Определение № 17382 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17382 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110153361 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Т. К., ЕГН ********** срещу К. П. Н. – К., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 7 669,38 евро (с левова равностойност 15 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от излагане на клеветнически твърдения в предавания и клипове в социалните мрежи, качени в платформата Youtube както следва: в интервю от 19.06.2025 г. от следните клеветнически твърдения: „това не бил тоталитарен, а феодален режим“; „че Н. Т. се бил прочул с феодалните си порядки“; „че това е кмет на една община, който държи хората зависими като например им спирал тока, защото не били гласували за него“; „че Т. трови жителите на общината със завод Б. на К.. Това е вече едно престъпление към поколенията и че ще му дойде края, освен ако Н. Т. не е решил да остане единственият жител на Г.. Но това едва ли ще се случи, тъй като той живее в А.“; във видеа от 21.06.2025 г. от следните клеветнически твърдения: „управлението на Т. е като фекално езеро и черна река, и хората от общината не трябва да гласуват за него, ако искат това да се промени“; „Община Г. е в клещите на мафията, като ако не си с местната власт ти затварят заведението, поради липса на тоалетна за инвалиди, но в същото време други заведения на хора от общинската власт работят“; „че заведение без лиценз за алкохол предлагало секс услуги на хора от властта“; „че били лишавани определени хора от поръчки, но карали същата стока от 50 км“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че ответницата е депутат от политическа партия „В.“, която участва в множество предавания в телевизия СКАТ с водещ журналистът П.К., които предавания се излъчват и в платформата Youtube. От началото на 2025 г. ответницата започнала целенасочена кампания срещу ищеца, който е кмет на община Г. - на 19.06.2025 г. ответницата дала интервю за П.К., качено в платформата Youtube със заглавие „Парламентът днес - К. К. - Да свалим феодалите - време е за народно управление“ (https://www.youtube.com/watch?v=4BHMsWI01E4), в което използвала клеветнически твърдения спрямо ищеца - „че това не бил тоталитарен, а феодален режим“; „че Н. Т. се бил прочул с феодалните си порядки“; „че това е кмет на една община, който държи хората зависими като например им спирал тока, защото не били гласували за него“; „че Т. трови жителите на общината със завод Б. на К.. Това е вече едно престъпление към поколенията и че ще му дойде края, освен ако Н. Т. не е решил да остане единственият жител на Г.. Но това едва ли ще се случи, тъй като той живее в А.“; на 21.06.2025 г. отново в платформата Youtube 1 били качени две кратки видеа с участието на ответницата, в които тя оприличила управлението на ищеца с „фекално езеро и черна река“, като агитирала хората от общината да не гласуват за него, ако искат това да се промени

(https://www.youtube.com/shorts/y7jkdYZ51KI); във второто видео

(https://www.youtube.com/shorts/u6Y7pKlr1hs) направила заключението, че „община Г. е в клещите на мафията“, като „ако не си с местната власт ти затварят заведението, поради липса на тоалетна за инвалиди, но в същото време други заведения на хора от общинската власт работят“; „че заведение без лиценз за алкохол предлагало секс услуги на хора от властта; че били лишавани определени хора от поръчки, но карали същата стока от 50 км“.

