Определение № 215 от 09.06.2023, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 215/09.06.2023г. по ЧНД № 306/2023г. по описа на ОС Сливен.

Производството е образувано по искане на обв.Р. чрез неговия защитник адв.М.М. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека и е с правно основание чл.65 от НПК. След образуване на производството е постъпило второ искане с идентично съдържание от адв.Д.М. в качеството му на защитник на обвиняемото лице.

В съдебно заседание молбата се поддържа лично от обвиняемия и от неговите защитници адв.М. и адв.Д., преупълномощена от адв.М.. Не оспорват авторството на деянието, но твърдят, че обв.Р. не е умъртвил умишлено пострадалите, а се касае за деяние, извършено в условията на неизбежна отбрана, което не съставлява престъпление. Твърдят, че не е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.4, предл.3 и т.6, предл.1 вр. чл.115 от НК, за което е привлечен към отговорност. Смятат, че единствено тежестта на вмененото престъпление не е достатъчна, за да се заключи, че съществува реална опасност деецът да се укрие или да извърши ново престъпление, както и да аргументира необходимост от вземането на най-тежката мярка за неотклонение. Излагат доводи за липса на опасност от укриване и извършване на престъпление като се аргументират с ниска степен на обществена опасност на обвиняемия, със семейното му положение и установено местоживеене, с изградените му трудови навици. Обръща се внимание на процесуалното поведение на обв.Р., което е преценено от защитата като безупречно, както и на оказаното съдействие на разследващите органи. Защитниците изразяват категорично становище, че целите на мярката за неотклонение, които процесуалният закон й предписва, ще могат да се постигнат и чрез вземането на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо обв. Р. като предлагат мярка за неотклонение парична гаранция. Намират, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ не е подходяща, доколкото обв.Р. се е разпоредил с недвижимия имот, находящ се в гр.***. Поставят акцент и върху незадоволителния темп, с който се развива досъдебното производство и конкретно върху сроковете, с които вещите лица изработват възложените им експертизи, което от своя страна мотивира извода им за развитие на производството извън разумните срокове и неоправдано продължила репресия спрямо техния подзащитен. В тази връзка се подчертава и влошеното здравословно състояние на обв.Р., който в условията на задържането му под стража няма достъп до адекватни медицински грижи.

В заключение сезират съда с искане най-тежката мярка за неотклонение да бъде изменена в по-лека, а именно гаранция в пари, чийто размер предоставят на съда да определи с оглед материалите, събрани в хода на досъдебното производство относно имущественото състояние на обв.Р..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Сливен 1 предлага на съда след запознаване с досъдебното производство да прецени дали все още са налице предпоставките за задържането на обвиняемия.

Солидарен е със становището на защитата, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е неприложима като счита, че подходяща такава би била мярка за неотклонение парична гаранция. Предлага на съда, ако приеме искането за основателно и измени мярката за процесуална принуда в по-лека, то на обвиняемото лице да бъде наложена забрана да напуска пределите на страната.

Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, обвиняемият моли съда да измени мярката за неотклонение, взета спрямо него, от „Задържане под стража“ в „Гаранция“ като посочва, че преди задържането му е реализирал трудови доходи от около 1600 лева месечно.

Уточнява, че цялото му семейство вече живее и работи във Франция и не планира да се върне в страната, поради влошените отношения с рода на пострадалите лица.

Съдът след преценка на наличните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, изразени в съдебно заседание, прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 467/2022г. по описа на РУ - Н.З. е започнато на 26.08.2022г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това, че на 26.08.2022г. в ***, умишлено са умъртвени лицата В.П.К. и П.Р.П., двамата от гр.Н.З., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина - пистолет и ловна пушка, като убийството е причинено на повече от едно лице. С постановление на разследващия орган на 27.08.2022г., Р. Р. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това, че на 26.08.2022г. в ***, умишлено умъртвил повече от едно лице, а именно В.П.К. и П.Р.П., двамата от гр.Н.З., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, посредством възпроизвеждане на множество изстрели с пистолет и ловна пушка. Разпитан в това си качество обвиняемия Р. дава обяснения във връзка с обвинението.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 27.08.2022г. обв. Р. е бил задържан за срок от 72 часа на 27.08.2022г. до довеждането му пред ОС Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С Определение № 313/30.08.2022г. по ЧНД № 413/16г. на Сливенския окръжен съд по отношение на обв. Р. Р. Р. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство № 467/2022г. по описа на РУ Н.З..

С Определение № 167/ 07.09.2022г. по ВЧНД № 185/22г. на АС - Бургас, определението на ОС - Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Р. Р. Р. е било потвърдено.

С Определение № 438/14.11.2022 г. по ЧНД № 557/2022 г. на ОС2 Сливен е оставено без уважение искането на обв.Р. за промяна на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. По повод постъпила частна жалба срещу акта на първостепенния съд от защитниците на обвиняемото лице АС-Бургас с Определение № 224/21.11.2022 г. по ВЧНД № 248/2022 г. е потвърдил съдебния акт на окръжния съд.

По повод второ искане с правно основание чл.65 от НПК е било образувано ЧНД № 202/2023 г. по описа на ОС-Сливен. В с.з., проведено на 13.04.2023 г., защитниците на обв.Р.- адв.М.М. и адв.Д.М. са оттеглили искането. Обвиняемото лице е потвърдило направеното от защитата изявление и съдът е прекратил наказателното производство по ЧНД № 202/2023 г. по описа на ОС – Сливен.

