Решение № 16189 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16189 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110143656 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от В. И. Й., чрез адв. Ф. С. срещу Столична община, район „Искър“, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „личен асистент“; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 6058,08 лева или 3097,45 евро (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 27.07.2026 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1009,68 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022 г. между ответника, в качеството му на доставчик на лична помощ, ищцата, в качеството й на асистент, и И. В. П., в качеството му на ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/ 09.09.2022 г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ. Въз основа на последното на 13.09.2022 г. между страните бил сключен трудов договор № РИС22-РД15-2483/13.09.2022 г., по силата на който ищцата приела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на И. П.. Твърди, че трудовият договор съдържал две различни и взаимноизключващи се клаузи – за определен срок – до 01.07.2025 г., и за извършване на определена работа, като последната не била 1 конкретизирана по вид и обем. На 16.06.2025 г. на ищцата били връчени Заповед № РИС25ДГ50-431/16.06.2025 г. за прекратяване на тристранното споразумение и Заповед № РИС25ДГ50-432/16.06.2025 г. за прекратяване на трудовия й договор, считано от 01.07.2025 г.

Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна. На първо място възразява, че вписаното в нея правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ било неприложимо, доколкото в трудовия договор работата не била определена. Не било налице и основанието на чл. 12.1 от трудовия договор – при смърт на ползвателя, или която и да е от останалите хипотези на чл. 12. Възразява, че и срокът на направлението за предоставяне на лична помощ не бил изтекъл, тъй като с Експертно решение № 90858 от заседание № 72 от 14.04.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – гр. Велико Търново ползвателят И. П. бил преосвидетелстван на 100 % ВСУ с чужда помощ със срок до 01.04.2028 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община, район „Искър“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М. С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че изложената в исковата молба фактическа обстановка била непълна. С експертното решение на ТЕЛК от 05.07.2022 г. била определена 100 % трайно намалена работоспособност на ползвателя И. П. със срок на чуждата помощ 01.07.2025 г., поради което подписаното тристранно споразумение било със същия срок на действие. На това основание процесният трудов договор, сключен с ищцата, също бил срочен – до 01.07.2025 г., а предметът му – извършването на определена работа – предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, съобразно тристранно споразумение РИС22-ДГ50-260/07.09.2022 г. На 14.04.2025 г. било издадено ново експертно решение, с което срокът, за който за детето И. П. бил определен 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ поради тежко заболяване, бил продължен до 01.04.2028 г. Заедно с прекратяване на трудовия договор на ищцата поради изтичане на срока, за който бил сключен, на 11.06.2025 г. било сключено ново тристранно споразумение, а на 16.06.2025 г. и нов трудов договор с бабата на детето – М. М.

Й.., която заменила майката като негов асистент. С това интересите на малолетния И. П. били напълно защитени за целия период до 01.04.2028 г. Възразява, че работата, за извършването на която бил сключен процесният трудов договор, била точно и ясно определена както в него, така и в длъжностната характеристика за длъжността „личен асистент“, връчена на ищцата на 13.09.2022 г. А погрешно посочената клауза на т. 12.1 от трудовия договор по никакъв начин не опорочавала оспорената заповед. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата В. И. Й., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. С.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на 2 устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, като отмени оспорената заповед, възстанови ищцата на предишната работа и й присъди обезщетение за пълния шестмесечен период. Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът Столична община, район „Искър“, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от юрк. С., в което заявява, че поддържа възраженията, наведени в отговора на исковата молба и в становището по проекта на доклад по делото, като излага и допълнителни доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от Експертно решение № 1936 от заседание № 110 от 05.07.2022 г. на ТЕЛК за „ІV-та МБАЛ – София“ ЕАД, І състав, на И. В. П. бил определен 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ със срок на чуждата помощ и на определения процент трайно намалена работоспособност 01.07.2025 г. Експертното решение влязло в сила на 25.07.2022 г., видно от отбелязване върху него.

