Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 23.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 201/2025
Вид
Решение № 78
Подписан
23.06.2025
В сила
23.06.2025
Състав
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ИВАН ИВАНОВ, ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ловеч, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254300600201 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба до Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ от М. С.

М.,гр.Т.,чрез адв.С. Г. с посочено правно основание- чл. 313 и сл. НПК, против Присъда №2 от 21.02.2025 г. по НЧХД № 346/2022 год.на РС-Троян.

В жалбата сочи,че не са доволни от посочената по-горе присъда, поради което и в срок обжалват пред ЛОС същата със следните съображения:

Присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С обжалваната присъда подзащитният му бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1НК, както и да заплати на частната тъжителка обезщетение в размер на 2 000 лв.

Считат,че с оглед анализа на доказателствата съдът следвало да приеме, че обвинението против подзащитния му не е доказано по безспорен и несъмнен начин и да го оправдае, като отхвърли и предявения граждански иск.При тези и други съображения, които ще изложат след запознаване с 1 мотивите на съда, молят ЛОС да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда и вместо нея да оправдае подзащитнния му.

Постъпило към въззивна жалба и допълнение от М. С. М., гр. Т. чрез защитника - адвокат С. Г. против: Присъда от 21.02.2025 г. по НЧХД № 346/2022 г.

Посочено е правно основание: чл. 313 и сл. НПК

В допълнението сочат,че не са доволни от посочената по-горе присъда, поради което и в срок обжалват пред Ловешки Окръжен съд/ЛОС/като излагат следните съображения:

Присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Защитника-адвокат Ст.Г./защитника/ сочи,че с обжалваната присъда подзащитният му бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1НК, като на основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., както и да заплати на частната тъжителка обезщетение в размер на 2 000 лв.

Пояснява,че съдът е структурирал мотивите към присъдата по следния начин: коя от страните по какъв начин и от кого се представлява в процеса и какви са исканията им, пресъздавайки част от защитната пледоария на защитника на подсъдимия.

Към края на стр. 2 съдът декларативно и шаблонно е посочил, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства, заключение на съдебномедицинска експертиза и от приложените писмени доказателства, е приел за установена следната фактическа обстановка, като в един кратък абзац последен на стр. 2 и първи на стр. 3 е изложил фактически положения, съдържащи данни за имотни спорове между страните.

На стр. 3, абз. 2 съдът е посочил, че на 29.04.2022 г. около 16:30 часа тъжителката се намирала в дома си в ***. „Подсъдимият М. се прибрал и бил видимо ядосан и агресивен. Започнал да крещи и да я обижда. Накарал я да освободи имота му до 01.05.2022 г. и я заплашил, че ако не го направи и не си изнесе багажа, ще я „хване за косата, ще заключи отвън и ще я изхвърли без багажа й"...М. твърди /к.м./, че тъй като от преди време М. я е пребивал, много се изплашила, казала му че ще го направи и излязла на терасата, за да не се карат. Излага също, че М. продължил да й крещи, а тя се притеснила от гнева 2 му и мълчала, за да не го предизвиква.. .Твърди, че погледът й се замъглил и за малко изгубила съзнание...Излага, че се изплашила за живота си..." Горния цитат е изваден частично от изложеното в тъжбата. Прави впечатление,според защитника, че малко по-горе съдът е записал в мотивите, че въз основа на доказателствата, събрани по делото, е приел за установено... и следва излагане на фактическата обстановка, която действително следва да е установена от доказателствата по делото. Не е ясно посочените обстоятелства с кои доказателства са установени по делото. Такива доказателства няма.

Горното изцяло представлява твърдения на ищцата, изложени в тъжбата на стр. 3, абз. 1, горе. Поради липсата на такива доказателства съдът не случайно е записал в мотивите, че тъжителката „твърди", „излага" и т.н.Изразява съгласие,че биха възприели този подход, ако в мотивите не било записано, че съдът ги е приел за установени, без същите да бъдат доказани, което прави присъдата необоснована.

По-нататък в структурата на мотивите следва възпроизвеждане на показанията на св. И. К. /стр. 3, долу/ - близък приятел на сина на тъжителката и на кратък преразказ на показанията на св. Н. Т. /стр. 4, горе/ - лекарневролог; следва възпроизвеждане на съдържанието на Постановление от 15.09.2023 г. на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Троян, с което е било спряно ДП № 235/2022 г. на РУ МВР - Троян.

След това изложение съдът отново е записал /стр. 5, горе/, че „От така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция може да направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият М. С. М. е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК." Считат, че по този начин липсва изложение на установена фактическа обстановка така, както изисква нормата на чл. 305, ал. 3 НПК. В същата е разписано, че в мотивите се посочват установените обстоятелства и въз основа на кои доказателства. В случая е налице преразказ на свидетелски показания, но не и изложение на установени обстоятелства, което от своя страна съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно чл.

348, ал. 3, т. 2 НПК.

Това становище се подкрепя от изложеното от съда на стр. 4, горе, а именно: „На тъжителката бил извършен преглед от св. Н. Г. Т. -дежурен невролог. Същият излага в с.з., че М. е споделила, че е получи травма - удар по главата и за кратко е изгубила съзнание. Обяснила е, че имал главоболие, 3 гадене и повръщане. Уточнява, че не може да е сигурен дали е вярно това, което пациентката е споделила с него, вписал е в листа на стр. 16 диагноза мозъчно сътресение, но само по нейни данни", /к.м./.