На 21.04.2023 г. на обвиняемия Р. е повдигнато второ обвинение- за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 26.08.2022 г. в дома си в *** държал огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ-1 бр. пистолет „Webley&Scott“, кал.7,65 мм с № 99892; 1 бр. пистолет конструкция „Макаров“, кал. 9х18 мм, без обозначения и 1 бр. едноцевна гладкоцевна, ловна пушка марка „ Saint Etienne“, кал.12, с № 67637 върху долната страна на цевната кутия и № 138268 от лявата страна на цевта, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ-40 патрони кал. 7,62х39мм; 38 бр. патрони кал.7,62х25 мм „ТТ“;

77 бр. патрони кал. 7,62х39 мм; 38 бр. патрони кал.12 и 1 бр. патрон кал.7,62х57, без да е имал за това надлежно разрешение съгласно чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ.

В хода на проведеното разследване, освен първоначалните действия преди първоначалното вземане на мярката за неотклонение, са били извършени оглед на местопроизшествие, претърсване и изземвания, взети обтривки и микроследи, както и биологичен материал, за назначаване на съответните експертизи. изготвени две съдебно-медицински експертизи на труп, справка за съдимост на обв.Р., както и характеристична справка.

Разпитани са множество свидетели, условно обособени в три групи:

- Свидетели от рода на „Р.“: Н.А.П., П.С.М., С.Я.С. / М. /, А.М.М., Л.М.А., Р.

Р. М., С.Я.С., Е.К.А., Р.А.С., Д.Й.С., С.Р.С.;

- Свидетели от рода на „А.“: Г.В.П., С.В.П., С.А.К., С.Р.С., Н.В.П., Р.П.Р., В.П.Р., Н.П.А., Р.П.А., С.Н.Ч., Р.Н.В., С.М.А., Р.Е.К., З.М.К.;

- Полицейски служители и лица, които не част от враждуващите семейства:

К.В.М., Р.И.И., С.И.М., Д.Д.П., С.Р.С., Г.М.Т., М.Ю.К., Е.С.О., К.С.Ж., Р.М.Б.,

Н.А.В., И.А.А..

Назначени и изготвени са съдебно-медицински експертизи на труп- два броя, съдебно-медицински експертизи на живи лица- 5 броя, комплексна балистична и химическа експертиза, дактилоскопна експертиза, фоноскопна експертиза, съдебно- химическа експертиза-2 броя, съдебно- биологична 3 експертиза по метода на ДНК- 2 броя, физико-химически експертизи, комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза.

С постановление от 31.10.2022 г. на разследващия полицай е назначена съдебно-техническа експертиза със задача да се извлече цялата налична информация от паметта на предоставените за изследване два броя мобилни телефони марка „Айфон“, ползвани от лица, които са се намирали в имота по време на стрелбата- обв.Р. и свид. А.М.М.. До настоящия момент експертизата не е изготвена.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искането на обв. Р. за изменение на взетата по отношение на него мярка „Задържане под стража” в по-лека такава е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Съдът намира, че не е настъпила промяна на обстоятелствата, която да мотивира извод, че задържането е незаконосъобразно. Все още са налице законовите предпоставки, съдържащи се в разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.3 от НПК, които обосновават законосъобразността на взетата най-тежка мярка за неотклонение по отношение на обв. Р.. Същият е привлечен към наказателна отговорност чрез повдигане на обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер – по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Както към момента на първоначалното задържане, така и към настоящия момент са събрани достатъчно доказателства /гласни, писмени/ от които може да се направи обосновано предположение, че обв. Р. е съпричастен към вменената му престъпна деятелност. Тези доказателства се съдържат в протоколите за претърсване и изземване, в показанията на разпитаните свидетели; в заключенията на назначените и изготвени до настоящия момент по делото експертизи.

Защитниците акцентират върху изготвената комплексна съдебна психологопсихиатрична експертиза, според която обвиняемият към момента на извършване на деянието е изпитал интензивен страх / уплаха / като настояват да се приеме, че обв. Р. е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана.

Съдът счита, че към настоящия етап от разследването обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което му е повдигнато обвинение, не е отпаднало. Това е така, доколкото са налице многобройни гласни доказателства, които разкриват в по-общ план взаимоотношенията между двете враждуващи фамилии и поведението на обвиняемия преди инцидента. В допълнение съдът отчита и обстоятелството, че назначената съдебно-техническа експертиза, чиято задача е да се извлече цялата налична информация от паметта на предоставените за изследване два броя мобилни телефони марка „Айфон“, ползвани от лица, които са се намирали в имота по време на стрелбата- обв.Р. и свид.А.М.М. до настоящия момент не е изготвена. Едва след нейното приобщаване към досъдебното производство би могло да се обсъжда въпроса с приложението на института 4 на неизбежната отбрана, както и с приложението на Постановление № 12 от 29.11.1973 по н.д.№11/1973 г. на Пленума на ВС, съгласно което, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана…“

Налице е и втората предпоставка, обосноваваща законността на задържането на обвиняемия – наличието на реална опасност същия да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респективно да се укрие.

При първоначалното задържане съществуването на тази опасност е било обосновано от окръжния, респективно апелативния съд с оглед на законовата презумпция по чл.63, ал.2 т.3 от НПК, която макар да се отнася само за първоначалното задържане следва да се ползва и в настоящото производство.