Решение № 171 от 03.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. П., 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200265 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Й. И. Ж. от град П., ЕГН: ********** против НП № 23-1818-000673 от 11.07.2023 год. на началник сектор в ОДМВР-П., РУ - П., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, с което се иска потвърждаване на НП, прави се възражение за прекомерност на разноските /макар че такива не се претендират/ и на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 30.03.2023 г. около 11,20 часа, в град П. управлява л.а. „А.“ с рег. №..., който не бил регистриран по надлежния ред, т.к. бил със служебно прекратена регистрация от 24.02.2023 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 428292 от 30.03.2023 год. Въз основа на горепосочения АУАН първоначално не било издадено НП, а била сезирана РП-П. с оглед преценка дали поведението на жалбоподателя не съставлява престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от 06.07.2023 год. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с мотив за явна незначителност на обществената опасност на деянието, след което изпратил преписката по компетентност на ОДМВР-П. за преценка дали деянието представлява административно нарушение по ЗДвП.

След като АНО получил прокурорското постановление, издал на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН обжалваното в настоящото производство НП.

То било връчено лично на жалбоподателя на 04.02.2024 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 13.02.2024 год. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе лек автомобил, който бил придобит на 23.12.2022 год. от П.Т. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача. Установи се категорично и това, че този автомобил бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, във вр. с чл.18б 2 ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Причина за прекратяването на регистрацията бил факта, че МПС било продадено от предишния собственик Б.Л. на П.Т., а тя не го регистрирала на свое име в законовия срок. Както вече бе посочено, прехвърлянето на собствеността е станало по предвидения в закона нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на 23.12.2022 г., за което по електронен път били подадени данни към системата на Сектор „Пътна полиция”. Купувача П.Т. била въведена в системата на Сектор „Пътна полиция” като „предстоящ собственик” на автомобила и имала задължение в двумесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, да регистрира превозното средство на свое име. Същата обаче не изпълнила това свое задължение.

На 23.02.2023 г. изтекъл срока по чл.143, ал.15 от ЗДП – 2 месеца, считано от покупката на автомобила от страна на Табакова, поради което той бил служебно дерегистриран на 24.02.2023 година. Месец след това – на 30.03.2023 г., жалбоподателят управлявал автомобила, т.к. нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация, след което бил спрян за проверката от служители на МВР, които констатирали, че автомобила действително е с прекратена регистрация.

При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. Няма никакво съмнение, че административно наказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. В случая не може да се очаква дори от собственика, а още по малко от несобственика / в случая жалбоподателя Й. Ж./ да знаят за извършената на 24.02.2023 год.

3 дерегистрация, която се извършва посредством отбелязване в автоматизираната информационна система от съответния административен орган. В такава ситуация, да се ангажира административно наказателна отговорност за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и то на несобственика , ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административно наказателното производство има статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.

Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.

При този изход от делото право на разноски би имал жалбоподателя, но такива не се претендират и не се твърди да са били направени, поради което разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – П.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-1818-000673 от 11.07.2023 год. на началник сектор в ОДМВР-П., РУ - П., с което на Й. И. Ж. от град П., ЕГН: ********** , на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4