Решение № 648 от 17.11.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. гр. Хасково, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640102813 по описа за 2021 година

Предявен е от „Угренова Естейт“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“

ЕООД/, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.”България“ № 81, вх.В, ет.8, против М. Б. С., от с.Т., Община Минерални бани, Област Хасково, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1970/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 17.01.2018г., с който й била предоставена мобилна услуга за номер *********, по избран тарифен план „iTraffic L+“, с месечна абонаментна такса в размер на 2 0.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Възоснова на сключения договор ответницата ползвала предоставените от оператора мобилни услуги, а потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната, като за потребените от нея за периода от 22.03.2018г. до 21.06.2018г. електронни съобщителни услуги били издадени фактури №1245430479/ 22.04.2018г., №**********/22.05.2018 г. и 1

№ 1248772226/ 22.06.2018 г. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.

Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги по договора з а три последователни отчетни месеца – за месец 04/2018г., 05/2018г. и 06/2018г. , което обусловило правото на оператора на основание т.43 от Общите му условия да прекрати едностранно индивидуалния договор между тях и да издаде крайна фактура №1252098304/22.08.2018г. по клиентски номер **********, в която била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходни три отчетни периода и била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 199.67 лв, от които ищецът претендирал в настоящото производство част от сумата за неустойка, а именно - в размер на 52.47 лв. На 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на който последното дружество придобило вземането спрямо ответницата М. Б. С.. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп “ ООД, което дружество уведом явало длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания “ ЕАД за цесията от 16.10.2018г., и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано Ч.гр.д.№ 1970/2021г. по описа на Районен съд – Хасково. Съдът издал заповед за изпълнение за горепосочената сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги в размер на 52.47 лв, връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК, което обосновало правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за вземането си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 52.47 лева, - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ********** от дата 17.01.2018.г., сключен между ответницата и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните 2 такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което била издадена фактура № 1252098304/ 22.08.2018 г., за периода от 22.07.2018 г. до 21.08.2018 г. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител, с който оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер. Възразява, че ответницата не била уведомена за извършените два броя цесии на вземането и излага съображения в тази насока. По съществото на спора счита иска за неоснователен и излага насрещни твърдения, че ответницата не е осъществила ползването на мобилните услуги на оператора и в процесните фактури били калкулирани единствено абонаментни такси. На следващо място, оспорва дължимостта на претендираната неустойка, поради липсата на виновно неизпълнение на договора от страна на ответницата. Липсвало и уведомяване на потребителя на услугата за прекратяване на договора по инициатива на оператора с писмено предизвестие, както и доказателства, че договорът бил прекратен по някой от предвидените в чл. 50 от същия начини и при уговорените там условия. Прави възражение за неравноправност на неустоечната клауза от договора по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗЗП. Освен това, посочената клауза била и нищожна като противоречаща на добрите нрави, според критериите на задължителната съдебна практика, а именно- уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тъй като това противоречие било налице още при сключване на договора, в тази си част той не бил проявил своето правно действие и липсвало породено задължение за ответницата по клаузата за неустойка. Друг аргумент за нищожността на клаузата, освен противоречието й с добрите нрави, бил и този, че с начисляването й мобилният оператор по прекратения договор щял да получи имуществена облага от другата страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не бил прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по този договор, в какъвто смисъл била и константната съдебна практика на ВКС. Посочената клауза била нищожна и на още едно основание – като неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл. 146 ал.1 вр. чл.

143 т.5 от ЗЗП, вр чл. 26 ал.1 от ЗЗД, които разпоредби били приложими в случая. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 3 тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1970/2021г. по описа на Районен съдХасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „ЮБЦ“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата М. Б. С. за сумата 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 17.01.2018г., за което е издадена фактура № 1252098304/22.08.2018г., за периода от 22.07.2018г. до 21.08.2018г., както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение – разноски по делото, като е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение на длъжника за заплащане на суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **********/17.01.2018г., като договорът е сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, а вземането е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД, което дружество го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. За посочените по-горе суми е била издадена Заповед за изпълнение № 515/27.08.2021г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

На 17.01.2018г. ответницата М. Б. С. и „БТК“ ЕАД са сключили Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** .

Посоченият договор, както и Уведомление по Договор за цесия от 01.10.2019г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД до М. Б. С., Извлечение от приложение №1 към договор за цесия от дата 01.10.2019г., Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №4600008855 от дата 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕООД и „ЮБЦ“ ЕАД, ведно с Пълномощно с упълномощител „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.10.2019г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕАД, Декларация от М. Б. С. от дата 17.01.2018г., 4

Заявление/договор №1671823617012018-42831125 от 17.01.2018г., подписан между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М. Б. С., Месечна сметка №1245430479 от дата 22.04.2018г. за сумата от 22.34 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №********** от дата 22.05.2018г. за сумата от 43.33 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №1248772226 от дата 22.06.2018г. за сумата от 64.32 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №1252098304 от дата 22.08.2018г. за сумата от 248.59 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. “БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД свои вземания, описани подробно в Приложение № 1. С Писмо към процесния договор „БТК“ ЕАД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора. С Пълномощно „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ ООД в качеството му на цесионер по Договор за цесия, да представлява „БТК“ пред лицата, чиито задължения към „БТК“ са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.

“С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания, описани подробно в Приложение № 1, сред които и вземането срещу ответницата М.

Б. С..

Било е изпратено Уведомление за цесия от „С.Г.Груп“ ООД в качеството на пълномощник на „БТК“ ЕАД, до ответницата за извършената цесия между двете дружества на 16.10.2018г., както и за извършената на 01.10.2019г. цесия между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, като няма данни по делото това уведомително писмо да е стигнало до знанието на ответницата.

5

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „БТК“ ЕАД и ответницата М. Б. С. е бил сключен До г о в о р за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 17.01.2018г., по силата на който е следвало да бъде предоставяна мобилна услуга за номер ********* при условията на тарифен план i-Traffic L +, с месечен абонамент 20.99 лева, като срокът на договора е бил 24 месеца. Вземането по този договор е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.