На 09.09.2022 г. между Столична община, район „Искър“, в качеството му на доставчик на лична помощ, В. И. Й., в качеството й на асистент, и И. В. П., в качеството му на ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/09.09.2022 г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ със следния предмет: предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. В чл. 2, ал. 1 от споразумението било предвидено, че същото се сключвало за срок до 01.07.2025 г. съгласно издаденото направление за предоставяне на лична помощ от дирекция „Социално подпомагане“. В чл. 5 от споразумението били предвидени задълженията на асистента, а в чл. 6 – неговите права по това правоотношение. Съгласно чл. 9, ал. 5 от споразумението същото се прекратявало: при смърт на ползвателя на личната помощ; по искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал, 2 ЗЛП до доставчика на личната помощ; с изтичането на срока на направлението за предоставяне на лична помощ и/или индивидуалната оценка на потребностите, както и при невъзможност за продължаване предоставянето на лична помощ поради липса на кандидати за асистенти. Тристранното споразумение било подписано от всички страни по него.

Не се спори между страните, че въз основа на това тристранно споразумение и на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 3а от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, на 13.09.2022 г. между ответника, в качеството му на работодател, и ищцата бил сключен трудов договор № РИС22-РД15-2483/13.09.2022 г., по силата на който последната приела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на детето И. П. съгласно длъжностна характеристика, с която работникът се запознал предварително, на пълно 3 работно време и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1009,68 лева.

Съгласно т. 4 от трудовия договор последният се сключвал за определен срок – до 01.07.2025 г. и по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – за извършване на определена работа – за предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, съобразно тристранно споразумение РИС22-ДГ50-260/07.09.2022 г. Съгласно т. 12 от трудовия договор последният се прекратявал без предизвестие при настъпване на някое от следните обстоятелства: 1. смърт на ползвателя на личната помощ; 2. по искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал, 2 ЗЛП до доставчика на личната помощ; 3. с изтичането на срока на индивидуалната оценка на потребностите. Екземпляр от двустранно подписания трудов договор бил връчен на ищцата на 13.09.2022 г. срещу подпис.

Видно от Експертно решение № 90858 от заседание № 72 от 14.04.2025 г. на ТЕЛК към „Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Ст. Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, на И. В. П. бил определен 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ със срок на чуждата помощ и на определения процент трайно намалена работоспособност 01.04.2028 г.

На 11.06.2025 г. между Столична община, район „Искър“, в качеството му на доставчик на лична помощ, М. М. Й.., в качеството й на асистент, и И. В. П., в качеството му на ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС25-ДГ50-421/11.06.2025 г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ със следния предмет: предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. В чл. 2, ал. 1 от споразумението било предвидено, че същото се сключвало за срок до 01.04.2028 г. съгласно издаденото направление за предоставяне на лична помощ от дирекция „Социално подпомагане“. Тристранното споразумение било подписано от всички страни по него.

Въз основа на това тристранно споразумение и на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ и чл.

3а от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, на 16.06.2025 г. между ответника, в качеството му на работодател, и М. М. Й.. бил сключен трудов договор № РИС25-РД50-430/16.06.2025 г., по силата на който последната приела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на детето И. П. съгласно длъжностна характеристика, с която работникът се запознал предварително, на пълно работно време и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1527,12 лева. Работникът се задължил да постъпи на работа на 01.07.2025 г.

Със Заповед № РИС25-ДГ50-431/16.06.2025 г., на основание чл. 9, ал. 5 от тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/09.09.2022 г., последното било прекратено поради следната причина: изтичане срока на направлението за предоставяне на лична помощ, считано от 01.07.2025 г. Заповедта била връчена срещу подпис на ищцата и на ползвателя на лична помощ.

4

Със Заповед № РИС25-ДГ50-432/16.06.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ и т.

12.1 от трудов договор № РИС22-РД15-2483/13.09.2022 г., било прекратено трудовото правоотношение на ищцата, възникнало въз основа на тристранно споразумение № РИС22ДГ50-260/09.09.2022 г. Като причина за прекратяването му било посочено: с изтичане на уговорения срок, считано от 01.07.2025 г. Заповедта била връчена срещу подпис на ищцата.