Решение № 120 от 29.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300503247 по описа за 2025 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на Д. Д. Г. от гр. ****, чрез адв.С. П. против Решение № 4544/22.10.2025г. по гр.д.№ 14413/23г. по описа на ПРС , с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Средно училище „*****" гр. **** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за признаване незаконност на уволнение. Обжалваното решение се атакува с доводи за неправилност, незаконосъобразно и необоснованост, по съображенията : 1. Налице е неправилна правна квалификация за вменяване на обективна отговорност на ищцата , като е прието, че ищцата е извършила „допустителство" чрез бездействие - съзнателно е допуснала ***** да нарушат задълженията си“ при воденето на електронния дневник и отразяването на отсъствия и оценки, но иначе изрично е признато, че „не се доказа наличие на заповед или друг вид писмено разпореждане“ от ищцата за намеса в данните. Посочва се, че този извод противоречи както на доказателствата, така и на трудовоправната 1 уредба - дисциплинарната отговорност е лична и виновна; институт на „допустителство" като самостоятелно дисциплинарно нарушение не съществува, като се препраща към мотиви на съда относно

„допустителството"). 2. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 26 от Наредба № 15/22.07.2019 г. Районен съд Пловдив превърнал предоставеното правомощие за „осъществяване на взаимодействие с родители и общността“ в абсолютно задължение, чиято липса сама по себе си обуславя уволнение. Наредба № 15 е стандартизиращ акт за статута и компетентностите на педагогическите специалисти. Тя не създава самостоятелни дисциплинарни състави, нито заменя изискванията на КТ за вина, конкретика и съразмерност. Изводът, че ищцата е „длъжна да взаимодейства чрез ромски лидери“ и неизпълнението му е тежко дисциплинарно нарушение, е извън съдържанието на нормата и не кореспондира с фактическата обстановка. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел неизпълнение на задължението за уведомяване на РУО при смъртен инцидент. На 09.11.2022 г. ищцата е получила неофициална информация от класния ръководител. На следващия ден е изискала официални данни от 06 РУ-МВР и ГРАО, защото обработването на чувствителни лични данни и съобщаването им изисква потвърждение от компетентните органи.

Първата инстанция изисква от ищцата действие преди наличието на потвърдена официална информация. Това изкривява смисъла на заповедта на министъра, на която съдът се позова, и прехвърля в нейната сфера задължения на МВР/ГРАО за удостоверяване на фактите (виж изложението в решението за заповедта и „липсата на уведомяване"). Формулира се оплакване, че първоинстанционният съд е пренебрегнал принципа на съразмерност. Дори да се допусне, че са налице незначителни по своя характер пропуски, първата инстанция не е съпоставила вида, тежестта и обстоятелствата на нарушенията, предходното ми поведение, липсата на предишни наказания и организационната специфика на работа с електронни системи, поддържани от ***** и заместник-*****и. Това противоречи на чл. 189, ал. 2 КТ относно преценката при избора на наказание и константната практика на ВКС за пропорционалност. Сочат се нарушения на съдопроизводствените правила, за това, че първоинстанционният съд е игнорирал възраженията по чл. 195 КТ (липса на конкретика). В уволнителната заповед липсват ясни дати/периоди и фактически прояви за повечето твърдения („липса на контрол“, „формално 2 изпълнение“, „неосигуряване на присъствие на психолог“ и пр.)., което ограничава правото на защита на ищцата и не позволява проверка на преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Въпреки изричното ни възражение съдът е приел, че заповедта „отговаря на чл. 195 КТ", като е допълнил нейните празноти с външни документи/показания, което е в противоречие с практиката на ВКС - фактите трябва да са в самата заповед. (наши доводи; пасажи от писмената защита). Сочи се неправилност на преценката на ПРС за спазване на сроковете по чл. 194 КТ. Съдът е приел, че нарушенията били „продължаващо бездействие“ и така сроковете били спазени, която конструкция се намира за недоказана: за част от твърденията (работа с електронни дневници през 2022 г.) работодателят е бил уведомен чрез проверки значително по-рано от август 2023 г., поради което двумесечният/едногодишният срок са изтекли. Съдът едновременно признавал, че няма заповед с разпореждане на ищцата за промени в дневника и в същото време извежда „съзнателно допускане“ и без факти за нейното реално знание за конкретните действия на *****.