Следва да се постави въпроса: приема ли съдът като част от „установената" според него фактическа обстановка и поставени в курсив погоре изрази! Защото и тези показания са част от доказателствения материал по делото, а така, както е заявил свидетелят, че не е сигурен дали казаното от тъжителката е вярно или не, не може да доведе съда до извода, че „настоящата инстанция може да направи категоричния и безспорен извод, че ..." подсъдимият е извършил инкриминираното деяние!

И пак в чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК е добавено, че при противоречия на доказателствените материали /тук очевидно това е така/, се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Това обстоятелство отново води до извода за липса на мотиви!

На стр. 5, поел. азб. е записано: 1. „Съдът намира, че по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че подс. М. е автор на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК и това се установява не само от твърденията на пострадалата М...."

Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като се е позовал на доказателства по делото, събрани не по реда на НПК.

Следва да се подчертае, че твърденията на частния тъжител са предмет на доказване, а не доказателствен източник!

И на второ място в същия абзац: „Съдът счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели...описват по един и същ начин фактическата обстановка".

Отново се поставя въпрос: коя фактическа обстановка описват свидетелите по един и същ начин, като такава не е изложена от съда! Също така - в показанията на изброените свидетели въобще не са налице непротиворечиви обстоятелства, които те излагат!

В този смисъл този извод на съда е необоснован!

На стр. 6, абз. 1, горе, съдът отново и в нарушение на процесуалните правила се позовава на „подробните обяснения" на тъжителката, изложени в тъжбата за това, какво се е случило.

Приема,че отново следва да подчертае, че твърденията, изложени в тъжбата следва да се доказват от частния тъжител, а не да служат като 4 доказателствен източник. Възприети от съда по този начин, водят до извода за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила!

Описания подход съдът използва и е възпроизвеждането на показанията на св. Р. А. - преразказ на същите, без да се сочи, какво се споделя от съда, свързано с изложена преди това фактическа обстановка, /стр. II, както и с показанията на св. И. В. К. - син на тъжителката. Нищо по-различно и с показанията на свидетелите медицински специалисти, извършили преглед на тъжителката.

Дава пояснение и защо акцентира върху описаните по-горе обстоятелства,като конкретизира,че свидетелите, посочени от тъжителката са близки приятели на сина й. Същите описват много „цветно",според защитника, следите от увреждането на същата в областта на челото и очите, които личали в следващите около две седмици и притеснявали тъжителката толкова, че да не иска да излиза навън. От друга страна свидетелите - лекари, които са издали и съответните медицински документи, свързани с прегледите, които са извършили, не описват абсолютно никакви видими увреждания в областта на лицето на пострадалата. Т.е. налице са очевидни противоречия в показанията на тези две групи свидетели. При липсата на изложена от съда фактическа обстановка не става ясно, показанията на коя от тези две групи свидетели се кредитират и в кои техни части. Наред с това разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК задължава съда да изложи мотиви, защо приеми едни и отхърля други додакателства - в случая свидетелски показания.

В случая няма как да се възприеме хипотетичното заключение на съдебно¬медицинската експертиза в частта му, в която в.л. д-р Г. е заявило стр. 8, горе от мотивите/: „.. .на 29.04.2022 г., веднага след инцидента е възможно и да не се видят, тъй-като се проявяват най-добре 24 до 48 часа след произшествието, „...напълно възможно на 03.05.2022 г., когато е извършен прегледа при личния лекар д-р А., кръвонасяданията и отоците да не са описани в амбулаторния лист, ако М. не се е оплаквала конкретно от тях, а е била с други симптоми".

В тази последна част от заключението на вещото лице, на което съдът се е позовал, е изключително необоснована. В издадени амбулаторен лист № 4155/03.05.2022 г., в раздела „Анамнеза", е записано: „На 29.04.2022 г. при битов скандал е нападната и ударена от брат си в областта на главата". В раздела „Обективно състояние" на амбулаторния лист няма описани никакви 5 увреждания.

И ако св. д-р А. - личен лекар на тъжителката, не е тесен специалист в конкретната медицинска област и „не е обърнала внимание" на личащите според свидетелите - приятели на сина на тъжителката дни наред след инцидента, то св. д-р Т. е специалист по нервни болести също е записал в „Анамнезата" на издадени от него Амбулаторен лист № 000850/03.05.2022 г. също е записал: „Идва на преглед по повод на това, че на 29.04.2022 г. преживяла травма - удар с глава по главата, при което загубила съзнание за кратко време". В раздела „Обективно състояние" също няма отразени увреждания в областта на главата.

В.л. д-р Г. е казала: „... кръвонасяданията и отоците да не са описани в амбулаторния лист, ако М. не се е оплаквала конкретно от тях..." .В тази връзка защитника отправя въпроси - кое приема съдът - оплакала ли се е тъжителката или не, при положение, че е описано в амбулаторните листи нейното оплакване? Защо в такъв случай лекарите, извършили прегледите, не са описали такива увреждания, за каквито говорят посочените свидетели?

Защото не са ги установили или съзнателно не са ги отразили? Кои показания приема съдът за достоверни - тези на свидетелите - приятели на сина на тъжителката или тези на лекарите специалисти?

При анализа на тези писмени доказателства - двата амбулаторни листа, прави впечатление още едно обстоятелство, което не е коментирано от съда: тъжителката е посетила специалиста по нервни болести св. д-р Т. в 08:50 часа на посочената дата, при което е назначена и съответната терапия. Кое е накарало тъжителката да посети и личния си лекар по-късно в 12:48 часа.