Решение № 19613 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19613 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110117194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ВИК“ ООД гр. Перник срещу Е. Н. П., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни по чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството, следните суми, които представляват ½ от дължимите суми по партидата за процесния имот: сумата от 165,06 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги през периода от 12.12.2021 г. до 12.12.2022 г., доставени в имот с адрес: гр. Перник, ул. .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 23,91 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 05.03.2022 г. – 16.11.2023 г.

Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33009/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Твърди наличието на облигационно отношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги в имот с адрес: гр. Перник, ул. .., за 1 който пред дружеството била заведена партида с абонатен №... По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услуги се осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответния регулаторен орган.

Според приложимите към правоотношението общи условия, ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, поради което дължи цената за предоставянето им в 30-дневен срок след датата на издаване на фактура за съответния период. Ответникът бил наследник на ... и не бил изпълнил задължението си по чл.62, ал.1 от ОУ в 60-дневен срок след смъртта на наследодателя си да подаде заявление за промяна в титуляра на партидата. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 33009/2024 г. по описа на СРС, 169 състав по отношение на Е. П.. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения представител адв. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Възразява, че не са представени доказателства за наличие на облигационна връзка между страните. Обективира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ е наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги– доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, през исковия период за процесния имот, обема на доставената услуга, че нейната стойност е в претендирания размер, че общите условия на дружеството са надлежно разгласени, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване или на строеж на водоснабдявания имот, респ. качество на потребител на услугите В и К. Във връзка възражението за изтекла 2 погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, респ. юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/.

Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т. 1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за В и К услуги е представена справка от Община Перник за декларирани данни за имот с адрес гр. Перник, ул. Стомана, бл.3, вх. В, ап.18, от която се установява, че Е. Н. П. е собственик на ½ от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от родителите му – ..., починал на 15.05.2013г. и ..., починала на 06.03.2008г., за установяване на което са представени и удостоверения за наследници на посочените лица. От ангажираните по делото доказателства следва, че ответникът по силата на наследствено правоприемство притежава право на собственост върху ½ от процесния недвижим имот, респ. притежава качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, предоставяни за процесния недвижим имот. Предвид изложеното съдът намира, че между страните по делото за исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за В и К 3 услуги при надлежно разгласени общи условия на ищцовото дружество, респ. ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия, само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. Перник, е ищцовото дружество „ВИК“ ООД.

Следователно, между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца, приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, които също са приложени по делото, по отношение на процесния имот.

Видно от представената справка – извлечение за дължимите суми към ищцовото дружество за периода 12.11.2021 г. – 12.12.2022 г. се установява, че дължимата сума е размер на 330,13 лева. Ответникът не оспорва количеството и размера на потребената вода за процесния период, нито в срока за отговор на исковата молба, нито в проведеното открито съдебно заседание. Предвид гореизложеното, на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че стойността на реално консумираната вода за периода 12.11.2021 г. – 12.12.2022 г. е в размер на 330,13 лева, като съобразно посочената от ищеца квота от 1/2 , то дължима от ответника е сумата от 165,06 лева. Ответникът не доказа да е погасил тази сума чрез плащане, предвид което искът следва да се уважи изцяло.

Основателността на акцесорната претенция за лихви изисква наличие на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При неизпълнение в срок на задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа /на чл. 44 ОУ от 2014 г./. Дължимата лихва, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК върху уважената главница за 4 периода 05.03.2022 г. – 16.11.2023 г., е в общ размер на 23,91 лева.

Процесуалният представител на ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност. Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за предоставени услуги по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за потребени ВиК услуги са били дължими в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 29.03.2024г., съответно, вземанията на ищцовото дружество с настъпил падеж преди 29.03.2021г. са погасени по давност. Такива не се претендират, поради което направеното възражение е неоснователно.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК на лист 120 от делото.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като счита че делото не се отличава с фактическата и правна сложност. Съдът намира направеното възражение за основателно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Същото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител на ищеца не се е явил, събрани са само писмени доказателства, по спорните въпроси е формирана значителна съдебна практика, цената на иска е по-ниска от претендираното адвокатско възнаграждение. Следва да се съобрази актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на 5 адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС) С оглед изложеното съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 60 лева с ДДС за заповедното производство и 240 лева с ДДС за исковото производство. На ищецът следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 340 евро за исковото производство и в размер на 37,07 евро за заповедното производство.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Н. П., ЕГН **********, дължи на „ВИК“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. .., сумата от 165,06 лв./84,39 евро, представляваща ½ от стойността на потребени ВиК услуги през периода от 12.12.2021 г. до 12.12.2022 г., доставени в имот с адрес: гр. Перник, ул. .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 23,91 лв./12,23 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 05.03.2022 г. – 16.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 33009/2024 г. по описа на СРС, 169 състав.