Оспорва се наличието на причинна връзка, тъй като по делото се възразява, че няма доказателства, че поведението на ищцата е довело до конкретни вредни последици или че с разумни управленски действия е можело да се предотврати трагичният инцидент - особено при липса на потвърдена официална информация към 09-10.11.2022 г. и при правно значима компетентност на МВР/ГРАО в тази част. Заповедта за уволнение се оспорва и като немотивирана по чл. 195, ал. 1 КТ като за редица точки липсват дата, място и конкретна фактическа проява; употребени са общи квалификации („неосъществен контрол“, „формално изпълнение“). Практиката на ВКС изисква ясна конкретика; липсата й води до незаконосъобразност на наказанието. Заявява се наличие на неспазени срокове по чл. 194 КТ – част описаните действия са от 2022 г.; работодателят е знаел от тогавашните протоколи и сигнали; заповедта е от 28.09.2023 г., сроковете е явяват изтекли.

Сочи се, че липсва системност по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ — няма три отделни нарушения, следващи се в срок на незаличени наказания. Оспорва се наличието на вина и индивидуална отговорност - електронните операции са извършвани от конкретни *****/ЗПУО, а не от *****; контролът е делегиран по правилата и е упражняван; отсъства лично противоправно поведение на ищцата. Препраща се към свидетелските показания и организационни 3 правила. Възразява се, че е нарушено правото на защита по чл. 193 КТ дадени са от ищцата писмени обяснения, но работодателят и съдът не са ги обсъдили релевантно, а формално.

По тези съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК се иска отмяна изцяло на постановеното обжалвано решение и вместо него постановяване на решение, с което се признае уволнението на Д. Д. Г., ЕГН: **********, извършено със Заповед № РД-06-4/28.09.2023 г. на Началника на РУО-*** за незаконно, да се отмени уволнението. Иска се да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции. Дока Налице е писмен отговор от въззиваемата страна, в който отговор се оспорва ВЖ, по подробно изложени съображения в него, иска се да се остави без уважение жалбата, като се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноски на настоящата инстанция.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима, следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ от Д. Г. против СУ “*****“, ЕИК:

*****, представлявана от ***** А. Т. , чрез адв. Т. Ж. за признаване незаконност на уволнение, обективирано в Заповед № РД-06-4/ 28.09.2023г, издадена от началника на РУО-*** И. К. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.187, ал.1, т.3 , пр. I КТ / неизпълнение на възложена работа / и т.10 / неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение /ТПО/ – вписани в длъжностната характеристика на служителя/ от Кодекса на труда/ КТ. На основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта – 28.09.2023г. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства. Въз основа на тези доказателства и отчитайки формалността на процедурата за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ , при установеност факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на неговото извършване, изслушването и приемане на обяснения на работника по чл.193, ал.1 КТ, съобразяване с тежестта на нарушението при налагане на наказанието, обстоятелствата, при които е извършено и издаването на заповедта от 4 компетентен орган при спазване на писмената форма, както и мотивираност на изложението въз основа на конкретните обстоятелства от обективна и субективна страна относно признаците на дисц. нарушение, районният съд е отхвърлил предявения от ищцата иск.

Така по изискването за мотивираност на обжалваната заповед РС е приел наличие на подробно описание на всяко нарушение по време, място и начин на извършване, посочени в заповедта и в изготвен при проверката констативен протокол, с който ищцата е била запозната. Посочено е , че в съгласие с практика на ВКС заповедта за уволнение може да бъде формулирана и в друг документ.

