Решение № 120 от 17.07.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Павликени, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ - ГД, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело №

20264140100231 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

„***“ АД, с ЕИК ***, е предявило против Б. Б. Б. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 76.69 евро, представляваща непогасена главница по Договор № ***/14.07.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 20.01.2026 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 4,59 евро за периода от 15.08.2025 г. до 19.01.2026 г., както и за сумата от 5,11 евро – неустойка за обработка за неспазен срок за плащане. Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен между страните от разстояние Договор за продажба на стока при условията на предоставяне от *** услуга „*** отложено плащане“. Поддържа, че съгласно условията на услугата „*** отложено плащане“ задължението на клиента за заплащане на цената на поръчката е предмет на договор за факторинг между търговеца и „***“ АД, като вземането на е прехвърлено на ищеца „***т“ АД. Ответницата е направила покупки на стойност 150,00 лева (76.69 евро), заплатени, посредством избраната от Б. опция „плати с ***”, като на свой ред „***“ ЕАД е наредило заплащането стойността на поръчката да се извърши от ищеца „***“ АД. Последният осъществил плащането на стоките, като за ответника възникнало задължение в 30-дневен срок от заплащането на стоката към търговеца да възстанови сумата. Поддържа, че ответникът не е погасил задълженията си по договора, поради което е начислил неустойка за обработка на неспазен срок на плащане, както и лихва за забава. Към съда е отправил искане за осъждане на ответницата да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните изводи:

От представения по делото Договор за продажба на стока, сключен от разстояние, по силата на което е предоставена на ответника услугата “***“ и Общи условия към услугата „***“ се установява, че на 14.07.2025 г. ответницата Б. Б. е направила поръчка № ***/14.07.2025 г., за покупка на три ваучера за пазаруване на стойност 50 лева с ДДС за следния електронен магазин:

***, като продавач на стоките/услугите е „***“ ООД. По силата на договореното срокът за плащане на цената на покупката е 30 – дневен и започва да тече от датата на изпращане на поръчката от търговеца. Предвидено е, че при неплащане в срок се начислява неустойка за неспазен срок в 1 размер от 10 лева. Правният режим на процесния договор е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, както и на общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова услуга, по отношение на която той е приложим е и кредитирането.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Съгласно ал. 2 от разпоредбата, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага, а за електронните изявления - /ЗЕДЕП/.

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи: справка по Договор за продажба на стока, сключен от разстояние, по силата на което е предоставил на ответника услугата “***“. Видно от същата вземането на търговеца „***“ ООД срещу „***“ ЕАД е възникнало на 14.07.2025 г., когато е направена поръчка № *** в електронния магазин на търговеца и поръчващият ответник е избрал начин за плащане „***“. От приложената справка-разпечатка в графи „твоите текущи покупки“ и „***“ се установява, че услугата съобразно договора за покупка при отложено плащане е доставена/заплатена от „***“ ЕАД на търговеца „***“ ООД. Съобразно приложимата към казуса редакция на чл. 3 ЗЕДЕП писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, който представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕП автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.

С исковата молба ищецът е изложил твърдение, че ответникът го сезирал с попълнена електронна заявка - Договор за продажба на стока при условията на предоставяне от *** услуга „***“. Такава не е представена по делото, но в представената по делото справка се съдържа подробна информация относно личните данни на ответника, в т. ч. електронен адрес и телефон, предвид което и на основание цитираните по-горе норми, съдът приема, че процесният договор бил сключен от ответника Б. Б.. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по делото се установява, че „***“ ЕАД - доставчик на финансова услуга, получил съгласието на ответника за сключването на договора по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР.

Видно от същата спрaвка на 14.07.2025 г. Б. Б. чрез електронна поща ***@gmail.com е заявила покупка на три ваучера за пазаруване на стойност 50,00 лева – поръчка № ***, за която е избрана услуга „***“, получила е на посочен от нея телефонен номер СМС, съдържащ еднократен код за вход, а в „***“ е отразено, че покупката очаква плащане. Не се спори, че стойността на покупката/ваучера е заплатена от ищеца „***“ АД.

Следователно сключения между ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на услуга с характеристики на договор за заем, е породил действие, като с настъпването на падежа му – 14.08.2025 г. Б. Б. Б. дължи връщане на заетата сума от 150 лева.

В Условията за ползване на услугата „***“ е изрично посочено, че задължението за заплащане на цената е предмет на договор за факторинг между търговеца и „***“ ЕАД, действащо като представител на „***“ АД, по силата на който договор за факторинг това вземане е прехвърлено на „***“ АД, за което потребителят е уведомен с Условията.

Принципно предметът на договора за факторинг, макар и той да се доближава до характеристики 2 до договора за цесия, обаче е ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице - негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото: с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите: финансиране от страна на фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга като форма на финансово-кредитна дейност за разлика от цесията по гражданското право. В случая и видно от представената по справка по Договор за продажба на стока, сключен от разстояние, по силата на което е предоставил на ответника услугата “***“ вземането на търговеца „***“ ООД срещу „***“ ЕАД е възникнало на 14.07.2025 г., когато е направена поръчката в електронния магазин на търговеца и поръчващият ответник е избрал начин за плащане „***“. От приложената справка-разпечатка на „твоите текущи покупки“ и „***“ се установява, че услугата съобразно договора за покупка при отложено плащане е доставена/заплатена от „***“ ЕАД на търговеца „***“ ООД. Потребителят е получил посредством СМС код за вход, код за потвърждение и известие за срока, в който може да възстанови на „***“ ЕАД заплатените от последния суми. Със СМС известия от 13.08.2025 г. потребителят ответник е уведомен за започнала процедура по прехвърляне на вземанията на „***“ ЕАД по сключения договор, както и че му е начислена такса от 10,00 лева. Т.е. към. 13.08.2025 г., това вземане е валидно и изискуемо, но не е било погасено. То не е невъзникнало. Поради това коментирания договор се приближава по естество повече до договор за цесия. Независимо от това разпоредбите на чл. 99 ЗЗД са приложими така или иначе, предвид липсата на друга уредба в законодателството ни – арг. чл. 46, ал. 2 ЗНА.

За да породи този договор действие спрямо Б. Б., то следва прехвърлянето на вземането на „***“ ЕАД да й е съобщено от доставчика на услугата – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предвид съдържащото се в условията за ползване на услугата “***“ изявление за това, че вземането на търговеца към „***“ ЕАД е прехвърлено на ищеца, уведомителния СМС от 13.08.2025 г., то установено е, че потребителят ответник е бил уведомен за прехвърлянето.

По делото липсват твърдения, а и доказателства стойността на поръчка № ***/14.07.2025 г. да е възстановена на ищеца, поради което предявения иск се явява основателен.

Основателността на претенцията за главното вземане предпоставя и тази на акцесорното за лихва за забава в размер от 4,59 евро за периода от 15.08.2025 г. до 19.01.2026 г., тъй като вземането за стойността на ваучера е падежирало и с неизпълнението му длъжникът изпада в забава, за което дължи законна лихва в претендирания размер.

Претенцията за сумата от 5,11 евро – неустойка за обработка за неспазен срок за плащане следва да бъде отхвърлена. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.

Следователно не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й. Ето защо за тази сума искът подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера и на двете страни. Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса от 76,69 евро и 205 евро – възнаграждение за един адвокат или общо 281,69 евро, от които съобразно уважената част от исковете следва да му се присъди сума в размер на 250 евро.