Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19997 от 29.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4994/2026
Вид
Определение № 19997
Подписан
29.05.2026
В сила
29.05.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19997 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110104994 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „.“ ООД против Л. З. С.. Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът намира, че на основание чл. 145, ал.1 ГПК следва да бъде указано на ищеца да посочи дали твърди да е извършил плащания по договор за кредит № 3514/24.04.2024г.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника Л. З. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение на основание чл. 145, ал. 1 ГПК да изложи твърдения дали е извършвал плащания по договор за кредит № .г. и ако да кога и в какъв размер са платените суми.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 30.06.2026 г. от 09.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът „.“ ООД е предявил срещу ответника Л. З. С. по реда на чл. 422 ГПК 1 установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 56.81 евро /111.12 лева/, представляваща главница част от вноски по договор за кредит .г за периода 24.10.2025г. – 24.11.2025г., ведно със законна лихва от 25.11.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .2025 г. по описа на Районен съд - ..

Ищецът твърди, че на 24.04.2024 г. между „.“ ООД със сегашно наименование „.“ ООД и ответника Л. З. С. е бил сключен договор за кредит № ., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 2000 лева. Поддържа се, че за отпускане на сумата по договора ответникът е кандидатствал онлайн чрез средства за комуникация от разстояние и договорът е сключен във формата на електронен документ по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Подчертава се, ищецът е изпълнил задължението си, но от ответника не е извършено плащане на нито една от вноските по кредита. Ето защо се твърди, че ответникът дължи и плащане на главницата, която е част от вноските с падежи от 24.10.2025г и 24.11.2025г. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но в подадено в рамките на заповедното производство възражение е оспорил претенцията като неоснователна. Подчертано е, че договорът е недействителен, тъй като съдържа неравноправни клаузи

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи: наличието на валидно сключен договор за паричен заем от 24.04.2024 г. между ответника и ищеца, въз основа на който ищецът „.“ ООД /с предишно наименование „.“ ООД/ е предоставил на ответника С. парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитодателя предоставената сума, като и че претендираните вземания за главница са станали изискуеми;

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума, за което обстоятелство не се излагат твърдения от ответника и не са ангажирани доказателства.

Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе относно тяхната валидност.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са 2 съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3