Решение № 137 от 23.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502733 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 66 от 03.06.2020г., постановено по т.д. № 82/2019г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, на основание чл. 432, ал.1 и чл. 409 КЗ, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на Г. Н. К. по посочена банкова сметка, сумата 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, неудобства и затруднения в ежедневието, вследствие нанесени му телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, съпроводено с изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен комоционна кома; многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост и горна лява челюст; тежка гръдна травма – контузия на гърдите и десностранен излив на кръв и въздух в гръдната кухина; фрактури от 2-ро до 12-то ребро в ляво; фрактури на страничните израстъци в ляво на лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5; многофрагментна фрактура на лявата лопатка; контузия на корема с наличие на свободно подвижна газова колекция в коремната кухина и травматично увреждане на лявата очна ябълка с последваща тотална загуба на зрение на лявото око, причинени при ПТП на 10.05.2018г. около 09,45 часа на път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Български извор, Ловешка област, по вина на А. Т. А.водач на т.а. „Скания 124Л“ с рег. № ***, със застрахователна полица № BG/23/117002201667 за застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.08.2017г. до 13.08.2018г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2018г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лева до претендираните 350 000 лева; на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е 1 осъдено да плати по сметка на Софийския окръжен съд сумата 5 600 лева дължимата държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда; на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на адв.И. Ж. от САК сумата 3 930 лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, а на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК, Г. Н. К. е осъден да плати на „ОЗК-Застраховане” АД сумата 6 989,37 лева разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от Г.

К., чрез пълномощника адв. И. Ж., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят не оспорва извода на съда, че констатираните от СМЕ и КСМАТЕ двустранна липса на обоняние и запазени вкусови усещания, макар да се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП и полученото вследствие на него многофрагментно счупване на лицевите кости, включително и носните, не са предмет на настоящото производство. Смята, обаче, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като с оглед установените по делото вид, характер и брой на причинените травми, загубата на работоспособност, липсата на пълно възстановяване от причинените при ПТП увреждания и неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване на пострадалия, е определил силно занижено по размер обезщетение. Искането е да бъде отменено решението в атакуваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Въззивна жалба срещу решението на Софийския окръжен съд е подадена и от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, чрез пълномощника адв. Д. Х., в частта, с която дружеството е осъдено да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лева до 120 000 лева. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен действителния период на възстановяване на пострадалия-2-3 месеца и интензивността на търпените болки и страдания в този период. Оспорва извода на съда, че е неоснователно своевременно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като поддържа, че по делото било категорично установено, че пострадалият, като водач на л.а. Опел, не е съобразил действията си с конкретната пътна обстановка, не е променил траекторията си на движение, не се е опитал да избегне удара и не е променил скоростта на движение. Смята, че именно с това си бездействие при възникналата опасност, ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен за разликата над 80 000 лева до присъдените 120 000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от Г. К., чрез пълномощника адв. Ж., е постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество, с което същата се оспорва като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

2

Решението на Софийския окръжен съд, в частта, с която на основание чл.

432, ал.1 и чл. 409 КЗ, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на Г. Н. К. сумата 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 10.05.2018г. на път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Български извор, Ловешка област, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от Г. К., с която против ЗАД ОЗК-Застраховане АД са предявени искове по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 350 000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2018г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.05.2018г., около 09,45 часа на път ПП I4, в района на 10+950 км, землище на с. Бели извор, Област Ловеч, е настъпило ПТП с участието на т.а.„Скания 124Л“ с рег. № ***, управляван от А. Т. А. и л.а.

„Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от ищеца Г. К., в следствие на което на последния са причинени тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента имал водачът на товарния автомобил, като поради движение с несъобразена скорост в зоната на остра дясна крива и мокра пътна настилка загубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение се блъснал в автомобила, управляван от К.. Твърди се, че образуваното във връзка с ПТП ДП № 123/2018г. по описа на РУ – Тетевен, пр.пр. № 668/2018г. по описа на РП – Тетевен било прекратено с постановление на прокурор от 14.02.2019г., поради изрично изявление на ищеца по чл.343, ал.2, т.2 от НК.

Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил многобройни и тежки телесни увреждания – контузия на гърдите и десностранен излив на кръв и въздух в гръдната кухина; фрактури от 2-ро до 12-то ребро в ляво; фрактури на страничните израстъци в ляво на лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5; многофрагментна фрактура на лявата лопатка; контузия на корема с наличие на свободно подвижна газова колекция в коремната кухина и травматично увреждане на лявата очна ябълка с последваща тотална загуба на зрение на лявото око. Сочи, че спешна помощ му била оказана в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД –Плевен и след проведеното лечение бил изписан на 08.06.2018 г. с указания за прием на медикаменти и наблюдение от ОПЛ.

В исковата молба се твърди, че и към момента ищецът е на легло; не може да се придвижва и обслужва самостоятелно; изпитва силни болки в областта на получените травми; чувства постоянна слабост и обърканост; уморява се от 3 елементарни физически усилия; все още не може да осъзнае случилото се; изпитва тревожност; има нарушения на съня; сънува кошмари. Сочи се, че получените травматични увреждания са влошили драстично качеството му живот; че дълъг период от време след инцидента продължава да изпитва затруднения и неудобства в ежедневието си; че не може сам да се обслужва и постоянно се нуждае от подкрепата и съдействие на близките си; че не е възстановен напълно от травмите; че изпитва страх да излиза от дома си; че се чувства непълноценен и безполезен.

Ищецът твърди, че към датата на ПТП за т.а. „Скания 124Л“ е имало валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/23/117002201667, със срок на действие от 14.08.2017г. до 13.08.2018г., като на 13.07.2018г. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ответника и при него била образувана преписка по щета № 0411-090-0007-2018. Сочи, че въпреки представянето на всички необходими документи, установяващи настъпването на събитието и последиците от него, с писмо изх. № ЦУ 16-839/17.10.2018г. ответникът отказал плащане на обезщетение. Предвид всичко изложено, ищецът иска да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да му плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД ОЗК-Застраховане АД оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователен договор към датата на ПТП, но оспорва механизма на настъпване на инцидента, твърдението за противоправно поведение на водача на товарния автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е пътувал без да постави предпазен колан, нарушавайки разпоредбата на чл.137в, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорва наличието на изброените в исковата молба неблагоприятни последици, преживените болки и страдания, настъпилите увреждания, техният вид, характер и продължителност, поради което смята, че претенцията е силно завишена по размер. Оспорва иска за заплащане на законна лихва върху обезщетението, както и началният момент, от който се претендира.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят, че на 10.05.2018г. около 09,45 часа на път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Български извор, Ловешка област е настъпило ПТП с участието на т.а.„Скания 124Л“ с рег. № ***, управляван от А. Т. А. и л.а. „Опел Астра“ с рег. № *** управляван от Г. Н. К., вследствие на което на К. са причинени телесни увреждания.

Обстоятелствата при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред тази съдебна инстанция. От приетите по делото писмени доказателстваконстативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/10.05.2018г. на ОД на МВР-Ловеч, протокол от 10.05.2018г. за оглед на местопроизшествие, 4 материалите от ДП 123/2018г. по описа на РУ Тетевен и от заключението на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица д-р В. Т. и инж. А. П. Д., САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на 10.05.2018г. по първокласен път от републиканската пътна мрежа № 4 (с платно за движение-двупосочно, с по една лента в противоположните посоки, отделени една от друга посредством бяла непрекъсната линия „М1”), при дневна светлина и при нормална видимост, се движи в посока от гр. София към гр.Варна със скорост около 70 км/ч, т.а.„Скания 124 Л” с рег. № ***, управляван от А. А.. В същото време в дясната пътна лента с посока на движение от гр.Варна към гр. София с около 50 км/час се движи л.а.