Решение № 397 от 11.09.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Ловеч, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20234310100510 по описа за 2023 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за сумата общо 2 520,00 лева : за главница и лихва/възнаградителна/ и обезщетение за забава до завеждане на иска :

Подадена е искова молба от И. П. И., ЕГН **********, *****, чрез пълномощник и съдебен адрес адв.С. Т., АК Ловеч,***** против: „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *****,офис-сграда *****,представлявано от ***** по която се излага, че ищецът И. П. И., след направена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър на БНБ към дата 20.01.2023 г. ,е установил че му е заведено задължение към „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,в размер общо на 2520.00 лв.,от които като балансова експозиция -2491.00 лв.,както и такси и други разходи 29.00 лв. В справката се сочи, че задължението е от придобиване на вземания по кредити от 23.08.2021 г. Тази информация съответства на данните от заведено дело по реда на чл.410 от ГПК от страна на ответника срещу ищеца, под номер като ч.гр.д. № 1190/2022 г. на Районен съд Ловеч. Била е издадена Заповед за изпълнение, срещу която И. И. е възразил, а „Агенция за събиране на вземания „ЕАД не е предявил иск в съответния срок. С Определение № 1097/25.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 1190/2022 г., РС Ловеч обезсилва изцяло издадената заповед като определението е влязло в сила на 14.12.2022 г. От приложението документи по ч.гр.д.№ 1190/2022 г. на PC Ловеч, а именно Заповед № 614 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, установили, че найвероятно ответникът в настоящия процес, черпи правата си от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/-Приложение № 1 от 23.08.2021 г. ,сключен с „Кредисимо"ЕАД, но те не разполагат с този договор за цесия. В Заповедта на ЛРС също се сочи , че е налице неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 1

560993/24.11.2015 г.,сключен между И. И. и „Кредисимо"ЕАД. В случая безспорно е ,че е налице неизпълнение на Договора за потребителски кредит между И. И. и „Кредисимо"ЕАД, но от падежа / 30.11.2016 г./ на последната вноска от погасителния план са изминали повече от пет години. До настоящия момент не е налице осъждане с влязло в сила решение относно И. И. във връзка неизпълнението му по този договор. Ищецът счита, че не дължи процесната сума на ответника, поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. В този смисъл моли да се приеме, че с настоящата искова молба И. П. И. прави възражение за погасяване по давност на претендираната сума от „Агенция за събиране на вземани“ ЕАД, поради изтекла пет годишна погасителна давност по реда на чл.110 от ЗЗД, считано от 01.12.2016 г. Предвид гореизложеното,моли да ни призовете с ответника на съд и след като се убедите в основателността на твърденията ни,да постановите решение, с което на основание чл.124,ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД - гр.София,че доверителя й не дължи сумата от 2520.00 лв., поради изтекла погасителна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД и да им се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** представлявано от Изпълнителния директор *****, адрес за кореспонденция: гр. ***** чрез пълномощник: Юрисконсулт В. И.

П., с който се признава иска като допустим и моли да се уважи като основателен по повод института на давността и разноските останат в тежест на ищеца с оглед поведението им като се сочат доводи в подкрепа на това искане.

Изпълнено е производството по чл.140 от ГПК представен проекто – доклад на страните и разпределена доказателствената тежест: с предявяването на този иск за установяване недължимостта на парична сума, формирана в резултат на изтекла погасителна давност, ищецът отрича претендираното от ответника материално право, и в тежест на последния е, при условията на пълно и пряко доказване, да установи съществуването на това право. Лежащата върху ищеца доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право каквато в случая погасителната давност. Указва на ищеца, че следва да докаже правния си интерес от предявения иск в каквато насока представя извлечение от БНБ.

Подадена е Молба от ищеца 5636 със становище по твърдените обстоятелства от ответника и молба 5914 с доказателства за цесия.

В насроченото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощника си адв. Ст. Т., която го поддържа и в ход на делото по същество акцентира, че ответникът е признал, че дългът е погасен по давност като единственото му възражение е, че не следва да се осъжда за разноските. Счита, че същите следва да се присъдят по списъка, представен с молба вх. 5636/ 19.06.2023 г., тъй като именно ответникът с бездействието си да заличи дълга от Централен Кредитен Регистър и с образуваното заповедно производство за същия дълг в РС Ловеч по ч.гр.д № 1190/2022 г., 2 приложено по настоящото е предизвикал предявяване на ИМ. След възражението им по ч.гр.д., ответникът не е предявил иск и заповедта му е отменена, но по принцип този факт не възпрепятства предявяване на следващ иск за въпросния дълг до решаване на спора с влязло в сила решение. Наличието на дълга в ЦКР, което може да се заличи само от ответника или по силата на влязло в сила съдебно решение е пречка за ищеца за ползване на кредити пред други финансови институции.

Ответникът, редовно призован, не се представлява в производството.

Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства:

Договор за потребителски кредит № 560993/ 24. 11.2015 г. ; Заповед № 614 за парично задължение по чл.410 от ГПК и Определение № 1097/ 25.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 1190/2022 г. на PC Ловеч; Справка от ЦКР на БНБ; ч.гр.д. № 1190/2022 г. по описа на РС Ловеч, както и приложените към молба вх. № 5914/26.06.2023 г. от ответника: Копие на договор за цесия от 23.08.2021 г., сключен между Агенция за събиране на вземания ЕАД (цесионер) и от друга страна, Кредисимо ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД (цеденти); Извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, в което е описано цедираното задължение на ищеца и копие на потвърждение на сключената цесия, от становищата на страните-устни и писмени, преценени поотделно и в съвкупност, намира следното:

С оглед признанието на исковата претенция с правно основание чл. 124, ал. 1, от ГПК от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал. 1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.

Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по исковата претенция така както е предявена, съобразно признанието на иска, следва да бъде уважен предявения от ищеца иск като следва , на основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.237,ал.1 ГПК, да се признае за установено по отношение на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД - гр.София, че ищеца не дължи общо сумата от 2520.00 лв., поради изтекла погасителна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД

При направеното признание на иска, изключващо мотиви на съда, такива следва да се изложат по възражението на ответника, че не дължи разноски по делото и в тази връзка съобрази следната фактическа обстановка:

ЛРС е постановил Заповед № 614/29.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1190/22 г. на ЛРС, по която е постановено: длъжникът да заплати на АСВ, сумите 1 100,00 лева (хиляда и сто лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 260,92 лева (двеста и шестдесет лева и 92 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 31.12.2015 г. до 30.11.2016 г., 1 089,51 лева (хиляда осемдесет и девет лева и 51 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 01.01.2015 г. до 28.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 49,01 лева (четиридесет и девет лева и 01 стотинка) и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

3

Посочено е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит Номер: 560993/24.11.2015.

В срока е постъпило възражение по чл.414а ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение с бланковия текст за този вид възражение. С оглед разпоредбата на чл.414а,ал.3 ГПК е изпратен препис и указана разпоредбата на чл.414,а, ал.4 ГПК на заявителя АСВ, която е подала становище в срок-молба 8669, че длъжника не е извършвал плащания към дружеството и моли за издаване на ИЛ и с Разпореждане №2104/12.10.22г. му е указано да предяви иск за установяване на вземането си срещу възразилия длъжник.,връчено на 19.10.2022г. на заявителя, невъзползвал се от указаната възможност по чл.415 вр. с чл.422 ГПК и с О-е №1097/25.11.2022г. е обезсилена ЗИПЗ №614/29.07.22г.

Към предявения отрицателен установителен иск с вх.№3135/05.04.2023г. е представена справка за кредитна задлъжнялост, изготвена по заявление на ищеца от която е видно текущото състояние на кредитите-З броя посочени като процесния е под №1 и „Просрочия по активни и по погасени кредити“ където към 31.12.2022г. са посочени два кредита, включая процесния.

Възраженията на ответника, че не са дали повод за завеждане на настоящото делото, мотивирайки се с практиката, че ако се претендира извънсъдебно едно вземане, това не е повод за предявяване на отрицателен установителен иск-са основателни с оглед непредявяване на иска по чл.415 ГПК от една страна, но от друга-същите са потърсили вземането си по реда на чл.410 ГПК. И тук се стига до въпроса за различията в съдебната практика: широко е разпространено разбирането, че инициирането на заповедно производство и влизането в сила на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, само по себе си не представлява разрешаване на спор със сила на присъдено нещо и съответно не прекъсва погасителната давност. Основните аргументи, с които се поддържа тази теза, са следните: на първо място, заповедното производство е едностранно и в този смисъл заповедта за изпълнение не е акт на съда, който се издава след протичането на спорно и състезателно производство, каквото се провежда преди постановяване на съдебно решение;

Друг аргумент в тази насока е, че никъде в чл. 116 от ЗЗД не се споменава иницииране на заповедно производство или влизане в сила на заповед за изпълнение като основание за прекъсване на давността; Важно е да се отбележи, че поддържащите тази теза се опират на разясненията, дадени в т. № 14 на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“, а мотивите към решението отчасти са приложими към заповедното производство и неговите особености .

Другата теза, напълно противоположна е, че влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК формира сила на присъдено нещо и съответно прекъсва погасителната давност относно вземането, предмет на заповедта, поради следните причини: макар и едностранно, заповедното производство по чл. 410 ГПК съдържа механизъм, чрез който длъжникът да се защити, а именно – възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл, 4 някои от съдилищата считат, че неподаването на възражение в срок представлява, макар и конклудентно, признаване на вземането, което, съгласно чл. 116, б. „а“, прекъсва давността.

Възражението по чл. 414 ГПК може да се основава само на факти или обстоятелства, които са станали известни на длъжника или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, което води до извода, че влизането в сила на заповедта има установително и преклудиращо действие. С влизането й в сила се издава и изпълнителен лист, което е сходство и с осъдителните решения-„ Важен аргумент в полза на тази теза е и ограниченият ред за преразглеждане на спора след влизане в сила на заповедта за изпълнение, какъвто съществува и при влезлите в сила решения, като сходствата между уредбата по чл. 303 ГПК за отмяна на влезли в сила решения и чл. 423-424 ГПК, свързани със заповедното производство, са очевидни“.