заплати, за завършване на работа по подготовка за надзор на СПО – ресивъри, за проверки по спазване на мерките за здравословни и безопасни условия на труд по цеховете във фабриката, за участие в онлайн курс по английски език, организиран от работодателя, за подготовка на документи за Инспекция по труда във връзка с трудова злополука, за подготовка на коледно парти на фирмата, за подготовка на проверка от Технически надзор, за косене на трева, почистване и засаждане на цветя във връзка с предстоящата визита на собственика на фабриката - Ю.Б., за разчистване около новия цех по разпореждане на Директор фабрика, за довършване на работни задачи, заради монтаж на вратите на новия цех във фабриката и приготвяне на храна, заради подготовка за посещение на собственика Ю.Б.,

Моли съда да постанови решение, с което: 1/ Да признае извършеното уволнение за незаконно и да го отмени на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ; 2/ Да възстанови ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност; 3/ Да осъди ответното дружество да заплати на Д. И. полагащото й се обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ, за времето в което е останала без работа поради уволнението, считано от 01.01.2024г., но за не повече от 6 месеца, равняващо се на 6 брутни трудови възнаграждения, всяко от по 2872.28 лв., в общ размер на 17 233.68 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на цялата дължима сума; 4/ Да осъди ответното дружество да заплати на Д. И. дължимото й допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода 22.11.2021г. - 28.11.2023г., в общ размер на 4 791.56 лв. за 171 отработени часове за положен извънреден труд в работни дни, почивни дни и официални празници за довършване на възложена и започната работа: за 1 час през месец декември 2021г. в размер на 24.63лв., за 4 часа през месец януари 2022г. в общ размер на 99.09лв., за 1 час през месец февруари 2022г. в размер на 24.77лв., за 8 часа през месец март 2022г. в общ размер на 194.60лв., за 9 часа през месец април 2022г. в общ размер на 254.38лв., за 5 часа през месец май 2022г. в общ размер на 141.32лв., за 1 час през месец юни 2022г. в размер на 24.41лв., за 10 часа през месец юли 2022г. в общ размер на 262.43лв., за 7 часа през месец август 2022г. в общ размер на 168.44лв., за 16 часа през месец септември 2022г. в общ размер на 442.75лв., за 8 часа през месец октомври 2022г. в общ размер на 210.83лв., за 6 часа през месец ноември 2022г. в общ размер на 150.94лв., за 4 часа през месец декември 2022г. в общ размер на 116.96лв., за 11 часа през месец януари 2023г. в общ размер на 323.86лв., за 5 часа през месец февруари 2023г. в общ размер на 156.20лв., за 8 часа през месец март 2023г. в общ размер на 227.19лв., за 7 часа през месец април 2023г. в общ размер на 242.97лв., за 13 часа през месец май 2023г. в общ размер на 406.11лв., за 5 часа през месец юни 2023г. в общ размер на 142.00лв., за 11 часа през месец юли 2023г. в общ размер на 327.27лв., за 13 часа 3 през месец август 2023г. в общ размер на 353.14лв., за 10 часа през месец септември 2023г. в общ размер на 328.83лв., за 1 час през месец октомври 2023г. в размер на 28.39лв., за 5 часа през месец ноември 202Зг. в общ размер на 142.00лв., или общо в размер на 4 652.18 лв.ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 5/ Да й присъди сторените в хода на процеса разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си – адв. Б. М. от ВТАК, ищцата поддържа предявените искове. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 115345067, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Вит“ № 1, представлявано от управителя М.З.С., чрез пълномощника си – адвокат В. Т. И. от АК – Плевен, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че предявената искова претенция е допустима, но неоснователна. Твърди, че съгласно приложената заповед № 436/13.12.2023г., като правно основание за прекратяване на трудовото и правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 от КТ, а като фактическо основание - съкращаване на щата въз основа на промяна в щатното разписание, в сила от 01.12.2023г., утвърдено със заповед № 119.

Заявява, че според заповед № 47/11.05.2023г., в организационната структура на „Сартен България“ ООД - Л. и щатно разписание на длъжностите в „Сартен България" ЕООД, в сила от 01.06.2023г. (Л.), за длъжността Началник отдел „Човешки ресурси" с код по НКПД от 2011: 12126003 е съществувала 1 щатна бройка, като в структурна единица „Администрация" общата численост на персонала е от 6 щатни бройки. Сочи, че със заповед № 119/23.11.2023г., считано от 01.12.2023г. е направена промяна в действащото щатно разписание, като с т.1 на заповедта е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и структурата към него и промените са отразени в приложенията към заповедта, а в т.2 на заповедта е посочено, че новото щатно разписание влиза в сила от 01.12.2023г. Твърди, че с щатното разписание на „Сартен България" ЕООД, в сила от 01.12.2023г., длъжността Началник отдел „Човешки ресурси" с код по НКПД от 2011: 12126003 е премахната, като в структурна единица "Администрация" общата численост на персонала е намаляла от 6 на 5 щатни бройки. Заявява, че на 13.11.2023г., с издаване на заповед № 119, за работодателя е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с ищцата Д. И., което обаче той може да упражни едва след 01.12.2023г., когато влиза в сила промяната в щата и съответно намаляването с една щатна бройка на персонала в структурна единица „Администрация'' на фабриката в град Л. на „Сартен България" ЕООД. Твърди, че в случая не става въпрос за злоупотреба с право от страна на работодателя и нарушаване на принципа на добросъвестност, регламентиран в чл.8,ал.1 от КТ, а за упражняване на законово правомощие от страна на работодателя. Посочва, че този принцип е относим и за служителя при изпълнение на трудовите права и задължения. Възприемайки, че предложение изх. № 50/23.11.2023г. е упражняване на законово правомощие на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при условията на чл.331,ал.1 от КТ, а не нарушение на принципа 4 на добросъвестност по чл.8,ал.1 от КТ, то не може да се приеме като добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата разминаването й в позицията, дадена в писмен вид на това предложение (л.49 от ЛТД) и нейното устно изявление в присъствието на служители на дружеството, че би се съгласила, ако й се изплати обезщетение в размер на 66 брутни работни заплати. Посочва, че действителното прекратяване на трудовото правоотношение е посочено в заповед № 436/13.12.2023г. и това е съкращаването в щата, а не връзката на ищцата с В. К..