Според ищеца гореописаните твърдения на ответницата, разпространени публично, представляват неверни обстоятелства, които уронват авторитета, достойнството и доброто му име като кмет на община Г.. Изнесените твърдения са клеветнически, които позорят неговата личност и същевременно са неверни – че ищецът „наказва“ собствените си гласоподаватели, че заедно с К. тровел жителите на общината, че живеел извън България, че затварял заведения. Сочи, че кметът на общината няма правомощия да спира дейността на предприятия поради нарушаване на екологичните норми, че е входирал множество предложения до общинския съвет, подписал е множество заповеди и други официални актове на общинската администрация и също така е инициирал голям брой проекти в интерес на община Г. и публични дискусии. Сочи, че нито е подписвал заповед за преустановяване на дейността на заведение за хранене, нито е участвал по някакъв начин в проверката на такива, както и че е лишил определен субект от поръчки, тъй като кметът на общината обявява изискванията към кандидатите и предмета на поръчката, а комисия прави оценка на офертите. В случая, ответницата не прави нормална и обективна критика на дейността на кмета на Г., а цели неговото злепоставяне. Според ищеца критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това обаче не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си. Възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права. Политиците и публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети. Счита, че в настоящия случай границата между правото на изразяване и подвеждането на общественото мнение чрез директни клевети е премината. Всички изложени в публикациите и клиповете факти са неверни и единствената цел е да се засегне личното достойнство на ищеца и обществената оценка за него, представяйки го като завършен феодал; твърденията били системни и с манипулативна цел - да наложат в обществото на община Г. мнението, че кметът ползва общинските ресурси за свои цели, контролира цялата община и наказва всеки, дръзнал да му се противопостави. Сочи, че в резултат на изказванията на ответницата е претърпял неимуществени вреди – ядосвал се, станал изнервен, страдал от безсъние и нервни кризи, уронена била репутацията му, а твърденията били разпространени сред по - широк кръг лица, което наложило допълнителна ангажираност, усилия за оборване на неверните твърдения и личен ресурс. По тези съображения моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове. Оспорва изявленията на 19.06.2025 г. и 21.06.2025 г. да имат клеветнически характер, да съдържат неверни и позорящи обстоятелства за личността на ищеца. Оспорва истинността и автентичността на публикациите, като сочи, че в интервюто и видеата е използван изкуствен интелект, евентуално че изявленията на ответницата не са изложени коректно. Сочи, че част от използваните думи представляват мнение, субективна оценка за дейността на лице, чието име се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговите пост и дейност, което не е противоправно. Оспорва да е отправяла обвинението, че ищецът „заедно с К., тровел жителите на общината“, което било сторено от журналиста П.К.. Изявлението, че ищецът живеел в А. нямало обидно или клеветническо 2 съдържание. Оспорва и ищецът да е претърпял неимуществени вреди от изявленията на ответницата и техния размер. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна – ищецът не е посочил размера на обезщетението за неимуществени вреди, което претендира във връзка с всяко едно от интервютата и видеата, от общия размер от 15 000 лв., за което следва да се дадат указания, като за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, осъществяване на противоправно поведение от страна на ответницата, изразяващо се в разпространение на клеветнически твърдения и неистинска информация за ищеца в интервю и клипове в социалните мрежи, качени в платформата Youtube на 19.06.2025 г. и на 21.06.2025 г. със соченото от ищеца съдържание, за което не сочи доказателства, от което са засегнати честта, достойнството, доброто име на ищеца; 2/ претърпени от последния неимуществени вреди (вида на претърпените негативни преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото, честта и достойнството) и техния размер, 3/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, 4/ вина, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, че изявленията в интервютата и видеата са били манипулирани, за което не сочи доказателства, да обори презумпцията за вина, както и с оглед наведените в отговора възражения да установи, че информацията, съдържаща се в направените от нея изявления на 19.06.2025 г. и на 21.06.2025 г. отговаря на истината.

По доказателствата:

Ищецът е поискал двама свидетели при режим на довеждане за доказване на претърпените от него неимуществени вреди, което доказателствено искане е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.

Исканията на ищеца за разпит на един свидетел при режим на довеждане, който да даде показания относно местожителството на ищеца, както и да бъде изискана информация от Общински съвет гр. Г. и от община Г. под формата на справка относно броя и периода на подписаните от ищеца предложения до общинския съвет и съответно заповеди, писма и други официални документи във връзка с упражняване на правомощията му за 2024 г. и 2025 г., следва да се оставят без уважение, тъй като касаят обстоятелства, доказването на които е в тежест на насрещната страна.

Ответницата е поискала петима свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства относно управленската дейност на ищеца и общественото мнение и оценка за нея, което искане е необходимо за изясняване на спора. На ответницата следва да бъдат допуснати двама свидетели, тъй като разпитът на още трима свидетели не се явява необходим на този етап на процеса на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави 3 възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца Н. Т. К. в срок до откритото съдебно заседание с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи размера на обезщетението за неимуществени вреди, което претендира от изявленията на ответницата по всяко едно от интервютата и видеата от 19.06.2025 г. и от 21.06.2025 г., от общия размер от 7 669,38 евро (с левова равностойност 15 000 лв.), като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.