По въпроса за изслушването на ищцата е посочено, че са били поискани от нея писмени обяснения, обективирано в писмо на РУО по въпроси, свързани с констатираните нарушения, като в предоставения й срок същата е представила такива, поради което изискването на чл.193 КТ е изпълнено.

При преценката на предпоставките относно ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата, са разгледани констатираните с попълнената по делото преписка във връзка с издадените актове по проверка относно наличието на вменени нарушения от гледна точка на особения статут във връзка със заеманата от ищцата длъжност като ***** и ***** на ответното училище, регламентирана в специалната нормативна уредба – Закон за предучилищното и училищно образование, както и Наредбата №15/2019г за статута и професионалното развитие на *****, *****ите и другите педагогически специалисти. В процесния период на налагане на дисциплинарното наказание на ищцата като ***** и на позицията ***** ищцата са били вменени допълнителни отговорности в качеството на орган за управление и контрол в държавна/ общинска институция по смисъла на чл.257, ал.1 ЗПУО, в каквото качество е била обвързана със задължения да организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на *****, *****ите и другите педагогически специалисти, съобразно разпоредбата на чл.258, ал.1 ЗПУО, детайлизирани в подзаконовия нормативен акт на цитираната Наредба №15/2019г.

От гледна точка на тази нормативна база РС е отчел фактическата обстановка в ответното училище в процесния период преди налагане на дисциплинарното 5 наказание на ищцата, свързана с безспорните по делото факти и обстоятелства относно трагичен инцидент на ученик, настъпил в началото на учебната 2022/2023 година, в която на 18.11.2022г е съставен акт за смърт, за което ищцата е била информирана на датата 9.11.2022г от класния ръководител на детето за данни, получени от съседи. Такива данни обаче не са постъпили при Началника на РУО-*** за посочения инцидент, което е въведено като задължение със Заповед № РД№ 09-4028/ 27.12.2018г. на Министъра на ОН, а именно *****ите на училищата да подават първоначалната информация на Началника на РУО при възникване на инциденти с ученици.

При така установените факти и обстоятелства районният съд е основал изводите си от правна страна за това, че ищцата съобразно чл.31, ал.1, т.2 и т.4 от Наредбата №15/2019г носи отговорност за цялостната дейност на училището, както и за спазването и прилагането на нормативната уредба, поради което е налице неизпълнение на възложената й с цитираната Заповед № 09-4028/27.12.2018г. работа във връзка със задължението й да информира РУО за настъпилия с ученичката инцидент, както и липсата на предприети действия по изясняване на случая с родителите и представители на общността, съобразно нейните правомощия по същата наредба. Приети са за установени и фактите, свързани със съществени нарушения при водене на електронните дневници в училището, спрямо които поради бездействие не са осъществявани функциите на контролен орган, съобразно законовото изискване на чл.257, ал.1 ЗПУО, доразвито в посочената наредба, свързани с нанасяне на текущи оценки на отсъстващи ученици, както и неотразяване на отсъствия на ученици, вкл. на починалата ученичка В. М., по отношение на която е настъпилия трагичен инцидент. С оглед на това обосновано е намерено от районния съд , че така констатираните нарушения правилно са квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина по ч.187, ал.1, т.3, пр.1 е т.10 КТ , констатирани при проверката от РУО в периода от 15.09.2022г до 09.08.2023г., за което Началникът на РУО е бил уведомен на 25.08.2023г, поради което и дисциплинарното наказание – наложено в двумесечния законов срок - на 28.09.2023г. и в едногодишния от извършване на нарушенията с оглед тяхната множественост при продължавано бездействие. Констатирано е също така, че относно всяко конкретно нарушение е налице отразена дата с оглед началния момент на изискващо се предприемане на действие и от която дата – началото на бездействието, което продължило до неговото откриване.